Пещера почете 125 годишнината от смъртта на видния пещерец Осман Ефенди- личност, която в най-тежките дни на Априлската епопея спаси града от тежка драма.

Да сведат чело пред подвига пред паметната плоча застанаха Йордан Младенов-кмет на Общината, зам.-кметове, Галина Стоянова- секретар на общинската администрация, районния мюфтия на област Пазарджик Салих Халил, представители на политически сили, общественици и граждани.

Слово за живота и делото на видния пещерец изнесе Гълъбина Карамитрева- зам.-кмет на Община Пещера. ” След зверствата в Батак идва ред и на Пещера. Тогава Осман Ефенди въоръжен само със своя авторитет, висок морал и популярност сред мюсюлманите от Пловдив до Неврокоп застава срещу една от най-черните фигури в българската история- Ахмед ага Баратунлията – палача на Батак. , за когото американския журналист Макгахан пише, че е един от най- бруталните палачи на онова време. Срещу него се изправя Осман Ефенди, смело заявявайки : “Щевлезете в Пещера само през трупа ми! Огън тука няма да внасяте!”

Благодарение на тази намеса пред мюдюрина на Пещера Хавъз пашабило отменено башибозушкото нападение срещу Брацигово, а въстаниците от Радилово, които били по това време там били пуснати да се върнат в селото си, припомни историческите сведения Карамитрева.

Голяма е заслугата на Осман Ефенди за спасяването на около 700 жени, деца и старци от Батак, останали живи след въстанието и укриващи се в гората.

Салих Халил подчерта в своето слово, че Пещера с право се гордее със своя съгражданин. Той благодари, че забравата не е покрила стореното благорадно дело. И каза, че “благодарността на пещерци ще донесе просперитет и мир сред представителите на етническите общности. ”

Присъстващите почетоха паметта на поборника с едноминутно мълчание, след което поднесоха цветя пред паметната плоча на строителя на нова България.

Осман Ефенди е роден в Михалково през 1840 г. в семейството на местен първенец-мютевелия. Учи духовно училище в Пловдив, след което е начело на медресето в Пещера, където е учител и имам.

След Освобождението остава в Пещера.Включен е като представител на мюсюлманите в Пещерското градско управление. За смелостта и полезната му дейност е награден с орден “Св. Александър”-V степен. 10 години работи в правосъдието, 4- в мюфтийството. Работи в Окръжните съдилища на Пазарджик и Пловдив. През периода 1884-1888 г. става първи главен мюфтия в България.

Умира в София през 1896 г., погребан е в двора на Имарет джамия в Пазарджик.