Скъпи читатели, дължа извинение на автора на тази история, тъй като ви предложих първата не редактирана версия на този текст, но след малко вие ще имате възможност да прочетете още по-добър вариант.

Приятно съприкосновение.

 

Салваторе Бахри, гражданин на света

От три седмици съм на остров Крит и се радвам на приятен, щастлив и спокоен живот с много свестни хора и на прекрасно място след като бавно се съживявих и реанимирах при пристигането ми тук на 21 декември.
Пристигнах тук от Порт Саид, Египет, до портите на Суецкия канал, който не прекосих само защото здравият разум на един мой приятел (моята винаги будна съвест) ме възпря казвайки ми:
– Приятелю, познаваме се от студентите си години, адвокат съм и съм виждал извънредно много и най-различни хора. Чишит като теб не съм срещал. Ако си го навиеш на пръста ти си способен да направиж и най-голямата щуротия без да ти мигне окото и без да се замислиш дори за последствията. Преди да изчезнеш от Париж без да дадеш ни вест ни кост в продължение на три месеца не знаеше абсолютно нищо, ни за това що е платноходка, ни за ветроходството. С всичкия си акъл, още съвсем начинаещ моряк, тръгна за Тасмания с един австралиец още по-ненормален от теб. Като стигнахте до Гибралтар, едва те убедих да го зарежеш и да се върнеш в Европа. Върна се, купи си лодка и за една година обиколи сам самичък цялото Средиземноморие отивайки на места където изрично те предупредих, че не е разумно да ходиш. Сега си си навил на пръста, че нашето прекрасно Средиземно море ти е малко и в индийския океан си хукнал да тръгваш с единствения аргумент, че там било лято а пък тук зима все едно, че си стар изпечен моряк,  всичко си видял и всичко си направил. Аз знам, че на теб акъл не може да ти се даде, но знай, че минеш ли канала минаваш в друго измерение. От другата страна, в продължение на повече от две хиляди морски мили няма бряг, до който да приближиш без да намериш враждебно настроени хора, воини, бандити и пирати. Направи си добре сметката и ако въпреки всичко решиш да тръгнеш се подготви добре и като си готов, все пак, преди да отвъжеш въжетата с евентуалната надежда следващия ни разговор да е след три месеца, непременно се припомни, какво ти се случи в Близкия изток. Знай, че Близкият изток е висша форма на цивилизация спрямо това, което те чака по бреговете на Африка или Азия.
Благодарих на Корантен, поздравихме се както подобава на стари верни приятели, затворих телефона и му отговорих:
– Прав си друже, винаги си бил да мен и не е имало случай да не си ми се притекъл на помощ когато съм бил в беда. Само благодарение на теб имам привилегията да се разхождам свободен на този свят и вятъра да ми вее косите на белия ми кораб. Благодаря ти, че ме спря на Гибралтар и моля за извинение, че не те послушах за Близкия изток, но все пак, благодарение на това, че не те послушах, от Ливан пазя изключително приятни и незабравими спомени.
Преди Египет бях в Ливан, първо в Бейрут за една седмица и после в Тир (Сур на арабски) за месец и половина, откъдето тръгнах на 23 ноември, всяко великолепно нещо има своя край. Минах през Израел защото имах специално устроена среща с Всевишния в Йерусалим. Естествено, че на тръгване от Тир заявих на властите, че заминавам директно за Порт Саид без дори да навлизам в палестински води (думата Израел е забранена за мюсюлманите, както е забранен алкохола, не казват ама пият). Тъй или иначе, морската граница между двете страни е затворена, както е затворена и сухопътната граница*.
Понеже си имаме дълбоко уважение с Всевишния, за мен и дума не можеше да става, да не се явя на срещата предвидена за 25 ноември, един месец преди голямата дандания. Напуснах Ливан излизайки на 12 мили в открито море в международни води и се насочих на юг с посока Ашдод, най близкото пристанище до Йерусалим. От там можеше и пеша да отида на срещата.
Целият този план беше направен без да се вземе предвид параноичния неприветлив и негостоприен нрав на израелската брегова охрана, която за разлика от ливанските раздрънкани катери, се радва на най високотехнологичните въоръжения и техника. За съжаление колкото и висока технологични средства да притежава  израелската брегова охрана, машина и технология за наливане на мозъци няма. Дори и да имаше, не е ясно дали под каските на тези робокопи ( после в текста р-копи) има глава, поне аз такива не видях.
