Есента е сезонът, който ще ни позволи да направим отдавна планирани кратки екскурзии в страната. Времето не е толкова топло, колкото е през лятото, а в същото време достатъчно приятно за разходки на открито. Един от маршрутите, които ви предлагаме за еднодневна или двудневна екскурзия е посещение на древния град Кабиле, който в разцвета си е бил резиденция на двама тракийски царе, а по-късно става база за римска кохорта, завладян е от Филип Македонски и посетен от сина му Александър Велики. 

На 8 км от Ямбол се намират останките от античния град Кабиле, до него можете да достигнете от специална отсечка на АМ „Тракия“. Мястото е обявено за археологически резерват с национално значение с брой 24 на Държавен вестник от 1969 г. Първите проучвания в района са направени през 1912 г. Кабиле е един от обектите на Регионалния исторически музей в град Ямбол. Територията на археологическия резерват заема площ от над 600 дка.

Кабиле възниква към края на ІІ хил. пр. Хр. край голям култов център на възвишението Зайчи връх. През античността градът е бил важен икономически и културен център в Югоизточна Тракия и Долна Тунджа. Предполага се, че името му идва от Кибела.

Кибела е наричана още и Велика майка, Майка на боговете и всичко живо на земята, на възраждащата се природа и на нейното плодородие. Олицетворява силите на природата, покровителка е на планините, горите и зверовете.

Идеята за плодородието и за многообразието на света, въплътена в женски образ е видна от най-ранна епоха – още от времето на неолита (VІ хилядолетие пр.Хр.). Тогава Великата богиня-майка се появява в голям брой култови статуетки и разпростира влиянието си над огромен географски ареал, който включва целия европейски Югоизток и района на Източното Средиземноморие.

Тя е господарка над всичко и всички – всемогъща сила, която определя ритъма на живота. Цялата пъстроцветна мозайка на действителността, като покрива всички равнища и сфери на дейност, както в Космоса, така и в обществото. Великата богиня-майка е върховната господарка на траките и те я честват в обредните си свещенодействия, при тържествените церемонии и празненства, при мистериите.

Предполага се, че на този камък на Зайчи връх е изсечена богинята Кибела яхнала лъв

Това не е случайно. Плодородието в древния свят се свързва с женското начало. Съществуват много мегалитни светилища и комплекти, които наподобяват утроба на женско тяло, което показва огромното значение, което древните са отдавали на онази, която е в началото. В тракийската религия богинята-майка ражда и слънцето – нейния син, в който след това влиза със свещен брачен съюз и от който се появяват останалите божества и живота на земята.

Образът на висшата сътворителка се появява върху предмети на лукса и разкоша. Присъства в украшения върху ритони, фиали и апликации, които се намират при разкопки. Счита се, че траките са отдавали почит на великата богиня и са и принасяли дарове – обикновено скъпоценни съдове и предмети, които са заравяли в земята.

Великата богиня-майка е силата, от която зависи вечният кръговрат на възраждането и умирането, на пролетното обновяване на силата на земните недра и вегетацията. Всичко, което се ражда и израства в природата произлиза от нея, защото тя е майката-земя, която насърчава растежа; едновременно с това всичко, което се връща в утробата ѝ, се сдобива с нов живот. Тя стои в началото и в края на всяко съществуване и е пълна със зародиши, които зреят, тоест растат и се развиват.

Богинята е господарка и на животните. Като покровителка на зверовете и разпоредителка в царството им тя може да се види изобразена върху една от каничките на Рогозенското съкровище. На изображението възсяда лъвица и докато я прегръща с една ръка с другата демонстративно вдига лък със стрела.

Функциите на Великата богиня-майка не се изчерпват с господството над вегетацията, животинския свят и лова. В Тракия тя е покровителка на хората и на човешкия род. Бди над плодородието и реколтата, пазителка е на нормите и на домашното огнище, защитница е на нравствеността и справедливостта. Богинята закриля жените-майки и стопанки, както и девиците, на които предстои да се омъжат. Хранителка е на обредите, с които избраниците се посвещават във вяра към нея. Създателка е и на онези ритуали, с които се извършва свещеното предаване на властта и на въвеждането в божествен владетелски сан.

