Всички сме наясно, че светът е цикличен. Най-простият пример за това е смяната на сезоните, които се въртят в кръг и той никога не свършва. Според индийските вярвания, подобно на сезоните, цялото човечество се върти в кръг и се издига спираловидно. Ако ви звучи прекалено отвлечено, вижте картинката.

Това е нагледното изражение на т.нар. период Маха юга. От своя страна той е разделен на четири други периода, наречени Кали, Двапара, Трета и Сатя, съответстващи на гръцките понятия за Желязна, Бронзова, Сребърна и Златна ера. Съотношението на тези периоди по времетраене е 4:3:2:1.

Най-дълъг е Сатя юга, той е златният период от живота на човечеството.

Продължителността му е 4800 г. Според древните вярвания това са времената, в които продължителността на човешкия живот е била между две и три хиляди години, а ръстът на хората е достигал до шест метра.

Сега изглежа смешно и невероятно, но ако отворите Библията, ще установите, че и там има сведения за хора с гигантски ръст. А в същност откъде пък са дошли до нас приказките за великани? В Сатя юга хората са еманация на представата за човешки същества, те живеят по правилата на природата и имат пряка връзка със своя създател. Няма войни, няма враждуващи кланове, има само всеобхватна любов, мир и благоденствие. Така както го описва и Библията. Живот в Рая. Хората са свързани и помежду си в своите мисли, те не се лъжат и мамят, точно по тази причина.

След отминаването на този период идва междинен период на преход от 400 години, който ни отвежда в следващата епоха.

Трета юга продължава 3600 години. Характерно за нея е, че хората губят една трета от своите интелектуални качества, а също така и връзката си с Бога. Появяват се първите негативни черти на техния характер. Ръстът им не надминава три метра. Животът им не надвишава две хиляди години, но те все още живеят в период на благоденствие.

Следва преходен период от триста години и настъпва Двапара юга. Неговата продължителност е 2400 години. Хората вече са загубили на 50% връзката си с Бога. половината от тях започват да твърдят, че няма Бог, започват да се подчиняват, прекланят и обожествяват стихиите. Губят чувството си за общност, започват да враждуват помежду си, проявяват егоизъм. Ръстът им не надхвърля два метра, а продължителността на живота им вече е 1000 години.

Ако се върнем към нашата религиозна книга – Библията, ще открием там Матусал, той се среща като действителна личност също в юдаизма и в исляма.  Споменат е в книгата Битие, глава 5, 21 – 27. Според Битието, Матусал е 8-о поколение от Сътворението на света, той е син на Енох, баща на Ламех и дядо на Ной. На други места в Библията Матусал е споменат в родословията в 1-ва хроника и в Евангелието на Лука.

Неговият живот е описан по-подробно в извънбиблейските религиозни текстове като Книгата на Енох, Славянския Енох и Книгата на Моисей. Когато е на 187-годишна възраст му се ражда син – Ламех. Според Библията Матусал живее след това още 782 години и му се раждат още синове и дъщери.

Матусал умира на 969 години и е най-възрастният човек, чиято възраст е посочена в Библията. Библейските коментатори предлагат различни обяснения защо Битието описва, че е починал в толкова напреднала възраст. Някои учени смятат, че възрастта на Матусал е резултат от неправилен превод, докато други смятат, че неговата възраст се използва, за да създаде впечатлението, че част от Битието се извършва в много далечно минало. Неговото име е станало нарицателно за обозначение на дълголетие („матусаилов век“). Думата Матусал се е превърнала в синоним на дълголетие и е използвана и цитирана във филмите, телевизията и музиката.

А може би той просто е живял в Двапара юга, когато всичко това е било напълно възможно?

След преходен период от двеста години, настъпва най-тъмния период от битието – Кали юга. Продължителността му е 1200 г. и се характеризира с това, че само една трета от хората все още пазят спомена за това, че някога са били тясно свързани с Бога и могат да очакват помощ в своите нещастия. Безчестието и беззаконието се вихрят навсякъде и сякаш земята съвсем скоро ще спре да се върти от натрупалия се гняв и възмущение. Човешкият живот не продължава повече от 200 години, а хората много рядко достигат ръст от два метра. Ако пак се върнем към Библията ще разберем защо библейската Сара ражда на 90, когато мъжът ѝ Авраам е на 120 години. Те са живели в началото на Кали юга.

А ние с вас живеем в края му. И по-точно в края на Кали юга и началото на стогодишния преходен период към Двапара юга, защото, както сте забелязали в диаграмата, след Кали юга не идва Сатя юга, а Двапара юга. До момента човечеството е вървяло в инволюционна посока, докато сега поемаме в еволюционна, възходяща посока. Вещи в изчисленията са установили, че Кали юга свършва през пролетта на 2025 г.

Това означава, че дотогава ни предстоят още изпитания, но ако все пак не сме забравили, че сме свързани с Бога, ще успеем да ги преодолеем успешно. Едва през 2325 г. човечеството ще навлезе в Двапара юга и животът му ще бъде много по-успешен и лек от нашия. Тези триста години, които ни делят са двата преходни периода – един от сто и един от двеста години, за да навлезем в същинската Двапара юга.

