На днешния ден православната църква отбелязва паметта на св. пророк Илия – един от най-великите измежду старозаветните праведници, могъщ изобличител на езичеството и предвестник на истинната вяра в Единия Бог.

Християнската църква го нарича още от древността „пророк и предсказател на великите Божи дела“, „ангел в плът“ и „предтеча на второто Христово пришествие“. Илия пророкувал 25 години и край река Йордан бил грабнат на огнена колесница и жив отнесен на небето.

От всички старозаветни Божии угодници единствено на св. пророк Илия са посветени безброй православни храмове. Но защо е така? Защо нямаме храмове, посветени на праотеца Авраам, боговидеца Моисей или псалмопевеца Давид? Защо народът ни почита този пророк повече от всички други старозаветни личности?

Житието на св. пророк Илия е непрестанна поредица от неизброими Божии чудеса. Но той е единствен и тайнствен избраник Божи с това, че неговият живот не завършва като у другите човеци – дори и най-славните сред пророците – със смърт, а продължава с небесно възнесение на огнена колесница.

Единствен Бог знае каква тайнствена мисия е предопределил за безсмъртника Илия. Тя ще се прояви в края на времената, както Сам Господ е предсказал: „Илия първом ще дойде и ще уреди всичко.“ (Мат. 17:11)

Според народното поверие на Илинден не трябва да се работи, защото гръм може да удари човека. От този ден времето се обръща, започват да духат есенните ветрове, излизат вълнения и мъртво течение. Затова са и предупрежденията за днешния ден, защото морето взима жертва на този ден.

 В българския народен календар Илинден е най-големият летен празник по време на жътва и вършитба. На този ден възрастните разказват приказки и пеят песни за свети пророк Илия, който кара огнена колесница с шест коня по небето и измолва от Бога за тях здраве и благополучие, хубаво време и плодородие.

На този ден празнуват още и занаятчиите кожухари, самарджии и фурнаджии, защото пророкът е техен покровител.