С течение на времето при съвместното съжителство на тракийските с елинските и с римските култове, върховната повелителка на траките постепенно се елинизира и романизира, въплъщава се в образите на ред гръцки или римски богини.

Богинята-майка има множество локални названия свързани с различни нейни функции. Впоследствие тези персонификации се приемат от различни племена и се свързват тясно с тях. Сред тях най-популярно е името Кибела, което е с фригийско-тракийски произход.

Кибела бива изобразявана облечена в дълъг хитон, седнала на трон с тимпан в лявата ръка и клонче от пиния –нейното свещено дърво. Обградена е от лъвове.

Мистериите на Кибела включват принасяне на жертвено животно – бик. Церемониите се извършват под музикален съпровод на медни чинели, тъпани и флейти. Основния празник на Кибела се чества през пролетта. В главната част от ритуалите участват само жени. Те събират цветя, свирят на музикални инструменти и правят жертвоприношения, за да измолят милостта на покровителката на живота.

В храмовете посветени на Кибела са се изричали молитви за плодородие, извършвали са се свещенодействия и лечение на болни.

Тракийският царски град Кабиле е бил разположен по югоизточния склон на възвишение, завършващо със скалист акропол-светилище. Скално-изсеченото светилище се намира в източната част на „Зайчи връх”, който е единственото възвишение в околността, край завоя на р. Тонзос /дн. р. Тунджа/. Селището е възникнало в края на II хил. пр. Хр.

Местните екскурзоводи разказват, че на Зайчи връх е работил екип, който е замервал с уреди магнитното поле на светилището и медицинските показатели на хората, качили се на него, преди и след престой от няколко часа. Резултатите са удивителни. Магнитното поле на Зайчи връх и самото светилище е 7 пъти по-силно в сравнение с нормалното за планетата. Присъстващите на експеримента пък са подобрили значително общото си здравословно състояние. Нормализирали се кръвното им налягане и пулсът. Върхът лекува, категорични са хора, които го посещават поне веднъж седмично за тонус. Най-силно било влиянието между двете скали, които пречат да се види светилището от обратната страна на Кабиле.

В подножието на светилището, встрани, се крие още един идол. Съществуват твърдения, че е той е дори по-стар, почитан преди Кибела. Той представлява камък, приличащ на огромна глава с дупки за очите и устата. За да го разпознаете, трябва някой да ви го покаже или да имате доста развихрено въображение. Факт е обаче, че по подобен начин на изображението на Кибела, образът се огрява, но през есенното равноденствие.

Ентусиасти посрещат ежегодно изгрева на слънцето и на лятното слънцестоене, приемат, че мястото е сакрално.

 

Според една от теориите светилището било древна астрономическа обсерватория. Заради бавното оттичане на водата след дъжд става ясно, че хълмът с върха всъщност е кух. Впоследствие го доказват и съветски учени. Какво се крие зад този факт обаче никой не се наема да отговори.

Местоположението на Кабиле като възлов пункт на пресичане на важни пътища е предопределяло съдбата му през вековете.

Известният надпис от Севтополис го представя като град, устроен според елинските градоустройствени правила и традиции.
В края на IV – началото на III в. пр. Хр. Кабиле е резиденция на тракийските царе Спарток и Скосток.

Един от най-важните паметници, свързан с града е Севтополският надпис. Благодарение на него е определено името на града и е локализирана столицата на одриския династ. Самият надпис е бил изработен в четири екземпляра. Два от тях са били поставени в Севтополис – единия на агората, другия – в храма на Великите богове. Другите два са били поставени в Кабиле – съответно на агората и в храма на Артемида Фосорос. Известният надпис от Севтополис го представя като град, устроен според елинските градоустройствени правила и традиции.

Археолозите се натъкват на следи от храм на богинята Артемида, смятана за покровителка на местното население, на олтар на Аполон, на жилищни и търговски сгради, на голям градски площад, на склад за зърно.