Приближих се сравнително близо до Тел Авив, но все още бях в международни води, когато при падането на нощта вятърът напълно спря. На ми оставаше нищо друго освен да спусна платната, да хвърля плаващата котва, да включа предвидените за това светлини и да си легне да спя спокойно. Не се притеснявах от нищо, защото откакто напуснах Кипър освен военноморски съдове, за които аз никога не бивам незабелязан, не бях срещал нито едно друго морско превозно средство.  Обаче, тези р-копи, въпреки всичките си средства за наблюдение, са ме взели за ливанска лодка защото отпиуснат без вятър моят червено-бял полски флаг, през нощта им е заприличал на ливанското знаме.
Освен това бях запазил за спомен (пък и да не се мъча да трия всичко) леко променен и пребоядисан, старият италиански номер на лодката, чието пристанище беше Савона. Първоначално номерът беше SV2065, остана само S 206 (Салваторе 206 броят на костите на човешкия скелет- факт, за които ми припомни една от най-светлите личности в Атолука).
Проблемът за тези р-копи е, че най-големият чисто мюсюлмански и в болшинството си шиитски град на ливанското крайбрежие е Сайда, чиито лодки са регистрирани S и три или четири цифри (само, че за моя жалост Мусад не е информирал р-копите, че в Сайда няма нито една регистрирана платноходка).
Бях заспал спокойно, на повече от 12 мили от израелския бряг, когато изведнъж се събуждам ужасен заради огромни вълни, които разтърсват лодката както от цунами. Скочих от кушетката си само по рождения костюм който бедната ми майка ми е подарила при раждането ми (уважавам принципите си дори в морето) и какво виждам? Израелска военен катер която кръжи около менс големи прожектори насочиха към мен, както и голямата картечница на носа на лодката с р-коп пак насочена към мен и за да не ме пропусна случайно, половин дузина р-копи с автомати в ръце, насочени срещу мен. За щастие излязох от лодката като новороден, а не с нещо в ръка.
Чувам по високоговорителя на катера:
Капитанът на ливанската яхта S 206 поставете УКВто на канал 16 (естествено, аз спирам УКВто особено през нощта, защото както споменах откакто заминах от Кипър не съм виждал никаква лодка в морето освен турски** и ливански военни катери и кораби, с които не искам да говоря).
Вместо да включа УКВто, защото като се събудя без кафе не мога да мисля, както съм си гол и щедро осветен от прожекторите, изпъвам се като струна на кърмата, където на високо, на опората на вятърната турбина е закачен полския ми флаг, правя го ясно видим и викам:
 – Лодката ми е под полски флаг, с пристанище Шчечин и регистрационен номер POL0002X1. Аз съм французин и мога да отида в Израел, когато си пожелая. Тук съм в международни води и възнамерявам да спя защото няма вятър.
Побъркаха се, все едно съм ги напсувал и отново чувам високоговорителя:
– Ако откажете да общувате с нас чрез УКВто, ще бъдем принудени да ви ескортираме.
 – Ескортирайте каквото си щете, няма вятър, аз съм в международни води и не планирам изобщо да се движи, възнамерявам по-скоро да спя – си казвам на себе си аз.
Те продължаваха да кръжат около мен и нещо светна в мозъка ми, с вълните които правят, никога няма да мога да заспя. Отидох да включа УКВто и го пуснах на 16. Зададоха ми всички въпроси, които човек може да си представи, включително името на дядо ми Спас от Каменица, отговорих на всички въпроси и накрая им казах, че изключвам радиото и заспивам.
В ранната сутрин те бяха още наблизо, но без да правят кръгове. Все още нямаше вятър и не можех да се движа, освен течението което ме носеше бавно на юг. Изпих си кафето и след това продължих да си върша работата по лодката. Около обяд ме полъхна лек северен вятър, вдигнах спинакера и се отправих към Ашдод. Военната лодка пое същия курс със същата скорост. Мислех, че искат да ме предизвикат на състезание, но щом наближих 12 мили от брега, те се върнаха да ми правят кръгове и, честно казано, това хич не ми хареса. Отново спрях, въпреки, че спинакер не се сваля лесно от сам човек, зададоха ми по УКВто, поредицата от въпроси от миналата нощ (това ще рече, както подозирах р-копите държат каските си на обли глинени топи) и накрая ми заповядаха:
– Стойте далеч от израелските води и чакайте!
Нямах какво друго да правя, тъй като вятърът бе спрял отново. Надявах се, че все пак ще ме пуснат след всички проверки. Те си тръгнаха и дори си помислих, че ги няма. Върнах се към работата си по лодка. Въпреки това лодката бавно се носеше към югоизток, аз бях щастлив, защото се приближаваше към Ашдод, но следобед, първо чувам и тогава виждам катерът отново да се приближава към мен!?
 – Стига, стига, още не съм в израелски води – казвам си и се ядосвам се (и знаете на какво съм способен, когато съм ядосан).
