Храмовете са овеществен израз на вярата ни в Бога. Те са продукт на човешкото развитие в духовния свят и тяхното строителство е свързано с много древни знания. Това важи и за един от най-старите храмове на територията на нашата област – кръстокуполната църква „Свети Димитър“ в Паталеница.

За тези, които не знаят, тя е построена през 1090-1091 година. С нея са свързани много предания, но е факт, че до ден днешен мястото е притегателен център за всички, които искат да видят с очите си старинните стенописи или просто да усетят тръпката от съприкосновението с небесните закрилници. Припомняме, че през XI в. България е под владичеството на Византийската империя и няма нищо странно в това, че в Паталеница откриваме типичен представител на средновизантийската архитектура.

Характерно за Византийския стил в архитектурата на храмовете е кръстовидната форма. Отличителна черта на религиозните сгради е комбинацията от базиликата и симетричните централни обеми (кръгли или многоъгълни). Специална особеност е куполният покрив.

Византийските храмове се отличавали с усещане за плаващо пространство и луксозна декорация: мраморни колони и инкрустации, мозайки по сводовете, мозаечни подове и понякога златни касетирани тавани. Византийската архитектура се разпространява из целия християнски Изток и на някои места, особено в Русия, тя оцелява след падането на Константинопол (1453 г.).

Краеведът Стефан Захариев в своята книга „Географико-историко-статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза“, издадена във Виена през 1870 г. пише че църквата е изградена от дукс Григорий Куркуа през царуването на гърците и че селяните я наричат „Света Куркулещица“, което е изкривено от Куркуа. От намерена в църквата мраморна плоча с надпис на гръцки става ясно, че тя е била построена „от Григорий Куркуа, протоспатарий и дукс на Филипопол, в 14 индикт, 6599 год. от сътворението на света (= 1090/1091 г.)“. Надписът се съхранява в Националния археологически музей при БАН – София (инв. № 253). Същевременно Стефан Захариев публикува и друг разчетен от него гръцки надпис от стената на църквата – „Димитър“.

Мястото за този, а и за всеки храм, не е избрано случайно. Култовите постройки се намират на силно енергийни места. Не случайно християнските черкви са били издигани върху останки от стари езически капища. Но днес ще ви занимаем с друг израз на сакралността – архитектурата.

На снимката ясно се вижда как през 19 в. част от храма е била пристроена, за да се направи притвора за западния вход на храма.

Пропорциите са в основата на всяка хармонична архитектурна композиция, реализирана с конкретна цел и подчинена на определена идея. Да създадете план, означава да дефинирате концепцията. В ранната християнска архитектура идеята е да се създаде пространство за материализиране на невидимата божествена атмосфера за християните, които са се обърнали към небесата, в очакване на подкрепа или опрощение.

Тъй като архитектурата функционира с математически стандарти, но също така е и пластичен израз на форми и идеи, тя е в състояние да отговори на изискванията на новата духовна атмосфера с течение на времето, след официалното признаване на християнството през IV век.

От кратък преглед на принципите за оразмеряване при изграждането на някои характерни паметници от ранното средновековие в основните области на Византийската империя става ясно, че основните етапи в архитектурното развитие през този период във всички региони са еднакви, макар и изразени в различни форми.

Архитектурните паметници от това време у нас не правят изключение. Системата на пропорциите, която се среща в ранните християнски структури, базирана на квадрати и нейните „производни“ и се нарича „система от диагонали“. Едно от тези производни е делът на златното сечение, което е в основата на проектирането и изграждането на храмовете от този период.  Там символичното значение произлиза от християнската философия и характера на литургичната практика.

Защо нашите храмове винаги са ориентирани в посока Изток – Запад?

Няма официален отговор на този въпрос. В същата посока сочат и древногръцките храмове, а у нас и древните тракийски светилища. Възможните отговори на този въпрос са два. Първият – най-древните култове са почитали слънцето като източник на живот и светлина, вероятно е това да се е запазило и в новите религии. Вторият вариант е част от сакралните значения на Изтока. От там започва духовното развитие на хората. Китайците пишат отвесно, тяхната азбука е дадена от Господ, вярват те.