Изящно изработената посуда, пищните накити, стъклените лакримарии от Египет /съдове за събиране на сълзите по време на погребенията/, множеството амфори с печати от далечни земи говорят за заможно население, което било отворено към света и външните влияния.

Тук са открити и проучени общо 15 архитектурни обекта. Сред тях са части от тракийски крепостни стени с отбранителни кули, две римски терми, две големи двуетажни казарми, цял един късноантичен квартал, раннохристиянски храмове и прочие.

Според историческите извори Северус – епископът на Кабиле, участва във Втория вселенски събор в Сердика през 342 г. Неслучайно тук имаме два раннохристиянски храма. Част от мозайките на единия са изложени в музея, а другият е с баптистерий /кръщелня/. Предполагаме, че тук са живеели едни от най-ранните християни в тази част на Европа.

През III – II в. пр. Хр. градът е голям икономически и търговски център. Осъществява активни търговски връзки с целия егейски свят, не само като традиционен консумативен център на вносна продукция, но и като равностоен участник в търговския обмен и е единствен във вътрешна Тракия със собствено монетосечене.

Рисунката е публикувана от История. бг, според тях приблизително така е изглеждал градът в своя разцвет. На хълма тогава бил разположен храмът на Артемида.

Според историческите сведения Кабиле е превзет от Филип Македонски през 341 г. пр.н.е., а по-късно за известно време в него е пребивавал и синът му Александър ІІІ Велики Македонски.

Златна монета от времето на Филип II Македонски е открита при разкопките в археологическия резерват „Тракийски и античен град Кабиле“ през лятото на 2015 г. Археолозите се натъкнали на находката непосредствено преди приключването на разкопките през този сезон, обяви директорът на Ямболския исторически музей Стефан Бакърджиев, цитиран от БТА.

Монетата представлява 1/8 статер на Филип II Македонски, сечен между 340 и 325 г. в македонския град Пела. Предполага се, че тя е попаднала в Кабиле чрез заселилите се колонисти, вероятно македонски войници и хора от превзетите от царя гръцки градове.

Херакъл с лъвската кожа е изобразен върху едната страна на монетата. Името на Филип е изписано от другата. Отпечатан е и тризъбец. Докато проучвали пласт от късноримската епоха в края на 4 в., археолозите са попаднали и на две добре запазени двукамерни пещи за производство на керамика. Те са в общ комплекс – едната е служила за изпичане на фини глинени съдове и на луксозна керамика, а другата – на кухненска керамика.

Кабиле е превзет от римляните начело с Марк Лукул в 72 г. пр. Хр., а от началото на II в. се превръща в най-важния военен лагер в провинция Тракия. През 45 г. пр. н. е. градът окончателно е включен в пределите на Империята. Той се превръща в един от главните градски центрове в провинция Тракия. В него постоянно е била разквартирувана една кохорта.

И малко факти за легионерите

През 13 г. пр.н.е. Август следвал политиката от предишните векове и официално направил продължителността на военната служба 16 години. Нужно е да се отбележи, че дори след изтичането на тези години се очаквало воинът да се присъедини към vexillum veteranorum или отряд на ветераните за още 4 години (виж точка 9). Обаче през 6 г. от н.е. първоначалното службено време било увеличено на 20 години, както и вече било придружено от praemia militare или бонус разпускане. Това било твърда сума от 12 хил. сестерции (или 3 хил. денарии). А до средата на първи век от н.е. службата вече била 25 години. Отвъд официалния период, често във време на война не били следвани протоколите. Резултат на това са повторните набирания на легионери, които отдавна са завършили своята служба, като се случвало някои мъже да се бият за легиона си в продължение на 3-4 десетилетия. Достатъчно е да се спомене, че такива хаотични мерки често водели до бунтове.