Взимам голямото си многоцветно знаме peace and love и го издигам на върха на мачтата в допълнение намоето лично знаме, ядосаната анархистka котка от ляво на борда и израелското знаме от дясно на борда за да демонстрирам, въпреки всичко, добронамереността си към окупаторите на светата земя. Те се приближават и аз поставям УКВто директно на 16, за да им кажа, без да чакам:
– Не минавайте зад мен, защото там се влачи въдицата ми и ще ми я скъсате! Не се въртете около мен, защото на палубата са всичките ми инструменти, които ще паднат в морето ако се развълнува! Какво още искате? 
Започнаха със същите въпроси…
– О не, не- отговарям отсечено аз – това, че ползвате глинени топки да си носите каските не значи, че в логаритмите ви няма заповед да натиснете едно копче и да си записвате отговорите. Преслушайте отново какво колегите ви са записали вчера и тази сутрин. Имате ли други въпроси?
– Какво означават тези знамена?
– Първият флаг с разгневената котка е моят личен флаг. Вторият, който току-що вдигнах, означава: правете любов и не война! Шалом е на еврейски. 
Те останаха недалеч от мен, без да се въртят и аз започнах да подреждам лодката си, сякаш предчувствах, че ще имам гости. Наистина, малко след това, втора малка военна гумена лодка се приближи. Този път ме помолиха да пусна УКВто но на 11, канала за лични разговори между приятели. Направих го с надеждата, че най-накрая ще спрат да ме тормозят. Един мил г-н Бернар ми говори на френски, като ми казва, че любезно иска да дойде да ме поздрави. Казах му, че е добре дошъл. Попита ме кой съм, какво правя, откъде съм, говореше ми като приятел. Зодиакът се приближи, г-н Бернар ме поздрави, след което ме попита:
– Мога ли да се кача на лодка ви да се запознаем?
– Заповядайте, с удоволствие бих ви предложил и кафе.
– Моля да ме разберете правилно, за вашата сигурност е по добре да стоите на носа на лодката си, докато зодиака се приближава. 
Не обичам да ми казват какво да правя на лодката си, но го направих. В същото време видях дрон да кръжи около главата ми и започна да ми мирише лошо. Бернардът се качи, но с четирима въоръжени р-копи, включително две хубави  р-копки (имам око за красивите жени, дори ако виждам само очите им, пръстите на ръката, поставени на спусъка на автомата и някои извивки на тялото им – от р-копската униформа нищо друго не се вижда). Бернард се държи приятелски, приближава се, стиска ми ръката и продължава да ми говори, задавайки ми въпроси за старата ми работа, за това, което съм правил в Ливан и за тралали и тралала. Той ме попита дали можем да погледнем в лодката ми. Казах му да гледай колкото иска (имах очи само за двете красивици, които се бяха втренчили в мен , с любопитен и уплашен поглед и с насочени към мен автомати).
– Благодаря, но бихте ли ме придружили?
– Наистина ли имате нужда от мен?Започнах вече да се дразня. Това го правих дори и в Баньоле да оставя хората да посещават къщата сами, защото дейността ме вбесява много (с изключение за красивите жени, но поради друга причина, за които настоявах да покажа дори и най-малкото кътче). 
Той всъщност искаше да претърси лодката. Дори това го направих! Напразно, в крайна сметка любезният г-н Бернар ми каза:
 – Съжаляваме, но не можете да влезете в Израел с тази лодка.
И в този момент така се вбесих, че дори и красивите очи на двете хубавици не можеха да смилят най-мрачния си поглед:
– Дойдох в Израел с мир, допуснах ви на моята лодка с вашите въоръжени р-копи, с уважение ви поздравих на еврейски с „Шалом“, което означава мир, оставих ви да „гледате“ лодката ми и вие ми казвате да си отида като нечиста недостойна да влезе в Израел твар!? Тъй като е така, праждосвайте се веднага оттук с вашите р-копи! Ще се махна оттук веднага когато мога, но до тогава ме оставете на мира! Не съм в израелски води и със сигурност ще си тръгна, когато имам достатъчно вятър, за да продължа пътуването си.
 Казах на себе си, жалко за срещата с всевишния в Йерусалим, в крайна сметка, след като светата земя е окупирана, той може да дойде сам при мен. Както се казват, щом Мохамед не може да отиде при планината, планината сама ще отиде при него.
Те се изтеглиха на заден ход всички втренчени в мен, с насочени към мен автомати. Аз гледах само хубавиците говорейки им с поглед:
– Съжалявам красавици, родили сте се в държава, готова дори и най-красивите си цветя да потъпче в името на перманентната война, която ѝ е единствения шанс да продължи да съществува. До кога? А какво щастие би било за мен да ви видя без робокопски ви униформи.