Според друга индуска теория, ние вече сме в Двапара юга. И ни предстои възход. Възможно е и това да е вярно, ние нямаме претенцията да твърдим, че това е така. Просто ви разказваме принципите на устройство на Вселената според ведическите схващания.

Добрата новина е, че не идва свършекът на света и той никога няма да настъпи.

Скептиците ще си кажат, може би е така, но какъв е смисълът от този непрестанен водовъртеж? В крайна сметка всички души отново ще се слеят със своя създател по времето на Сатя юга?

Ако не си задаваме този въпрос, то означава, че просто съществуваме. Реално погледнато човек се ражда три пъти. Най-напред физически, втори път когато осъзнаваме себе си, целите си и трети път когато влезем в Колелото на самсара, това е кръгът на кармата, която ни кара да се прераждаме и прераждаме до момента на пълното си осъзнаване.

Смисълът на живота е в това да осъзнаете собствените си предназначения. „Познай себе си“ – казва го още Сократ. Първата цел на това самоосъзнаване е свързана с нас самите, отработваме карма и нерешени въпроси. Ако напълно осъзнаем себе си, то вече няма да се прераждаме.

Човекът е сътворен по образ и подобие на Бога, ние сме раса в преходния момент между животинска същност и преминаване към висша същност, „звезден човек“ /Парацелз дава този термин/. Ние сме все още животинско същество, частици са успели да развият способностите си, за да могат да осъзнаят това. Ние преминаваме от Кама рупа към състоянието Манас. Тези нива изследвани от древните учения чак до днес, разглеждат човешката душа от седем по седем нива.

Втората цел е за всички, тя е свързана да помагаме на всички останали. Ако сте се усъвършенствали, вие можете да помагате на другите да опознаят себе си, по пътя, който всеки поема по принцип сам.

Не винаги двете цели вървят „ръка за ръка“.

Сега живеем във време на трансформация, в много стрес, с много ангажименти. Живеем в криза, в която старото се руши, а новото е неизвестно. Това е и причината човек да няма време да се обръща навътре към себе си и да си задава въпроси. Но сега е времето да се избавим от всичко, което ни е излишно и наложено от обществото. Сега се раждат нови религии, нови представи, а всичко старо вече отмира. Няма друг вариант, ражда се изцяло нов и непознат за нас свят.

Сегашните поколения от 11- годишни до 23- годишни нямат нужда да им се обяснява това, защото те много добре го осъзнават.

Предишните векове бяха дадени на хората, за да разберем, че човек не представлява нищо сам по себе си. Върнете се в ХV в. и си представете как жената приготвя храна на мъжа си, той се връща от работа, хапва и си лягат. Жената няма право да напуска дома си, да не говорим за селото или града, когото обитава. Религията е символ на морал, всички, които нарушават принципите на религията са обявени за грешници и анатемосани.

Помислете си дали това е валидно и днес? Привидно – да, но в същност днес тече огромен процес на еманципация, като той обхваща не само жените, а и мъжете. Те днес са много по-свободни откогато и да било. В някакъв смисъл жените заемат първенството в семейството. Това е резултат от времето, в което живеем. Женската енергия ще става все по-водеща.

Платон казва: Съществува една голяма енигма в Космоса, който дава връзка между вселенската съзидателна сила и нас. Духът на съзидателя, как бихме могли да стигнем до него, как се прави този контакт? Допирната точка е мястото, където Свещената геометрия се среща с божествената симетрия. Това е златното сечение.

Цялата Вселена е перфектно организирана. Битието се заражда на база на вселенски закони, подчинени на геометрични принципи и те не могат да бъдат осъзнати от днешната човешка раса. Тези закони изразяват тайнствената сила, която задвижва Битието в огромния Космос. Всичко това се прави от Сътворителя, когото сме вкарали в матрицата като „Бог“.

Животът в Космоса не се развива в праволинейна и възходяща линия, той има цикли на падение и възход, вълната на живота е сакралният символ на това. Откриваме го и по нашите земи, колкото и невероятно да изглежда нашите предци са имали знанието за всичко това. Вълната на живота се вижда и днес в старинните керамични чинии и стомни на нашите прабаби.

Вселенската космическа спирала също е един от най-древните символи, които откриваме в старите цивилизации по целия свят. Това означава, че пътувайки по пътя надолу, за да достигнем до Кали юга, ние сме забравяли и забравили неща, които предходните обитатели на земята ни са знаели и почитали.

Инволюцията достига най-ниската си точка в момента, в който две трети от хората по света отричат Създателя. Те твърдят, че той не съществува.

Защо се появяват религиите и те имат толкова много последователи?

Защото от момента на откъсването на човека от Създателя, както вече казахме, той започва да забравя за него. Но подсъзнателно има нужда от това да спазва принципите заложени от демиурга. Така постепенно се оформя съсловие, което пази жива идеята за връзката на човешкото същество с неговия създател. Това са жреците – първоначално, а след това духовните учители и в крайна сметка свещениците. Но днес тяхната роля става все по-слаба, защото хората постепенно започват да се завръщат към Бога. По един или друг начин те сами откриват неговото присъствие в живота си и нямат нужда от посредник.

В момента на осъзнаването на всичко написано по-горе, човек вече започва да се издига в духовен план. И колкото повече са тези хора, толкова по-добре за всички ни.