Пред крайпътно заведение спрял стар и поочукан автомобил, от който слязла възрастна жена. Всички в кафенето я познавали, защото тя години наред, винаги когато минавала оттам, спирала, за да си вземе чашка кафе за из път.

Докато си разменяла дежурните любезности с момчето на касата, тя видяла, че на паркинга е спрял още един автомобил. Жената била в прекрасно настроение и решила да направи някакво малко добро. Затова весело казала на касиера:

– Ще ти платя още едно кафе. Моля те, дай го на този млад човек, който в момента слиза от онази кола на паркинга.

– Разбира се, няма проблем – вдигнало рамене момчето, мислейки, че мъжът е познат или приятел на клиентката.

– Хайде, аз ще тръгвам, че работа ме чака – казала жената, взела кафето и си тръгнала.

След няколко дни тя отново минала през крайпътното заведение и когато влязла вътре, момчето на касата смутено започнало да ѝ обяснява:

– Знаете ли, мисля, че онзи ден се получи някакво недоразумение. Както ме помолихте, аз дадох на онзи младеж кафето, което платихте за него, но той каза, че не ви познава.

– Точно така е. Ние не се познаваме. Но не е станало недоразумение. Аз просто исках да почерпя с едно кафе някой непознат. Ей така, за да го зарадвам… – с усмивка обяснила жената.

– Аха, разбирам… – продължил касиерът. – Но знаете ли кое е по-интересното? Когато казах на младежа, че вие сте платили за кафето му, той плати едно кафе и ме помоли да го дам на следващия човек, който влезе в заведението. А когато влезе следващият и получи своето кафе, той направи същото… и това се повтаряше с всеки новодошъл. Някои дори добавяха и малък сладкиш към поръчката за следващия посетител. Беше невероятно! През целия ден хората си тръгваха оттук радостни и усмихнати…

– Това е чудесно! Винаги съм знаела, че доброто е заразително – щастливо възкликнала възрастната жена. – И се радвам, че съм поставила началото на тази малка верига. Така сме направили света малко по-добър. А и самите ние сме били по-щастливи в този ден. Защото е прекрасно да получиш неочаквано добро, но няма по-голямо щастие от това ти да направиш нещо за другите.

Щастието се увеличава, когато се споделя с други.
Жорж Льометр

Притчата е част от сборника „Предай нататък любовта. 150 истории за чудото на живота“