Изкуството никога не се обяснява. То е нещо, което се появява сякаш от само себе си, но в същност е плод на много продължителна мисловна дейност. На пръв поглед всичко изглежда като случайна хрумка, но голямото изкуство носи в себе си заряд, който е в състояние да въздейства на всеки. Понякога дори неосъзнато. Фактът, че не го приемаш също е реакция, а щом те вълнува, това означава, че авторът е постигнал целта си.

В този смисъл изкуството на Кристо и Жан – Клод е далеч от рутинните представи, които всеки от нас си е изградил за изкуството.

„Триумфалната арка, опакована“, защо? За много хора това е ненужно. Но в същност е доста по-мащабно, не само в буквалния прочит на творчеството на сънародника ни и неговата спътница в живота.

Ако се върнем назад, само деветдесет години назад, ще си спомним, че Пикасо и неговите приятели художници са били първоначално неразбрани. Същото важи и за абстрактното изкуство, последвало етапа на импресионизма, пунтоализма и ар нувото.

Преживе Винсент ван Гог продава смайващо малко картини. Днес те струват милиони. Голяма част от хората тогава не са го разбирали, приемали са картините му като мацаници далеч от шедьоврите на класиците.

В средата на миналия век изкуството напусна руслото на класицизма. То тръгна по нови пътища и няма нищо странно, че се опитва да се вгради в ежедневието, да преобърне представите ни за света или да ни накара да го осъзнаем. Начинът е различен. От абсурдните провокации на странни инсталации до опаковането на сгради.

Нужно е малко да повишим октавата на своето възприятие, за да можем да проумеем този размах. Смисълът на изкуството е да те накара да съпреживееш. И всеки го прави от върха на собствената си камбанария. Ако тя все още е недостроена или те е домързяло да се изкачиш до щъркеловото гнездо около кръста, няма начин да видиш опакованата Триумфална арка в пълнота.

Няма да усетиш порива на вятъра, който разрошва перчема ти, променя очертанията на сградата започната от Наполеон Бонапарт и довършена много по-късно. Няма да се сетиш, че преди да бъде погребано в Пантеона, тялото на колоса Виктор Юго е изложено под арката в нощта на 22 май 1885 г. През февруари 2007 г. във вътрешността на арката е открита постоянна експозиция на артиста Морис Бенаюн и архитекта Кристоф Жиро, която поставя под въпрос символичното значение на арката през последните две столетия, балансирайки между мира и войната.

Няма да усетиш и иронията на Кристо, който сякаш погребва под платното всички мегаломански настроения на жадните за победа и слава пълководци в едно с оръжията им, и облечените в ризници войници от фреските. Както и незнайният воин погребан в арката. И от арка на военната слава тя се превръща в разглезена, разрошена и свободолюбива парижанка, разлюляваща крилата си в кратък полет над главите на всички посетители. Дори и на тези, които не я харесват.

Преди да се произнесем не е лошо да се подсетим, че изкуството борави със символи, алегории и метафори, и опаковането на Arc de Triomphe de l’Étoile), един от най-известните монументи на френската столица, вероятно не е случайно. Спомнете си и „Триумфалната арка“ на Ремарк. Филмите, в които е присъствала тази емблематична арка, изтъкана от невидими нишки, които създават стотици асоциации. Както и десетките триумфални арки пръснати по цял свят в прослава на императори и войни. Всичко това сега е грижливо затворено под стотици метра платно.

За две седмици Париж леко се променя.

Това е изкуство и трудно можем да го отречем.

„Триумфалната арка, опакована“ (L’Arc de Triomphe, Wrapped, Paris, 1961-2021) от Кристо и Жан-Клод беше открита в събота в Париж. Това е първият им проект, който се реализира и след смъртта (през 2020) на родения в България Христо Явашев и съпругата му (починала през 2009 г.).