Никола ИВАНОВ, литературен критик

В предисловието към книгата си „Неопитомени думи“ Хари Хараламбиев споделя: „Неопитомените думи ме изграждат.  Помагат ми в човешкото общуване. В тях има красота  и духовна температура, повдигат самочувствието. Чрез неопитомените думи чувствам поривите на доброто и доблестното. Те са с уравновесена енергия и прецизност. С тях ме сродява несъгласието  с омразата и лицемерието. Посредством неопитомените думи търся приятелството, което е като любовта. То изисква присъствие, защото при раздяла вехне. В неопитомените думи е моята надежда, защото в тях съзирам възторг и мъдрост.“ Най-ценното послание от споделеното от автора е, че най-важни и въздействащи са автентичните спонтанно появилите се думи за изразяване на отношение и оценка за даден литературен, художествен или обществен факт, с които се избягват шаблоните, клишетата, баналните и тривиалните изрази.

Сборникът съдържа три части. Първата и най-обемната е определила и заглавието на книгата. В тази част са включени 23 есеистични текста, в които Хараламбиев е изразил отношението и своята оценка към книги, които са го впечатлили и развълнували.

Във втората част „Болка без давност“ авторът е дал израз на сърдечната си и душевна болка и покруса от кончината на скъпи приятели – прокурора Красимир Жеков и актьорите Иван Ласкин и Филип Трифонов, с които той беше близък приятел.

Третата част говори със заглавието си „Интервюта“ и включва разговори на Хараламбиев с Бригита Йосифова, Никола Радев и интервю със самия Хари Хараламбиев, осъществено от наскоро починалия общественик, политик и журналист Господин Тонев (Динко), интелигентен, прекрасен, дълбоко почтен и морален човек.

Това, което създава усещането за единство на книгата в съдържателен аспект е фактът, че става дума за книги на известни писатели и интелектуалци. А обединяващото във формално отношение е, че всички те са есета, защото преобладава емоционалното писане.

В подобни творби е най-важно авторът-интерпретатор да съумее да открои акцентите, които най-добре характеризират съответния автор. С това Хари Хараламбиев се е  справил повече от добре.

Сам Хари Хараламбиев споделя слабостта си към мемоарната литература и сочи сред любимите си мемоарни книги „Път през годините“ на Константин Константинов, „Време под линия“ на Иван Динков и „Мир на кумирите ни“ на Георги Мишев. В случая се спира по-подробно на „Мир на кумирите ни“. Става дума за легендарното заведение „Бамбука“ в София, където през 50-60-те години на миналия век се събират най-известните поети, писатели, художници, интелектуалци и където чест посетител е самият Хараламбиев. Автобиографичните моменти усилва усещането за автентичност и правдивост на споделеното. Правилно отбелязва, че Георги Мишев е инстинктивен и открит, а творбата е „дисекция на времето, в което живеем“.

„Земното щастие“ на Георги Лозанов си прилича с книгата на Георги Мишев,  защото е свързана с друго знаково  заведение на интелектуалната столична бохема от 60-70-те години на миналия век ресторант „Стадиона“. Книгата е също от първо лице. Хараламбиев пише: „Есетата са написани с вълнение и жив рисунък.“

„Памет срещу забравата“ е размишление на Хараламбиев за романа „Поразените“ на Теодора Димова. В романа на писателката става дума за случилото се непосредствено в първите дни и месеци след 9 септември 1944 години и жестокостите на новата власт. Посланието на романа е, че не трябва да забравяме. А „Трябва ни Вено спасителят“ е за силния роман на Недялко Славов „Камбаната“. Според Хараламбиев писателят разработва темата за свободата на въображението и отбелязва, че авторът „притежава великолепно око за детайла“. За „Добър вечер, дами и господа“ на известния журналист Асен Агов Хараламбиев споделя, че „творческата му сила се корени в неговата автентичност и максимална добросъвестност“.

„Обещах да запомня“ е книга на журналистката и писателка Бригита Йосифова за големия български интелектуалец Петър Увалиев. Далече от България той си остава българин до мозъка на костите – един автентичен патриот и упреква нобелиста Елиас Канети, че не се интересува от България. Увалиев дружи с духовни колоси като режисьора Антониони, актьора Чарли Чаплин, художника Търън…

В книгата на проф.Ивайло Знеполски „Прочитите“ става дума за творци като Владимир Набоков, Умберто Еко, Клаус Ман, Жорж Сименон, Греъм Грийн, Юлия Кръстева и още неколцина. Харалмбиев отбелязва стила на автора и го определя като „прецизен и точен“.

