Те празнуват имен ден и на 1 март, ето кои светци почитаме още днес:

На 4 август почитаме паметта на младата християнка Евдокия. Света Евдокия живяла в Персия около 363 година. Затова я наричат Персийска. Заради вярата си била подложена на мъчения, но не се отказала от християнството. Затова и пострадала мъченически. В църковния календар отдаваме почит на още една Евдокия, българска княгиня –  Света Евдокия Илиополска. Тя се почита обаче на първи март. На днешния ден почитаме и Свети Елевтерий. Той работел в двора на император Максимиан. След предателство бил разкрит, че е християнин и бил посечен с меч. На 4 август почитаме още паметта на седем млади християни – Светите Отроци от Ефес, които смело и с достойнство приели мъченическата смърт. Те не изневерили и не предали своята вяра в Христа.

В град Ефес живеели много християни. Сред тях и седем младежи; те били синове на уважавани градски началници и служели във войската. Имената им били: Максимилиан, Иамвлих, Мартиниан, Йоан, Дионисий, Ексакустодиан и Антонин. Те не били роднини по плът, но били свързани с връзките на духовното родство – с Христовата вяра и любов; заедно се молели и постели, съразпъвайки се с Христа чрез умъртвяване на плътта и строго спазване на целомъдрието. Виждайки постоянните притеснения и жестоките убийства на християните, те се съкрушавали в душата си и не можели да сдържат сълзите и въздишките си.  За да се спасят от гибел много от гонените християни напускали своите родни домове и се криели в пещерите в близките околности. През 250 г. сл. Хр. такава била съдбата и на група християни, сред които били 7-те момци от Ефес. Войниците на императора открили къде в пещерата са се скрили младите християни. Затрупали входа й с камъни, за да не могат да избягат. Двамата от придворните – Теодор и Руфим тайно изповядвали Христовата вяра и турили пред камъните оловни плочки, на които написали имената на живо погребаните в пещерата седем момци. Между това Бог по неизповедимите Свои определения дал на момците смъртен сън и ги запазил за цели две столетия нетленни и неизменни до тяхното пробуждане за Негова слава и за свидетелство, че Неговите думи за възкресение са истинни. Чудното пробуждане на момците, заспали във време на Дециевото гонение, се извършило в царуването на Теодосий Млади. Поразителността на това събитие бързо се разпространила по целия християнски свят. Неговата достоверност се потвърждавала от мнозина заслужаващи доверие писатели и свидетели. Пещерата на момците дълго била показвана близо до Ефес, в склоновете на планината Прион. Съдбата на св. мощи на седемте момци е неизвестна след ХІІ в., в началото на който игумен Даниил ги видял в пещерата.