На 23 юли е Световният ден на бабата. Денят се отбелязва в много страни по света. Идеята тръгва от САЩ, където на този ден празнуват Деня на най-добрата баба. Макар идеята за този своеобразен празник да идва отвъд океана, България има далеч по-древни традиции в почитането и уважението, което отдаваме на този стожер на патриархалното семейство. Ние празнуваме Бабинден в началото на всяка година на 8-ми и на 21-ви януари по стар и по нов стил и отдаваме почит на освен на медиците, участващи в появяването на новия живот, но и на бабата, която отглежда най-младите поколения в рода – с любов се грижи за внуците си, предава им първите житейски уроци и са тяхната най-стабилна опора. С вкусните гозби и сладки приказки са свързани едни от първите детски спомени.

„БА“ на стария ни български език означава душа, а „БА БА“ – стара душа, душата най-близо до Слънцето, която е изминала пътя и вече е тръгнала да се върне при Бога . От там идват българските думи: съд-ба, рож-ба, дар-ба, сват-ба, тъж-ба, весел-ба и т.н. Много мъдрост има в тази стара дума! Някога Ба Ба е било титла, която се е отдала на старейшина или на заслужил човек. Не случайно в много азиатски, преди арабски земи продължава да се използва тази дума за родоначалник. Баба е имала цяр за всичко, знаела думите и БАела (наричала и лекувала душата). Само тя израждала рожбите – БАбувала. Няма по-силна и слънчева магия от бабината речена дума!
Баба е тази, която е помогнала в отглеждането ни и в порастването, която прави най-вкусния тутманик, знае най-интересните приказки и е била неизменно до нас, каквото и да ни поднася животът. И която обичаме с цялото си сърце.

Честит празник на всички баби!