Пазарджик ще бъде единственият град в света, който ще има паметник на Константин и Елена, синът и майката превърнали християнството в една от основните религии на света. По волята на местните старейшини те са избрани още преди два века за духовни небесни застъпници и закрилници на града. На тях е обречена и кварталната църква в Чиксалън.
В навечерието на празника: Перлата на Чиксалън – църквата „Св.Св.Константин и Елена”
Съвсем скоро ще бъде обявен и конкурс от Инициативен комитет, който ратува за издигането на 20- метров монумент на равноапостолите, на входа на града, до моста на река Марица.
Паметниците на Константин са много и са пръснати в цяла Европа, майка му Елена не е удостоена с тази чест. Ето защо пред бъдещият изпълнител на този проект стои нелеката задача да създаде композиция, която трябва да представи пред зрителя не само Богоугодното дело на светата двойка, но и да бъде максимално близо до техните реални физиономии. На практика е невъзможно да се установи как е изглеждала Елена, но пък имаме много възможности за Константин.
Как е изглеждал император Константин?
Отговор на този въпрос дава паметник запазен в Рим. Колосът на императора е бил разположен в Константинопол. Останките от него все още могат да се видят в Капитолия. За щастие лицето на Константин е останало непокътнато.
От негово време до днес са достигнали и множество монети, където е изсечен профилът на императора.
От източници в неговото време узнаваме, че той е имал „втренчен“ поглед.
Римският император Флавий Валерий Константин (на латински: Flavius Valerius Constantinus), по-известен като Константин I Велики (306-337), принадлежи към най-тесния кръг от владетели, държавници и религиозни водачи, които определят съдбата на Европа.
Той провежда редица важни реформи в областта на администрацията и армията, които укрепват Римската империя, разтърсена от голямата криза на 3-ти век. Като първи римски владетел, приел християнството, вярата на преследваното малцинство дотогава, Константин инициира християнизацията на империята и израстването на християнството в доминиращата вяра на тогавашния цивилизован свят.
С основаването на Константинопол, Константин поставя основите на бъдещата Византийска империя. Като първи християнски император, велик благодетел и основател на християнската църква, Константин е канонизиран след смъртта му, а в православните църкви, включително Българската православна църква, той е уважаван като светец и „равноапостолен император“.
Константин е роден между 271 и 273 г., на 27 февруари, в римския град Наисус, днешен Ниш, в провинция Горна Мизия (Moesia Superior). Баща му е Констанций Хлор, по онова време високопоставен римски офицер, а майка му Елена, жена със скромен произход, според някои е дъщеря на кръчмар. Тъй като Констанций и Елена принадлежат към различни социални класи, най -вероятно тя е била негова наложница, единственият възможен вид брак за съпрузи с непримирим социален произход.
В крайна сметка Констанций Хлор е повишен до позицията на преториански префект на император Максимиан (286-305, второ правителство: 306-308), съуправител на Диоклециан, а това означава, че трябва да се разведе с Елена и да се ожени за дъщерята на Максимиан – Теодора. Години по-късно, след смъртта на баща си, Константин I напълно реабилитира своята майка Елена като „августа, майка на цезар“. Теодора ражда шест деца, полубратя и полусестри на Константин, включително Юлий Констанции.
Констанций Хлор е изпратен в Галия със заповед да защитава римската граница по Рейн от варвари и да се опита да превземе Великобритания от узурпатора Каравзий.
Константин, тогава млад мъж на около двадесет години, е изпратен на изток, в двора на Диоклециан в Никомедия. Възможно е Константин да е бил заложник, т.е. залог за добро управление и сдържане на амбициите на баща му. От друга страна, Диоклециан може да е смятал Константин за бъдещия престолонаследник и е искал да го образова в неговия двор и да го инструктира по административни и военни дела. Там той се отличава със силата и ловкостта си, и постепенно става много популярен. Младият Константин получава военно образование, започва да говори свободно гръцки и се увлича по философията.
След редица битки и дворцови сплетни на 28 октомври 312 г., в резултат на което става август или император на цялата Западна римска империя.
През 313 г. Константин обявява толерантност към християнството чрез Медиоланския едикт, който премахва наказанията за изповядване на християнството (вследствие на които мнозина стават мъченици в предходните гонения на християни) и възвръща конфискуваната църковна собственост.
Въпреки че подобен едикт е издаден още през 311 г. от Галерий, тогава август от тетрархията, дългото управление на Константин, покръстването и покровителството над Църквата променят статуса на християнството в империята. Точно заради това той е наречен Велики.
Учените спорят относно това дали Константин е възприел християнството от своята майка Елена на младини или го е приемал постепенно в течение на живота си. Константин е на над четиридесетгодишна възраст, когато най-накрая се обявява за християнин. Пишейки до християни, Константин дава да се разбере, че той дължи успехите си единствено на закрилата на Всевишния християнски Бог.
По време на своето управление, Константин подкрепя финансово Църквата, строи разнообразни базилики, дава привилегии (например освобождаване от определени данъци) на духовенството, назначава християни на високи постове и възвръща собственост, конфискувана по време на Голямото гонение при Диоклециан. Най-известните му строителни проекти включват Църквата на Божи гроб и старата базилика „Свети Петър“.
