2013 г., точно преди началото на предизборна кампания за Парламент, водачът на листата на ГЕРБ в Пазарджик д-р Дончо Баксанов изпраща по куриер картата на област Пазарджик на водача на листата на Коалиция за България Илияна Йотова.

Така изпълнява поръчението на „големия шеф“ и председател на предизборния щаб на ГЕРБ Цветан Цветанов, който му дал заръка да я предаде на г-жа Йотова, за да има тя пред себе си информация за населените места от областта. В пакета е сложена и картичка с лика на лидера на ГЕРБ. Този „оригинален“ изблик на предизборен пиар е разпространен до медиите.

2021 г., 8 години след 2013 г., нито д-р Дончо Баксанов, нито Цветан Цветанов са на картата на политиката. Илияна Йотова, по всичко личи, ще има втори успешен мандат като вицепрезидент. А водач на листата на БСП в Пазарджик е Драгомир Стойнев и на никой не му хрумна да му изпраща карта на областта.

На изборите през 2021 г. година БСП в Пазарджик, като и през 2013 г., получи за водач едно от най-познатите лица на БСП – с европейски образ, отлично образование, добра политическа кариера и доста опит на терен.  Франкофонската връзка, разбира се, е само  случайност – Стойнев освен Сорбоната е завършил и Националното висше училище по администрация (ENA) на Франция, а Йотова е специализирала там.

Стойнев постигна стабилен резултат в Пазарджишко през юли и бе сред водачите на БСП с най-много лични преференции. В София област, Хасковско и в Старозагорско, от където е бил депутат, все още му казват „нашият Драго“, въпреки че е софиянец. Това, че оглави листата в Пазарджишко за втори път, предизвика напрежение в Стара Загора, където пак го искаха за водач заради опита му в енергетиката и икономиката, както и заради диалогичността му вътре в партията.

Драгомир Стойнев представи и анти-кризисната програма на БСП, с която партията обещава да стабилизира социалните и икономическите проблеми в рамките на 3 месеца след изборите. Той е сред авторите на документа, на който БСП залага като най-силен инструмент в кампанията. Пак той формулира и тезата, че е необходим парламентарен консенсус по спешни мерки след тези избори, а не отново да циклим в очакване на съставяне на кабинет. А това звучи разумно на фона на загубеното време от предишните два парламента и вихрещата се здравна и икономическа криза.

Знакова бе и първата му среща в пазарджишко през лятото – с една от най-влиятелните организации на местния бизнес. Въпреки че БСП е в опозиция и в сложни отношения с бизнеса, икономистът Стойнев винаги е бил приеман като лицето на левицата, с което може да се говори нормално. През лятото последваха серия от разговори по същество с учители, представители на туристическия бизнес, на големи предприятия, на земеделски стопани. Стойнев, който е бивш министър на икономиката, енергетиката и туризма, е сред малкото добри икономисти в ляво, който може да опонира на традиционно подготвеният „десен“ икономически авангард. Той е и от малцината в политическия спектър, който прави пряка връзка между демографската криза и състоянието на образованието и състоянието на икономиката. Факторът „човешки капитал“ е силно застъпен във вижданията му. Той бе сред първите политици, които заговориха за необходимост от насърчаване чрез държавна политика на вътрешните инвестиции, контрирайки господстващата 10 години доктрина за икономика растяща чрез външни инвестиции и средства от европейски програми. И двете тези – производството на качествена работна ръка и необходимост от национален инвестиционен ресурс за производства с висока добавена стойност, срещат изключително добър прием сред малкия и среден бизнес.

Стойнев, който е бил икономически съветник на премиера Станишев и един от авторите на икономическите доклади на Георги Първанов в периода преди 2009 г., е работил в екипа, създал Българска банка за развитие, която да инвестира в малки и средни предприятия и приоритетни за националната икономика сектори. Десетилетие по-късно идеята е изкривена до неузнаваемост, а банката превърната в банка на властта и критикувана остро от Стойнев.

Пак той е и автор на проекта за мрежа от Индустриални зони, управлявани от държавата, чрез които да се създава инфраструктура и бързи услуги за частни индустриални проекти. В държавни ръце обаче тя не преработи. По време на първите си изявления в Пазарджишко, той се въздържа от обичайните популистки обещания за индустриална зона тук, а директно каза, че София и Пловдив „изсмукват“ и малкото подготвен човешки ресурс и трябва да се търсят решения за коопериране с производства от двата индустриални центъра или изнасяне на части от производства в Пазарджик. Според него неминуемо ще се върви към създаване на сателити около тях и Пазарджик трябва да е готов да отговори.

Изпреварващ времето е и проектът му за законодателни промени за управление на пазарен принцип на публичните дружества с над 51% държавно и общинско участие. Мудната и неефективна система, използвана за непрозрачни харчове и партийни назначения, се оказа по удобна за властимащите. Под сурдинка бе критикуван и от своите. Законопроектът, предлагащ бордове, управителни съвети и оперативни ръководства от професионални мениджъри в системата на управление на водите, ВиК, горските предприятия, енергетиката и пр. държавни и общински сфери, не мина. ГЕРБ приеха свой вариант.

Драгомир Стойнев преговаряше за квоти за български производители с големите търговски вериги още като министър на икономиката, по-късно отново чрез законопроект се опита да ги фиксира по основни хранителни групи и така да подкрепи производителите на зеленчуци, плодове, месо, мляко и предприятията от хранително-вкусовата промишленост. Негова идея бе да бъде приложен френският модел на квоти за „свеж продукт“ във веригите, който да бъде доставян само от фиксиран радиус разстояние до магазина. До голяма степен натискът чрез Министерството и Парламента, бе и причината веригите сами да възприемат мерки за саморегулация.

Бонус за пазарджишките социалисти е  и опита му като председател на Социалната комисия в парламента, когато БСП бе в опозиция от 2009 до 2013 г. Преди това той е и в екипа, който създава т.нар. Сребърен фонд – държавен фонд за гарантиране на устойчивостта на пенсионната система, в който се отчисляват проценти от приватизацията и се добавят ресурси от държавния бюджет. Той е и вносител на редица законопроекти в социалната система, засягащи пенсионната система и подкрепата на семейства с деца. Традиционната са левите социална тема има в негово лице разбиране за силна връзка между икономика и качество на социалната политика. След 2014 г., често критикуван и от своите, Стойнев, за първи път започна да говори, че БСП трябва да сложи на първо място икономиката, а след това социалните проблеми.

В Пазарджик Стойнев успя да събере разпиления в последните години актив на партията, очакващ някой, който да е достатъчно авторитетен да не попадне в характерните за цялата страна местни конфликти. Той получи подкрепа и от периферия в групата на реалистите, особено в средите на местния бизнес, притеснени от стагнацията и липсата на разумна политическа мисъл за икономиката и бизнес средата.

Драгомир Стойнев е сред независимите лица в левицата, което му дава собствена тежест, извън партийната. Малцина ще са кметовете, които няма да му отворят врата, ако има сериозен проблем по общини. Драгомир Стойнев със сигурност ще представлява Пазарджик в лявата част на парламента, което е добре за областта. Диалогът по местни проблеми ще бъде директен и бърз.

Купуването и продаването на гласове е престъпение!