На 5 км от град Септември, на левия бряг на река Марица се намират останките от емпорион Пистирос – античен градски център, създаден от елински търговци в земите на древните траки. За поредна година там започват разкопките финансирани от Министерството на културата, под ръководството на доц. д-р Алексей Гоцев от НАИМ-БАН, със заместник-ръководители д-р Емил Нанков (НАИМ-БАН) и Цветелина Славкова от Археологически музей “Проф. М. Домарадски”- гр. Септември.

Територията на община Септември, разположена между северните склонове на Родопите и предпланините на Средна гора, в най-западната част на долината на р. Марица, е предлагала през вековете отлични условия за живот, доказателство за което са регистрираните над 200 археологически паметници от различни исторически епохи.

През 1988 г. в землището на гр. Ветрен, община Септември, ст.н.с.д-р Мечислав Домарадски започва разкопки на обект, намиращ се на левия бряг на р. Марица, довели до откриването на голям търговски център, емпорион Пистирос, изиграл огромна роля в икономическия и културния живот на древна Тракия.

Емпорион Пистирос, чието име стана известно благодарение на открития през 1990 г. надпис на старогръцки език, разчетен и публикуван от проф. Велизар Велков и д-р Лидия Домарадска, е основан от търговци от о-в Тасос и поддържа интензивни отношения с най-важните икономически центрове на Егейска Тракия.

* Според Димитър Делийски, този град не е емпорион Пистирос, а друг нелокализиран град. 

Археологическите находки свидетелстват, че Пистирос е основан по време на първите царе на Одриската държава, Терес или Ситалк. По времето на Аматок I емпорионът вече съществува и поддържа широки търговски контакти. При Котис I (383/2-359) и неговите наследници търговците от Тасос, Аполония и Маронея, получават гаранции за неприкосновеността на живота, имуществото и дейността си, отразени във Ветренския надпис. Това съвпада с периода на най-големия разцвет на Пистирос. Разкопките разкриха източната крепостна стена с порта, кули и бастион, изградени от каменни блокове по подобие на укрепителната сис- тема на Тасос, улици с каменна настилка, сгради с каменни основи и добре изградена канализационна система.

На снимката: Пристанището на Лименас

Археологическите проучвания очертаха следните фази от живота на обекта:

I фаза: от втората половина на V до края на първата четвърт на IV в. пр.Хр: основаване на селището, изграждане на укрепителната система, настилане на най-ранните улици, изграждане система от канали.

II фаза: от втората четвърт до края на IV в. пр. Хр.: преустройство в плана на селището, свързано с възцаряването на Котис I, разцвет на Пистирос, регламентиране на статута на Пистирос и емпоритите във Ветренския надпис.

III фаза: от началото на III до началото на II в. пр. Хр.: опожаряване и разрушаване на Пистирос от келтите в края на III в. пр. Хр. Превръщането му в производствен център за метални изделия.

Тракия със своите богати рудни залежи бързо успява да привлече интереса на населението от басейна на Егейско море. Емпорион Пистирос, създаден под попечителството на тракийските царе, се явява като ключов център при износа на метали от Тракия за Гърция. В Тракия освен износ на метали се организират и ювелирни производствени ателиета. Откритите в Пистирос поти, духала, щампи, матрици, калъпи и др. са свидетелство за развитието тази дейност тук. След опожаряването на емпориона от келтите в началото на III в. пр. Хр. върху неговите руини възниква селище за производство на фибули и др. украшения от желязо, бронз и сребро.

Укрепителна система

Състои се от източна крепостна стена, порта, бастион, вътрешна и външна кули. С геофизични методи са проследени 120 м от източната линия на крепостните съоръжения. От тях 61 м са проучени по археологически път. Те са изградени от два вида гранитни блокове: едни, правоъгълни с добре обработена повърхност и средни размери и други (“мегалитни” – достигащи до 1,40 х 1,80 м) с много по-големи размери. Крепостната стена с дебелина 2,10 м стъпва върху един ред основа, от не така грижливо изсечени камъни. Двете лица на стената са оформени по различен начин, а пълнежът между тях е от необработени камъни. Източната порта от северната страна е защитена от правоъгълна кула, изцяло издадена пред крепостната стена, а южната от бастион. Дървена порта се е намирала при западния край на бастиона и допълнително е била укрепена с т.н. “вътрешна кула”, която е преустроена в началото на IV в. пр. Хр. Тогава е преустроена и външната кула.

Религия

Преки съседи на земите на емпорион Пистирос са бесите, родът-пазител на Дионисовото светилище в Родопите. Бог Дионис, а чрез него и бесите, покровителстват и осигуряват спокойния живот и дейност на емпоритите в Горнотракийската низина. Полагането на клетва от Котис I и неговия наследник във Ветренския надпис в името на Дионис е още едно доказателство за значението на този култ в официалната идеология на Одриската държава. Разкопките дадоха много данни за култовите практики в Пистирос. Разкрити са цели или фрагментирани глинени олтари с различна форма и украса (шест запазени in situ), глинени и каменни култови зооморфни фигурки, глинени антропоморфни фигурки и миниатюрни предмети, пирауноси (преносими огнища) и др.

Население

Пистирос е емпорион с нееднородно етнически население. Съжителството на елините с траките ги сближава и донякъде сродява. Откритите в Пистирос надгробни надписи на елини от Аполония и Маронея, а също и врязаните върху керамика имена (графити), както на траки, така и на елини, доказват, че присъстващите в Пистирос лица не са етнически еднородни.

Жителите на античния център внасят от атически работилници луксозна керамика за домашни нужди. Между откритите в Пистирос форми от рисувана керамика преобладават кратери и скифоси, по-рядко се срещат киликси или пеликета. На тях са представени сцени от всекидневния живот, митологията, забавленията и игрите на гърците.

С по-голямо разнообразие на формите са съдовете, покрити с черен фирнис – скифоси, кантароси, паници и чаши с една дръжка, киликси и различни форми на киликсоподобни съдове, лекити и рибни блюда. Вносът на луксозна атическа керамика в Пистирос е прекъснат около средата на III в. пр. Хр. – тенденция, характерна за цялата Тракийска низина.

Сред голямото количество фрагменти от амфори преобладават произведените в тасоски работилници или от переята на Тасос. Разнообразни форми местна керамика, правена на ръка или на грънчарско колело, преобладават в сравнение с импортната керамика. Има и изцяло запазени съдове, сред които ойнохоета с печати, представящи сюжети от Дионисовия култ –  отвличане на менада, маска на сатир.

Стелата в музея в гр. Септември.

Още по-интересно е това, че в музея на Лименас, столицата на остров Тасос също може да се види стелата открита край Ветрен. Не е ясно обаче дали тя е точно копие на намерената в Септември или е оригиналът, а копието е при нас.

Стелата в тасоския музей.