На 29-ти юни Българската православна църква почита паметта на двама от учениците на Христос – Светите апостоли Петър и Павел. Църковният празник е наричан от народа Петровден. Светата църква чества едновременно паметта на великите апостоли, които тя нарича първовърховни първопрестолници и вселенски учители. Те много се потрудили за разпространение на словото Божие, претърпели много страдания и гонения и са ни завещали в своите послания основните правила на християнската вяра и живот.

Най-важните обстоятелства на техния живот са описани в книгата „Деяния на светите апостоли“, а за апостол Петър – и в светото Евангелие.

Боговдъхновените писатели на тия свещени книги не са скрили от нас грешките и заблудите, в които са изпаднали: Павел – преди обръщането си, а Петър – преди да бъде укрепен от Светия Дух. Затова техният пример е особено поучителен за нас. В апостол Петър Църквата вижда образ на един отрекъл се от Христа и след това покаял се, а в апостол Павел – образ на един, който се противил на Господа и след това повярвал. Двамата апостоли, които били ревностни разпространители на християнството, претърпели много страдания и гонения и били наречени „първовърховни престолници и вселенски учители“. Петър – беден рибар от град Витсаида край Галилейското езеро, е един от първите ученици на Христос и един от преданите му последователи. Апостол Павел бил посечен с меч в Рим през времето на Нерон в същата 67 година, когато пострадал там и свети апостол Петьр.  Празнувайки днес паметта на светите апостоли Петър и Павел си припомняме славните им страдания. Припомняме си тяхната истинска вяра, светия им живот, невинност, мъченичество и чистота. Като обикнем тези високи качества и подражаваме на великите им дела „като образец за подражание“ (2Сол. 3: 9), пътят на нашия живот, който беше преди по-тежък, по-трънлив, по-мъчен, но „имайки такъв облак свидетели около нас“ (Евр. 12: 1), които са минали вече по него, той стана за нас и по-лек, и по-гладък, и по-лесен за минаване.