Колкото до заплащането, освен основната сума на praemia militare, обикновеният легионер получавал 900 сестерции на година (плащани на 3 вноски). Тази заплата била същата поне до 80 г.от н.е, въпреки предполагаемата инфлация. Сумата се различавала за различните по ранг в легиона – подофицерите и специалистите получавали 1,5 или 2 пъти повече от базовото заплащане на редовия легионер. Още повече – тази парична стойност била само начална единица, от която били изваждани различни разходи на легионера като например храна, снаряжение и дори погребалните такси. Все пак имало случаи, когато легионерът получавал по-малко отколкото заслужавал и понякога дори били използвани методи на заплащане като даване на безполезни парцели земя вместо praemia militare.

От 136 до 192 г. тук резидира Втората кохорта на Лусенсис (Cohors II Lucensium), със столица Лукус Августи, в днешна Испания. Първото свидетелство за подразделение в провинция Тракия се основава на военна грамота от 138. В дипломата е изброена кохортата като част от войските, разположени в провинцията. Други дипломи от 155 до 180/192 свидетелстват за единица в същата провинция.

В ляво виждате военна диплома от 13 юни, 80 г. сл. Христа

Кохортата се е състояла от 600 мъже, 480 пехота и 120 кавалерия, състоящи се от 6 подразделения на пехотата, командвани от центурион, с по 80 мъже и 4 подразделения на кавалерията, командвани от един трибун с по 30 души всяка.

Според източниците от онова време Cohors II Lucensium (прехвърлен от Abritus в Тракия. Кохортата е преместена на лагер в Germaneia / Germania (модерен град по онова време, а днес негов продължител е  Сапарева баня) до около 192 година сл. Хр. и Първа кохорта на атонците (Cohors I Atoitorum), която остава до края на III в. Военен лагер Кабиле се намира в провинция Тракия и войските, съсредоточени в него (поне до средата на трети век) имат предимно полицейски функции – да поддържат ред в източната провинция и осъществяване на контрол по основните пътища и проходи в източната част на планината.

Според надпис от 272 г., открит в Кабиле, командващият вече третата кохорта е посочен с чин принцепс, от което се предполага, че тя вече наброява 1000 войника. Този надпис е прокламация в чест на императора Валериан, който се разправя с готите в района и най-вероятно от това време е сградата. Монетните находки потвърждават, че по същото време стартира възстановяването на римския военен лагер в Кабиле, т.е. след като през 60-те години на III в. Кабиле е пострадало от готските нашествия. В този период до превръщането на Кабиле отново в град в началото на IV в. то продължава да е изцяло военен лагер. Управителят на града и на цялата територия около него е командващият военната част, която е тук на гарнизон.

Затова и историците смятат, че знаят и кой е живял в сградата. През миналата година Николай Шаранков е превел надпис, открит преди около 30 г. в същата зона. От него става ясно, че в 297 г. е завършило препострояването на военния лагер плюс крепостните му стени и това е станало под контрола на центуриона на първа центурия на кохортата, който е бил и комендант на военния лагер – Улпий Аврелиан. Смята се, че най-вероятно самият Улпий Аврелиан и другите центуриони са обитава тази сграда.

Тя е водоснабдена и с канализация. Имала е класически вид – всички помещения са организирани около вътрешния двор. Била е ориентирана на изток, откъдето е бил главният вход, поясни Стефан Бакърджиев. Геофизиката показва, че от страната между казармите и сградата улицата е с ширина 12 м. Имало е водопроводи, които са минавали под нея. През пространство, организирано около пиластрата, се е влизало в сградата, оттам – през вътрешния двор се е стигало до т. нар. триклиниум – помещенията, където са приемани гостите. Пред триклиниума портикът на сградата или навесът, е бил поддържан от колонада с две колони – намерена е базата на едната. От западната страна са били разположени предимно стопанските помещения. В самия ъгъл са намерени: тогавашната латрина, т.е. тоалетната на сградата, кухнята, както и „мокро помещение“, където се е перяло. Спалните помещения на хората, които са живели тук, са били откъм северната страна. Там са намерени принадлежности, характерни за по-обикновен начин на живот. Най-луксозните материали са открити пред триклиниума и между три помещения от северозападната страна. Сградата е ориентирана така, че да бъде прекрасно огрявана от слънцето – през деня през двора отпред, а следобед – тези помещения, които са използвани максимално.