– Шалом е иврит! – бяха последните ми думи на висок глас.
След като се изтеглиха на лодката си ме предупредиха с високоговорителя:
– Не се приближавайте повече до израелските води. Посмеете ли да влезете ще конфискуваме лодката ви и ще ви препратим във Франция.
– Ето възможността да се върна в Баньоле да видя колко са пораснали момичета ми, който не съм виждал повече от година и половина.  Благодаря, но това пътуване посред зима не ми се препоръчва. 
Те се отдалечиха, но не твърде далеч. Четирите следващи поредни дни, без вятър минах покрай Тел Авив, носейки се по течението и когато пристигна лек северозападен вятър, вдигнах спинакера си и тръгнах на юг (не можех иначе). Те ме последваха до Газа. Там пак дойдоха да ми кажат, че не мога да продължа на юг и трябва да отида на запад. Казах им, че посоката на лодката ми зависи от вятъра и да отида на запад в момента е невъзможно. Така че казах им, дайте заповедите си на вятъра и докато стоя далеч от ваще води, ме оставете на мира. Те явно дадоха разпоредбите си на всевишния, защото приближавайки Синай вятърът се промени както по посока, така и по сила. По-силен и по-силен западен вятър 20-25-30 възела.
Бях спуснал спинакера и с опънати платна, като струните голяма цигулка, се насочих към Порт Саид. Но много бързо със силния вятър пристигнаха вълните… А аз, за ​​да вляза в Египет, имам нужда от виза. Нощта падаше и аз не можех да си позволя да вляза в непознато пристанище при тези условия. Затова реших да се доближа до залива на изток от пристанището, малко закътан от западния вятър и с по-малко вълни, за да се закотвя, докато чакам бурята да свърши. Това продължи два дни с дъжд за гарнитура. Според метеорологичната, когато бях в Израел, бях в зона на високо налягане, в Газа прекосих границата и влязох в зона на депресия със силен вятър, буря и дъжд.
Накрая се доближих до пристанището, бях на 1 миля от Суецкия канал и останах там 4 дни да чакам капитан Мохамед да се заеме с формалностите за влизането ми в Египет където де факто от една седмица вече бях***.
През цялата тази седмица, освен рибарите, които идваха да ме поздравят и побъбрят с мен, никой не ме пита какво правя в египетски води без виза или каквато и да е форма на административна процедура. През четирите дни прекарани пред пристанището на Порт Саид, чакайки капитан Мохамед. Само че този капитан Мохамед, въпреки еднозначното си име, трябва да е едновременно мюсюлманин, евреин и копт, защото от петък до неделя ми изпрати две електронни съобщения, за да ме поздрави, за да ми каже, че се гордее да направи всичко, за да ми осигури добър престой в Египет и да ми поиска номера на телефона, за да ми се обади. Накрая, в понеделник след обяд, след като нямах още никаква вест от капитан Мохамед,  влязох в пристанището на Порт Саид като бей в християнско гроби без да питам който и да било за каквото и да било и без никой нищо да ми каже освен рибарите, който винаги най-учтиво ме поздравяваха.
 Капитан Мохамед ме прие царски и в края на третия ден си тръгнах, защото няма по-непоносимо място и пристанище на Порт Саид. Самият град, с единия крак в Азия с другия в Африка се посипва непрестанно с черния пустинен пясък на Синай. След като разбрах от капитан Мохамед, че властите не допускат никакви частни лодки по Нил където смятат да прекарам зимата и, че ако искам да отида до Александрия трябва да мина отново по същата процедура с някои друг местен агент понеже той за там не може да ми помогне, реших, че няма повече какво да правя в Египет.
   Пътуването обратно до Европа беше най-трудното в краткия ми нов живот, но оцелях.
*Всъщност границата не съществува. Официално, двете страни са във война. Има една граница според ливанските власт, една друга според израелските и една сепаративна линия по средата наблюдавана от над петдесет хиляди безделни представители на ООН. Конфликтите около тази сепаративна линия никога не престават и безделните солдати и служителите на ООН наблюдават от 70 без да плащат за военния филм, напротив с много високо платени заплати са, които им позволяват да живеят и се държат в Ливан като отомански паши.
**Турските военноморски сили са много активни в международните води на тази зона, дори и морските ООН наблюдатели са представлявани от турските военноморски сили, които дори не си правят труда да сменят турския флаг сис синия флаг на ООН тъй, че Турция е и ООН в района.
*** В  Египет, както в Ливан без агент на място не може да се влезе в страната. Аз се бях свързал и с агент в Ашдод но р-копите дори не ме допуснах до него. Властите ви изпращат да потърсете агент, който да се свърже с властите, за да се свържат с гражданите. Франц Кафка ряпа да яде.

Следва продължение.