Рисунки: Димитър Христов Чорбаджийски (1890 г. – 1967 г.), Чудомир

Отношението към пандемичните мерки на голяма част от българите повтаря това, което те са имали преди повече от сто години. Факти в тази посока четем в книгата на Димитър Маринов – „Българско обичайно право.“ Ето какво споделя пред автора дядо Мило Стефанов от Алтимир.

„Как гледа народът на зиманите от правителството мерки срещу епидемиите и как се отнася към тия, които нарушават тия мерки или ги избягват?

Всичко, което прави държавата за да запази хората или стоката от болест, и смърт, или да я прекрати е хубаво, но не знам защо народът гледа на всички тия мерки не толкова с добро око. Всеки гледа да избегне мерките, които е взело правителството. Наистина народът прави това от простотия, от незнание, но и виновниците са виновни затова, защото много пъти, па го кажи всякога, тия мерки срещу болести, или некакъв пожар (епидемия) по хората или стоката се прилагат от прости жандари или други чиновници, които нищо не отбират, или ги прилагат наопъки.“…“Така у нашето село се беше явило лошото гърло по децата и сума деца изгинаха. Дойде докторът, фелдшери и стражари, у коя къща имаше болно, тая къща се затвори – нито смее някой да излиза, нито да влиза. Поставиха стражари да пазят на всяка къща, а около селото селска стража, та не пуща никого – ни да влиза, ни да излиза. Стражара влиза в къщата и излиза, докторът и фелдшерът – също. И после отиват в кръчмата и тамо ядат и пият, и разговарят. Казах веднъж: „Г-н докторе, сега, като ти, фелдшера и жандармина влизате в болната къща и излизате, и идете тук при нас, не ще ли и ние да се заразиме?““Нас болест не ни лови“ – отговори той друснато. „Добре – казах пак – тебе и фелдшера да кажемм не лови, защото сте доктори, ама стражара?““Това не е твоя работа“ – каза фелдшера много сърдито и аз си млъкнах. Искам да кажа, че такова леко гледане на мерките от самите чиновници – прави, та и населението да гледа на тях още по-леко.“

„Това правят – каза баба Къна – не да пропъдят болестта, а само да ни мъчат.“ И всички селяни се съгласяват с нейното мнение.“ Не пущат никой ни да влиза, ни да излиза от къщите и от селото, а те сноват от едно село в друго. Затворено е цялото село, а нивите ни пропадат, ето това прави селяните да гледат как да излязат. И тия които скришом влизат и излизат, никой не ги осъжда, никой не ги издава.“

Дядо Лукан от Прогорелец, Ломско

„Хората са прости и гедат на всичко това, като на мъка, на тегло и всеки се мъчи да го избегне, да не изпълни заповедите, които дава доктора. Това правят от простотия и от суеверие да не се разсърди болестта. Защото народът мисли и вярва, че са жени пращани от Бога. Такива са чумата, холерата, сипаницата и други.“ „Миналата година 1886 беше се появила болест по добитъка, кметът извести на началника и той изпрати фелдшера и стражари. Събраха всичката стока, накара я у село и заградиха селото никъде да не излиза. Няколко селяни с кмета отидохме при главния, който беше и му казахме:“Господине, цялата стока не е болна. Болни са няколко добичета, дай да отделим болните добичета, а другите да пуснем да пасат, защото ще измрат от глад.““Не, каза той, това не е ваша работа. Не пуска нашата стока да излиза от селото, а кръчмаринът с неговите коне отиде у града. Зер неговите коне не са заразени. Като видяха това селяните, през нощта липсаха повече от половината говеда и никой не забележи, никой не усети. И всички знаехме: кой си изкара добитъка от селото и дека го закара, но си мълчехме, щото хората имаха право.“

При такива едни факти – а такива са много, които ви представят във всяко село, ще трябва много голямо внимание, много голяма преданост към службата за опазване на общественото здраве, та населението да бъде проникнато от това съзнание, че централната власт работи единствено с цел да помогне на населението и стоката му в здравословно отношение.“ – заключава авторът.