6525 души в община Пазарджик празнуват днес Ивановден

На този ден православната християнска църква почита паметта на Св. Йоан Кръстител – последният старозаветен пророк и кръстител на Иисус. Йоан Кръстител е наричан и “Предтеча” тъй като вървял преди Христос и подготвял хората за неговото раждане.

На този ден имен ден празнуват: Иван, Иванka, Иванинa, Ванина, Bаня, Ваньо, Йоан, Йоанa, Калоян, Йовкo, Йовка, Ивайло, Ивайла, Иво, Ивона, Жан, Жанa, Яна

Традиции и обичаи на Ивановден

Ивановден е празник на кумството и побратимството. Народните обичаи повеляват кумовете или деверът да „къпят“, пръскайки публично с вода младоженците, които са сключили брак преди една година. Младото семейство трябва да посрещне своите гости и да занесе на кума вино, кравай и месо.

Българската народна традиция свързва обредите и обичаите на Ивановден с очистителната сила на осветената предния ден вода. Периодът на т.нар. „мръсни дни“ е отминал и всеки обръща поглед напред към сбъдването на предсказанията за добро здраве, берекет и щастлив живот.

На Ивановден ергените къпят момите, окъпвани са младите мъже и имениците. В Югозападна България къпят младоженките и малките момиченца до 1 г. Обредното къпане включва и разменянето на подаръци, както и гостувания и празнична трапеза. Народната представа за св. Иван като покровител на кумството и побратимството определя гостуванията у кумовете.

В тракийските земи на Ивановден или по-късно – на Бабинден или зимния Атанасовден, се предприемат обредите за побратимяване на момците – „хващане на арътлици“. Ако трима другари искат да станат побратими, в този ден те последователно се събират в дома на всеки от тях, като започват от дома на най-възрастния. Майката посреща тримата и ги закичва с по една китка от бръшлян и чимшир. На всяка китка е вързана златна паричка с червен конец.

Като ги закичва, майката ги благославя: „Оттук нататък чимшир побратими да станете! Да не се карате и лоши думи да не си изричате, да се обичате и уважавате като братя!“ Ритуалът се повтаря в дома на всеки момък. В Ямболско обредът на побратимяване е значително по-разгърнат. Там момците или женените мъже, които ще станат арътлици, стъпват символично с десния крак едновременно върху живи въглени, след което си раздават специални обредни хлябове и отпиват последователно от паница с червено вино.

В Родопската област на Ивановден сгодените ергени отиват тържествено на гости заедно с родителите си и свои роднини в дома на своите годеници. След като бъдещата свекърва умие лицето на девойката и я закичи с китка и златна паричка, всички сядат край софрата и се угощават богато

Йоан Кръстител

Понеже главната задача в живота на светия Господен Кръстител Йоан е изпълнена в деня на йорданското Богоявление, от дълбока древност светата Църква е отредила за неговото възпоминание следващия ден подир този велик празник. Той е наречен негов „събор“, защото на това богослужебно тържество всички вярващи са призовани да се съберат за молитвена прослава на този „най-голям между родените от жени“ (Мат. 11:11) Божи пророк и праведник. Паметта му се чествува няколко пъти през годината, но най-тържествено се празнува на 7 януари.

От днешния празник можем да извлечем много важна поука. Всеки от нас е поставен от Бога на някаква своя пътека: един е готвач, друг учител, трети полицай, на четвърти Господ е дарувал деца – всеки има някакви задължения. И тяхното добросъвестно изпълнение е особено важно. Нали всеки човек не случайно се е появил на земята, той е нужен на Бога. Човек е дошъл на земята като съработник на Бога. Господ действа в този свят чрез хората. Той би искал всички хора да бъдат верни Божии раби, да изпълняват волята Божия. И всеки от нас е поставен в своето семейство, в определено обкръжение на работа, посещава определен храм. Всеки има свое собствено предназначение, своя роля, свое място в живота, в Църквата, във вселената, въобще в устройството на света. Място не физическо, а именно духовно.

Ако човек изпълнява своя дълг до край, той именно така засвидетелства верността си към Бога. Някои се питат: какво трябва да правя, за да се спася? Акатисти ли да чета, поклони ли да правя, по манастири ли да ходя? Изпълнявай добре, това, което ти е поверено от Бога непосредствено: гледай семейството си, занимавай се с децата, върши си работата така добросъвестно, че Бог да се радва,- и това стига, не е нужно нещо повече да измисляш. Да отидеш на поклонение в манастир, разбира се не е лошо, но още по-добре е кротко и смирено да търпиш всички обстоятелства, които стават там, където Господ те е поставил. В наше време, за да спасиш душата си, не трябва да бъдеш някакъв особен подвижник. Трябва просто да бъдеш нормален човек. Бог не очаква от нас никакви подвизи – просто не хленчи и прави това, което Бог ти е възложил, там, където Той те е поставил. Не се жалвай, а до кръв служи на Бога на това място, където си. Не търси за себе си привилегии, не хитрувай, не мами.

И не трябва да търсиш някакви особено силни молитви, които, собствено, и не съществуват. Не трябва да търсиш някакви прозорливци, пророци – служи на Бога, търси Бога на това място, където си.

Някои разсъждават: о, тук има благодат, а там няма благодат. Какво разбираме ние от благодат? Ние не сме и помирисвали какво е тя. Ето преподобни Серафим Саровски ни е дал пример. Той живял в малка пустиня, и имал там всичко: и Иерусалим, и Голгота, и Йордан – всичко за себе си така обозначил и никъде в никакви пътешествия не се отправял. Възложил му старецът Доситей да отиде в Саровската обител, там и останал, и достигнал велика благодат. Ето така трябва да правим и ние. А ние постоянно търсим нещо, с неохота вършим своите задължения. Ние все търсим нещо по-така, нещо някъде встрани, а нашето спасение е у нас под носа ни.

Господ е казал: „Възлюби ближния“. А кой е този ближен? Това е този, който в дадения момент е редом с тебе. Ето жената е ближен, мъжът е ближен, дъщерята е ближен. Затова, който иска да спаси душата си, трябва преди всичко да отиде у дома си и да види, каква къщна работа може да свърши, или на внука нещо да помогне, или може би, на зетя или на сина. Нашето спасение е в нашите ближни; всичко това е твърде близо, не трябва да го търсим зад девет планини в десета. Всяко добро дело се приема от Бога, но затова не е задължително да отиваме далече. Възпитавайки деца, миейки посуда, чистейки прозорци, ние служим на Бога, защото се отричаме от себе си и служим на ближния, принасяме на нашия ближен радост, оказваме му любов, а няма нищо по-висше от тази любов. В такива прости, обикновени неща можем да служим на Бога. И нека ни помага в това самият пророк Предтеча и Кръстител Христов. Амин.

Прот. Димитрий Смирнов