Есето „Насаме с Никита Михалков“ говори със заглавието си и е посветено на книгата на големия  актьор и режисьор Никита Михалков. В есето Хараламбиев споделя вълнението си от прочита на творбата. Журналистът Исак Гозес е автор на книгата „Живея в светлина“ за знаменития художник Никола Манев. Хараламбиев отбелязва, че книгата си Гозес е написал по повелята на сърцето, т.е. с цялата си ангажираност. За постоянната галерия „Никола Манев“ в Пазарджик с 30 подарени картини от художника става дума в есето „Никола Манев – богоравният“. Инициатор и вдъхновител за всичко това е самият Хари Харалабиев. На още една книга за художник е посветено есето „Нерон – генералът на изкуството“. Това е „Димитър Казаков – Нерон“ на Димитър Пампулов. Хараламбиев отбелязва: „Забележителното в книгата на Пампулов е, че той сякаш е забравил себе си, стремял се е да не бъде център на своя свят и своето мировъзрение и по този начин е препятствал спомените му за Казаков да се превърнат в автобиография.“ Това е много ценно наблюдение, защото често, пишейки и оценявайки даден автор, творба или литературен факт пишещите заемат мястото на обекта на изследване. Това важи и за интервюто. Освен умело подбраните въпроси интервюиращият трябва да даде възможност за изява на интервюирания, а не той да е центърът на разговора, да остави интервюирания да говори и споделя. Това е успял да постигне Хараламбиев в двете си интервюта с Бригита Йосифова и Никола Радев. Докато от интервюто със самия Хараламбиев се убеждаваме  във високата му култура  на интелектуалец, освен на първокласен знаков национален адвокат по наказателни дела.

Интересни са и есетата, посветени на книгата на Румен Леонидов „Деветият кръг на ада“ и на адвоката Георги Зарчев „Да намериш Губислав“. И за двамата автори и техните книги Хараламбиев е откроил най-важното.

Две от есетата-рецензии са посветени на книгите „Парадокс на призрака“ и „Навътре в картините“ на  най-честния и отговорен политик от Пазарджик Панайот Ляков. Точно Хараламбиев отбелязва по отношение на първата книга, че Ляков е „чужд на задкулисието“ – едно изключително рядко качество за политик.  Във втората книга на Ляков става дума за петима знакови съвременни български художници – Стоян Цанев, Милко Божков, Иван Стратиев, Никола Манев  и Стоимен Стоилов. Панайот Ляков е колекционер на картини, както и самият Хари Хараламбиев. Затова авторът е написал с разбиране: „Всяка страница е летопис и възторг за всеки един от петимата“. И отбелязва умението на Ляков да интерпретира различни художествени светове. Несъмнено Стефка Венчева е най-талантливата белетристка от Пазарджишкия край. Особено висока е оценката за творбата й „Ема“. Есето на Хараламбиев „Стилът е послание“ е посветен именно на тази творба. На основата на нея авторът прави художествена характеристика  въобще на авторката: „Венчева притежава остра наблюдателност и е реалистично последователна в изграждането на героите и ситуациите“.    

Интелигентният и широко скроен автор се отличава и с чувството си за хумор, особено със способността да се самоиронизира. А в това, че Хари Хараламбиев е такъв се убеждаваме от „Бивалици“. Това са лични спомени от Университета, колоритните му преподаватели, които той е щрихирал с обич, симпатия и признание. Наред с Цеко Торбов и други колоритни преподаватели по юридическите науки срещаме Борис Димовски, Радой Ралин, Йордан Радичков, Георги Данаилов, Дими Паница, проф. Георги Фотев.

В тази си книга Хари Хараламбиев отново демонстрира високата си начетеност, защото като свои съюзници в интерпретациите привлича с цитати изтъкнати световни писатели, литератори и интелектуалци.

В книгата си Хари Хараламбиев наистина разчита на неопитомените думи и това предопределя неговия успех.

 

       Хари ХАРАЛАМБИЕВ, „Неопитомени думи“, проза, изд.“Изток-Запад“, 2021 г.