Велинград ще отбележи Деня на народните будители на 1 ноември от 11:00 часа с поклонение и поднасяне на цветя и венци на възпоменателната плоча на Първото класно училище в кв. Каменица.

Село Каменица, от 1948 год. квартал на Велинград, е най-старото селище в Чепинското Корито. В тъмните векове на османското владичество то е единственото село недопуснало помохамеданчване на нито един българин. През 1666 год., наречена „време разделно“, каменчани напускат домовете си и месеци наред се крият по горите, упорито повтаряйки „На Камъни ще станем, но вярата си няма да дадем“. Според преданието този възглас е дал името на селото, но според един турски документ от 1634 год. то е отбелязано под наименованието Камениче със 120 стопани, плащащи данък „джизие“.

Явно и историята, а и каменистото и по-неплодородно място, прикътало непокорните християни от долината е дало името му. Коравите планинци пазят Кожения требник с летописа на поп Методий Драгинов, който разказва за трагедията им от 1666 год. до 1817 год., когато поп Илия го предава на Стефан Захариев за публикуване във Виена.

Така летописът се превръща в един от най-ценните, но и често дискутирани документи в историческата ни наука. Имената и останките в много местности: „Елин връх“, „Никульова чръква“, „Гергьовица“, „Калугерица, „Тудора“, „Св. Влас“ и др. доказват, че църквите и манастирите – духовни и Книжовни средища, са разрушени по време на помохамеданчването. След 1666 год. с. Каменица е единственото място в целите Северозападни Родопи, където продължава църковната и книжовна традиция.

Настъпилите стопански и политически промени през Възраждането дават своето отражение и в Родопите, където силно се развива ленарството, даракчийството, абаджийстбото и дървообработването. Нараства нуждата от грамотност и знания сред занаятчиите, които изнасят свои стоки в Мехомия /Разлог/ и други по-оживени селища. Колко ли родолюбие, твърдост и жажда за знания са носили в душите си онези каменчани, които в тъмните години на робството са създали училището.

Вероятната година на възникването му е 1823 /така е записано в Статистиката на Княжество България от 1895/1896 год./, но съществуват някои факти недоказани засега, че четмо и писмо в Каменица се е учило и по-рано. Според краеведа Ив. Содев в стара библия показана му от Илчо Хрисчов имало писмени сведения за рода Пееви /Калъчеви/ от 1570 год, а според автора на „История на просветното дело в Каменица – Христо Стоев Масларов вероятни години за възникване на училището са: 1770, 1790, 1800. Като доказателства той сочи намерени надгробни паметници и надписи на чешми писани и датирани от местни хора.

По предание първият запомнен учител е Илин Ждраков-Даракчията. В своята къща той обучавал децата по „Наустницата“ и „Псалтира“. Негов ученик е и по-сетнещният голям общественик   и  родолюбец  свещеник  Илия Попатанасов /поп Топорчо/. Килийното училище се е помещавало последователно в къщите на по-будните Каменчани: Паун Гугалов, учител след Ждраков, заклан от турците през  1852 год. Илия Канин, Бояджиеви, Спас Харизанов,Кьосови, Павел Маров /Домуза/ и др. След големия пожар в селото в двора на църквата е издигната постройка, приспособена за училище, в което се учат и деца от други селища, включително от Белово. След Освобождението училището се помещава в сградата на Конака, но новото време изисква повече знания, а и увеличеният брой на учениците поставя въпроса за построяване на специална сграда. По инициатива на Стойо Анг. Масларов и поп Топорчо през 1880-81 г. е построено първото модерно осемкласно училище в Западните Родопи по образец на Румелийското „Жълто училище“ в Пловдив. За целта двамата заминават за Пловдив и поставят въпроса пред директорите на Румелийското правителство начело с генерал-губернатора Алеко Богориди. Тъй като средствата за училището не са предвидени в бюджета, те се събират като волни пожертвувания, подробно описани във вестник „Народний глас“ от 27.XI. 1881 г. под надслов „Явна благодарност“. Със съдействието на митрополит Георги Тилев и Георги Консулов в църквите на градовете Пазарджик и Пещера също се събират дарения за строежа.

В изграждането на училището взема участие цялото население като се работи дори и в празничните дни. Учителите в новото училище Стойо Масларов, Илчо Хрисчов, Стойо Докумов и Яна Грънчарска обучават ученици и от околните села Дорково, Ракитово, Костандово, Чепино-Баня, Лъджене. Към училището е създаден и пансион за тях. Стойо Докумов успява да разбие верския фанатизъм у по-будните българомохамедани и през 1882-1886 г. основава дружество „Просвета“. В Края на XIX век Каменското училище се превръща в безспорен просветен център на Чепинското корито. Завършилите го младежи заемат административни служби в околните селища и мнозина продължават образованието си в Пазарджик, Пловдив и София.

Първата учителка в Каменица, която обучава жените в неделно училище, е баба Неделя Петкова. Тя полага основите на девическото образование през 1882-83 година в един край и по време, когато на жената се гледа само като на домакиня и майка. Първите девойки получили образованието си в Каменица са дъщерите на дядо Даскал.През учебната 1893/94 година чрез документ на Министерството на просвещението училището е наименовано „Св. св. Кирил и Методий“, а от 1900 г. е „Чепинско трикласно училище“. По същото време като учители постъпват плеяда будни младежи Като: Филип Главеев, основател по-късно на училището в село Чепино-Баня, Мойсей Праматаров, Васил Дечев, Невена Дьолгерова, Йордана Попвасилева, Иван Попниколов, Пена Полеметова и други.

През 1904 година те са инициатори за създаването на читалището в Каменица.