Тя принадлежи към римския тип перестилни сгради – големи сгради с вътрешен двор и помещения, организирани около него. Проучената сграда е с площ от близо 1 100 кв. м, размерите й са 30 на 36 м. Тя е била изградена от камъни, хоросан, вероятно е била на два етажа – първият каменен, вторият на кирпич. Построена е най-вероятно в последната четвърт на трети век , т.е. след 270 г. и със сигурност функционира до второто готско нашествие през 378 г. През тези повече от 100 г. тя е претърпяла няколко преправяния.

В сградата, т.нар. трибунориум, е живяло командването на военния лагер, какъвто е бил Кабиле по онова време – 12 души офицери плюс слугите и робите – минимум 20 човека.

С приемането на християнството за официална религия през 313г. Кабиле е един от водещите епископски центрове. Открити и експонирани са монументална трикорабна базилика с мозаечни подове, преустроена през V в., както и по-малка базилика с баптистерий, в очертанията на военния лагер. Следващите столетия, наситени с варварски нашествия и драматични събития бележат и края на организирания градски живот в Кабиле.Следващите столетия, белязани с варварски нашествия и драматични събития, слагат края на организирания градски живот в Кабиле.

В края на VI в. сл. Хр. градът е окончателно разрушен от аварите. През XI – XIV в. сл. Хр. върху разрушения античен град съществува малко средновековно селище. Липсата на съвременно селище, построено върху античния град, го прави изключително благодатен за проучване и експониране.

От 1927 г. територията, на която е бил разположен Кабиле, е обявена за народна старина. От 1969 г. е паметник на културата от национално значение и национален археологически резерват, а от 1979 г. е обявен за природозащитено място.

Находките, открити при проучвания в района, са експонирани в археологическия музей към резервата. Разкопките на открито, които могат да бъдат разгледани, без да се заплаща входна такса, включват останки от базилики и църкви, от крепостни стени и обществени сгради.

Но като много градове, и Кабиле си има своя възход и упадък. След около хилядолетие и половина съществуване градът на Александър Македонски, на одриските царе Спарток и Скосток и на римските легионери загива. В края на VІ век нахлуват варварски племена.

Вероятно това са били авари, славяни, ранни прабългари. По това време имало и голямо земетресение, което променило трасетo на близката р.Тунджа. С изместване на коритото й с 2 километра встрани, сложната канализационна система спряла да функционира и хората започнали да се изселват.

Днес от някогашното търговско и културно средище са останали само руините и изящните артефакти, подредени в прилежащия към археологическия резерват музей. А за живота и бита на обитателите му научаваме от възстановките, организирани в изграденото подобие на „кастелум” или римски лагер, където ентусиасти, преоблечени като римски легионери, изнасят колоритни спектакли пред посетителите на резервата.

Проучванията на античния град 

Първите археологически проувания на територията на древния град са проведени през 1912 г. от Богдан Филов.

През 1972 г. тук започват редовни археологически проучвания от екип от специалисти от Националния археологически институт и Института по тракология при БАН, катедра Археология при Софийския университет “Св. Климент Охридски” и Регионален исторически музей – Ямбол. На територията на древния град се провежда и редовната археологическа практика на студенти от Софийския университет “Св. Климент Охридски”.

По време на проучванията са разкрити части от укрепителната система на древния град, проучено е светилището на хълма Зайчи връх, казармите на римските кохорти, две бани, една базилика, една църква, стопански и административни помещения свързани с ежедневния живот. Проучени са и част от плоските, и могилните некрополи в хинтерланда на античния град.

Най-ранните следи от обитаване на мястото на античния град Кабиле са открити при римските казарми. Археологическите проучвания показват, че тук е имало селищна могила от халколитната епоха, която е била унищожена през Античността.

№ 99 от 100-те туристически обекта на България

Телефон: 046/66 34 03; 046/66 34 11

Работи целогодишно без почивен ден.

1 април – 31 октомври 

От 8.00 до 18.30 ч.

1 ноември –  31 март

От 9.00 до 15.30 ч.