Изкуството е общодостъпно днес, във века на технологиите, можете лежейки в леглото си да разгледате експозициите на Лувър-а, Ермитаж-а, Прадо или задокеанските световно признати галерии и музеи. Изкуството във всичките му форми буквално ни затрупва. И в това море от информация се чувстваме преситени, но все пак жадни да се докоснем физически до изкуството и неговите създатели.

Изкуството днес е симбиоза между различни стилове и духовни измерения, но въпреки всичко то ни достъпва елегантно и си остава единственият начин за възвисяване, така че всяка изложба е еволюционна спирала, по която се изкачваме все по-нагоре в собствените си търсения, емоции и решения.

Изкуството, без значение дали говорим за музика, изображения, танци, театър или литература е еманация на способността на един съзидателен човешки мозък да се откъсва от токсичните делнични проблеми и да се рее в невидими за останалите светове. И буквално да ги превежда от невидимия свят, в плътната материя, която обитаваме.

Това е вещественото доказателство за Херметичния принцип – „Каквото долу – това и горе“. Библията твърди, че сме създадени по Божи образ и подобие. Подсъзнателно или напълно осъзнато всеки от художниците на този свят върви по този път. В „Завръщане“ „ключовият камък“ на постройката е точно тази връзка. И преките или върволичещи пътища, свързващи личното и общочовешкото.

Ако очаквате от мен да обясня изложбата „Завръщане“, това няма да се случи. Изкуството никога не се е нуждаело от обяснения и пояснения. Всяка творба е като огледало. В нея виждаме себе си – пречупени, нереални, а изобразени. В този смисъл е важно огледалото, което сме избрали за себе си.

Смятам, че баща и син Маринови са го открили и сега го предават на нас, давайки ни възможност да се пречупим през пространството им, превръщайки ни в пилигрими по пътя към следващите им изложби и творби.

И първата задача на посетителя е да отговори не на въпроса – „Какво виждам пред себе си?“ А на въпроса – „Защо го виждам?“

Защото всичко, което ще видите и ще ви впечатли, по време на вашата комуникация с всяка отделна творба, е една невидима нишка, която сами прокарваме през пространството, за да решим собствен вътрешен конфликт и да открием поразяващо като гръм решение. Това е най-ценното качество на една творба. Ако сте го усетили, то несъмнено пред вас стои високо изкуство.

Едва след това ще дойдат въпросите – дали този автор има отлична техника, с какъв материал е изпълнил работата си, колко време му е отнело това?

В контекста на Божествения план, според когото няма нищо случайно, ние не сме тук и сега случайно. Толкова отличаващи се едни от други, с толкова разнородни съдби и интереси, толкова непознаващи останалите. Това, което в момента ни свързва и то здраво, са творбите на Марин Маринов и Никола Маринов.

В този смисъл философската библейска троица – син – баща – дух, може да се трансформира по новому – син – баща и град. Защото Пазарджик е началната точка на съществуването, както на бащата, така и на сина – създали тази изложба.

Пазарджик е онова пространство, което ги притегля към себе си и ги превръща в пълни противоположности, заставя ги да покажат своите представи, родени от точно това стълкновение на характери и мечти.

Това, което аз видях е, че напълно различните в творческия си натюрел баща и син са открили пресечната си точка, всеки от тях е преминал своя Рубикон.

Марин Маринов има и юбилей, като в чест на годишнината пред вас е и книгата – „Път в изкуството“. От нея ще научите как е достигнал до тази изложба, след много и усърдна работа. Картините сами говорят за това, защото те са изтъкани от послания, достатъчно е да познавате значението на символите, които ще откриете във формите и композицията подчинени на съвършена геометрия. Повтарящите се елементи говорят за дълбокото вглъбяване и преосмисляне на света. Прецизното претегляне на времето, на хората, на събитията.

Марин Маринов сам е вдигнал летвата пред себе си и е направил наистина един много висок скок, отърсил се е от ежедневните баналности и бъбривост. Творбите му са съчетание от изисканост и мъдрост. В творбите на Марин Маринов ни очаква приятната изненада от детайлното съвършенство и духовен растеж. Творбите са с уникални послания и вярвам, че всеки от вас ще намери в тях своята частица.

Никола е надградил много в своя начин на изразяване. Открил е собствения си „почерк“, стабилизирал го, „заземил“ е електричеството, което го тласка напред и осъзнава собствената си значимост.

Това е завръщане към родния Пазарджик, но и заявка за запомнящо се присъствие от страна на Никола Маринов.

 

Приятно съприкосновение!

 

Изложбата е експонирана в ХГ“Георги Машев“, Пазарджик