Своето духовно знание те предават на юдеите, които пишат от дясно на ляво, а ние сме го получили от юдеите и пишем от ляво на дясно. По този начин, чрез писмеността ние продължаваме да спазваме традицията и да носим със себе си най-старите практики за съхраняване на философски системи родени в Китай и Индия, смятат окултистите.

След това да го наречем лирично отклонение, нека се върнем към храмовете. В тях се влиза от западната страна. Хората, които влезт в храма са профани. Не се хващайте за думата в съвременния ѝ смисъл, на латински pro fanum означава „извън храма“, по-скоро означава непосветени, езичници. Когато приемат вярата и влязат в храма, те започват да получават знания, които ще ги преведат по-лесно през живота им.

Имало ли е олтар в храма Свети Димитър? 

Най-вероятно – да. До Х век олтарите са били ниски и се е виждала най-сакралната част от храма. Но след това започнали да ги издигат до тавана. Там поставяли и храмовите икони. Причината за тази преграда е, че ако разглеждаме храма като алегория, зад олтара се намира невидимият свят. Той не се познава от всички, но съществува. На олтара са разположени и т.нар. Свети двери. През тях е излизал свещеника за проповед.

А от централния вход имал привилегията да влиза ктиторът, които обикновено бил благородник. В нашия случай Григорий Куркуа, по чиято заръка е построен този храм. За простолюдието се правили входове от Север и Юг. Църквата в Паталеница няма такива. Едва след повторното ѝ връщане към живот в края на 19 в. е бил направен вход от северната страна.

Църквата „Св. Димитър“ е кръстокуполна, с четири Г-образни подкуполни подпори и петстенна апсида. Върху стълбовете лежи осемстенният барабан на купола. Междурамията са засводени полуцилиндрично и по-ниско от на­пречното рамо на кръста. На южната фасада са разположени три високи и широки двустъпални ниши, съответстващи на вътрешното разпределение на пространството. На северната ниша в средата има 2 двустъпални ниши една над друга.

В ни­шите има прозорци. През XIX в. е пристроен притвор. Градежът е от камъни, ба­рабанът и сводовете на нишите са от тухли. Предполага се, че била преправяна три пъти. Първоначално имала мраморен под, от който са останали само двата мраморни кръга с Цветето на живота.

Защо църквата е кръстокуполна?

Не само защото има формата на кръст и на покрива ѝ има купол. Това също е символ. В този период храмовете се строели на принципа на гръцкия кръст, както стана ясно още в началото на статията.

Сакралното изображение на кръста се тълкува по следния начин. Отвесната черта в него свързва земния с невидимия свят, тя отговаря на посоките Изток – Запад и е мъжкото начало, то отговаря на числото едно. Чертата, която го пресича е женският принцип в природата, тя е ориентирана в посока Север – Юг, а също така и разполовена от единицата, което я превръща в двойка. Пресечените линии са в идеални пропорции и създават пълното равновесие. Колкото бяло, толкова и черно в живота. Кръстът е това, което е символът – Ин и Ян за източните религии. На практика кръстът е символ на всичко видимо и невидимо в нашия свят.

А когато този кръст се вписва в окръжност, тогава вече имаме изображение на Вселената и нашето място в нея.

Най-правилната форма, която също може да се впише в окръжността или тя в него, е квадратът. Именно това е причината храмът „Свети Димитър“ да има квадратна форма.

Трябва да уточним, че при разкриването на храма през 1870 г. е достроен притвор. Първоначално не е имало такъв.

Храмът е национално богатство, защото чрез него се докосваме до истинска средновизантийска архитектура, която крие в себе си множество тайни и същевременно пояснения за вижданията на хората от Средновековието.

Храмът е и сакрален символ на окултното твърдение, че „Азът на човека е Граалът, когото Бог създал и изпълнил с Его. От тогава насам ние се опитваме да се освободим от Егото, а когато го направим, Бог ще запълни душите ни със своята благодат.“

Така, както изпълва храма с вярващи на големите Християнски празници.