Управлението на Константин установява прецедент по отношение на позицията на християнския император в Църквата. Константин смята себе си за отговорен пред Господ за духовното здраве на своите поданици и поддържането на правата вяра за свой дълг.
За Константин императорът не определя доктрината – това е право и задължение на епископите, – неговата роля е да прилага доктрината, да изкорени ереста и да поддържа църковно единство. Императорът осигурява правилното почитане на Господ в империята си, докато в какво се състои правилното почитане се определя от Църквата.
През 316 г. Константин е съдия в един диспут в Северна Африка и заклеймява ереста на донатизма. През 325 г. той свиква първия Вселенски събор в Никея, който заклеймява арианството и формулира доктрината за Светата Троица такава, каквато я познаваме днес. Съборът в Никея по традиция бележи края на Раннохристиянската ера.
Според приблизителни пресмятания, още по времето на Константин около десет процента от населението на Рим вече са християни, като този процент е дори още по-значителен при военните и гражданите.
Интересно е това, че Константин става християнин в последните дни на живота си, мнозина отдават този факт на вярването, че в момента на Светото кръщение се опрощават всичките ти досегашни грехове. Точно този момент е увековечен от Рафаело.
Друг паметник на Константин Велики го представя по този начин.
Паметник на Свети Константин има и в румънския град Решка. Скулптурата му е поставена на пиедестал, върху когото са написани най-важните събития от управлението на императора, довели до християнизацията:
– през 313 година изготвя Миланския едикт, чрез който дава свобода на християните;
– през 321 година издава декрет относно неделя- да бъде почивен ден в цялата империя;
– през 325 година свиква Първия Вселенски събор в Никея;
– поправя пътя между Сучидава и Ромула – Решка;
– през 330 година премества столицата в Константинопол
Знамението довело до приемането на християството
Според Лактантий – Константин получил видение (или чул глас) насън, в нощта преди битката при Милвийския мост, когато му било наредено да постави буквата кръстовиден знак върху щитовете на своите войници. Според друга версия Константин видял облачен кръст в небето, над слънцето, с надпис „Ще спечелиш с това“ (τουτο νικα). Императорът не бил сигурен в смисъла на видението, докато Христос не го посетил насън и му препоръчал да направи строи войските си под формата на знака, видян на небето, и да го използва в битка. На следващия ден Константин заповядва да бъде изковано военно знаме (labarum) с венец отгоре, което съдържа свързаните гръцки букви X и R под формата на монограм на Христос. Самият символ присъства в археологически обекти в целия древен Ниш, намира се в базилики и катакомби, а Туристическата организация на град Ниш днес отпечатва тениски с този мотив. Смисълът му е сравнително прост и символизира основната догма на християнството за Бога като отправна точка на всичко, по този начин всъщност на Константин е казано, че Христос е началото и краят на всичко, алфата и омегата. Съществува и трета версия, според която императорът е видял кръст от звезди, оформен на нощното небе.
Константин умира на 63-годишна възраст на 21 май, 337 г. в Аквириониския дворец в Никомедия. Тялото му е пренесено и погребано в църквата “Светите апостоли”, в крипта в Константинопол, в която има още 12 празни саркофага, и по този начин той символично е изобразен като тринадесетия апостол. (След превземането на Константинопол от османлиите, църквата е разрушена и на нейно място е построена джамията “Фатих”, съществуваща и до днес).
Историята присвоява на Константин титлата Велики, а Църквата, заради заслугите му за утвърждаването на християнството, го канонизира заедно с майка му за светец и почитта паметта им на 21 май, датата на която през 337 година Константин Велики напуска грешната земя.
Нямаме представа как е изглеждала Света Елена, освен от монетите сечени в нейна чест
На тази православна икона виждаме Константин и Елена изрисувани в традициите на канона, но тя не отговаря на действителността. Константин никога не е носил брада.
На 80-годишна възраст според някои източници Елена е изпратена начело на мисия за събиране на християнски реликви от нейния син император Константин I, който обявява Рим за християнски град. Елена пропътува повече от 1440 мили от Рим до Йерусалим. Градът все още се престроява след разрушаването му от предишния император Адриан, построил храм на Венера на мястото на гробницата на Исус в близост до Голгота.
Според легендата Елена влязла в храма заедно с епископ Макарий и избрала място, където да започнат разкопките, което довело до изкопаването на 3 кръста, включително Светия кръст и гвоздеите от разпятието. Елена напуска Йерусалим и източните провинции през 327 г., за да се завърне в Рим, като след нейното пътуване до Изтока Елена умира в присъствието на своя син Константин (Евсевий, Vita Constantine, 3.46). Някои от реликвите, които открива, са складирани в двореца ѝ в Рим, който по-късно е преправен в манастир „Санта Кроче“.
На деня на Света Елена и сина ѝ император Константин в някои места се танцува върху жарава. Според някои историци този обичай е свързан с езически ритуали, запазили се от времето на траките. Въпреки че нестинарите играят върху жаравата с икона на св. Елена и св. Константин, обичаят никога не е признат от църквата.
