Ракитовското село Дорково е място с райско разположение. То лежи в горния край на платото, което свързва населеното място със съседните градове Костандово и Ракитово, а точно в срещуположния му край е СПА столицата на Балканите – Велинград. Именно поради тази причина потокът от туристи през почивните дни е наистина впечатляващ, регистрациите на автомобилите паркирани край туристическите обекти разказват, че хората идват тук от цялата страна.

Дорково е кръстено на дивите кози, които в миналото се срещали в изобилие в този край, възможно е и да е наречено на сръндаците, срещани и до днес в Родопите. При всички положения, името идва от гръцки. Но преди да поговорим защо това е така, трябва да отбележим, че животът в този край на страната доказано датира отпреди пет милиона години.

Основание за това дават разкопките в местността „Елин кладенец“, където са открити огромни количества кости от животни, съществували тук от времето на плиоцена. Този геоложки период започва преди 5,332 милиона години и завършива преди 2,588 милиона години. В интерес на истината е важно да отбележим и това, че хуманоидните същества, които по-късно се превръщат в хора са се появили много по-късно.

Така да се каже най-напред Господ се е „упражнявал“ с изработката на птици, влечуги и огромни животни от рода на мастодонти и динозаври.

Вкаменелостите на тези видове изобилстват в палеонтологичното находище и го превръщат в най-голямото познато на палеонтолозите струпване на кости от над 30 вида животни на едно място. Открити са над 600 кости на 15 кв.м. площ. Това е най-голямото палеонтологично находище на Балканите и втората най-значима експозиция в Европа. Разкопките се провеждат със съдействие на френски учени, но са започнати от местният краевед Марин Чолев през тридесетте години на миналия век.

В началото на 80-те години геолози от фирмата „Редки метали“ преоткриват фосилното находище край Дорково. Първото палеонтологично проучване е организирано от акад. Тодор Николов заедно с геолози от  СУ“Климент Охридски“. В периода 1985-87 г. се провеждат българо-френски палеонтологични разкопки. Те са организирани от Националния природонаучен музей при БАН с участието на Националния естественоисторически музей в Париж.

Инициативата е на проф. Николай Спасов, а научен ръководител на експедицията е проф. Ербер Тома от Колеж де Франс. Разкопките са продължени през 1985 г. от проф. д-р Николай Спасов. След тригодишно проучване на находището, се стига до извода, че това е най-богатото находище на останки от овернски мастодонт (Anancus arvernensis) в света и едно от най-богатите на фосилни животински останки ранноплиоценски находища в Европа. За голямото струпване на кости се предполага, че природно бедствие е унищожило цяло стадо овернски мастодонти край брега на древна река. По-късно учените съобщават, че в района са живели девет архигрупи бозайници. Част от находките са изпратени във Франция за реставрация и консервация, по-късно са върнати отново в България. Находището е обявено за природна забележителност на 31 януари 1990 г.

Идеята за създаване на палеонтологически музей е дадена от проф. Ербер Тома по време на българо-френските палеонтологични разкопки през 1987 г. Първоначалната инициатива за подготвяне на този проект е на Стоян Йотов от сдружение „Природа назаем“ от 2008 г. Проектът за палеонтологичното находище е започнат през 2010 г. На 25 септември 2012 г. е направена първата копка по проект „Създаване и популяризиране на културно–исторически продукт в община Ракитово, чрез адаптация на Палеонтологично находище – с. Дорково, като туристическа атракция и социализация на културен паметник крепост „Цепина“. Музеят е тържествено открит на 19 септември 2013 г. Научни консултанти на експозицията са проф. д-р Николай Спасов, д-р Георги Марков и Велизар Симеоновски.

В музея могат да се видят много илюстрирани информационни табла. Централно място заема показаният в цял ръст от 3,90 метра най-величествен представител от онова време – мастодонт от рода Аnancus arvernensis.

Природата около Дорково през плиоцена се представя чрез 10-метрова пейзажна диорама „Фауната и природата край Дорково и на Балканите преди 5 милиона години“. Монтирана е озвучителна техника, чрез която се възпроизвеждат звуците издавани от животните, чийто останки са намерени в палеонтологичното находище.

Името на селото вероятно произлиза от гръцката дума δορκάς, „доркас“, която означава дива коза или „доркос“ – сръндак.

До плиоценския парк се достига лесно от курортите Велинград и Цигов чарк по асфалтиран път.

В близост до музея се намират крепост „Цепина“, и туристически информационен център „Цепина“.

Съботни маршрути: Крепостта Цепина – средище на деспот Алексий Слав и неговите селяни – войни