„Пазарджик е избран за домакин на събитие , което се организира от Българската телеграфна агенция с подкрепата на Европейския парламент, а темата за нашия региона е винаги актуална за обществото, тъй като социалните проблеми и възможностите за тяхното решаване са изключително важна част от ежедневната ни работа, насочена към най-уязвимите групи, особено по време на пандемията“. – каза в приветствието си на конференцията „Български гласове за Европа: социални проблеми и възможности за решаването им“ областният управител на област Пазарджик Иван Васев.

Той подчерта, че ние има какво да покажем и споделим с европейските ни партньори като добри практики и политики в социалната сфера. Надяваме се днешната дискусия да постави основа и възможност за реализиране на съвместни проекти и в бъдеще, както за представителите на местните власти, така и за неправителствения сектор и бизнеса в област Пазарджик, каза още Васев.

По думите му всички работодатели, потребители на социални услуги и граждани очакват разбиране и подкрепа от институциите, както в България, така и в Европейския съюз. Трябва да отговорим безусловно и без колебания с извънредни мерки и да посрещнем безпрецедентните предизвикателства, пред които продължаващата вече почти две години пандемия от COVID-19 постави обществата, икономиката и социалните системи.

Той благодари за поканата и пожела успех на БТА при реализирането на събитието.

Конференцията „Български гласове за Европа: социални проблеми и възможности за решаването им“ се проведе в пресклуба на БТА в Пазарджик. Това е петата дискусия, организирана от Агенцията, в рамките на инициативата на БТА „Български гласове за Европа“, в партньорство с Европейския парламент. Форумът бе открит от евродепутата Атидже Алиева – Вели, областния управител на Пазарджик Иван Васев и заместник- генералния директор на БТА Евгения Друмева, която е модератор на събитието.

Сред обсъжданите теми по време на конференцията бяха пенсионната реформа, социалното осигуряване и неговата тежест за работещите и работодателите, подкрепата за социално уязвимите групи на обществото, проблемите на майчинството и отглеждането на деца, националното и европейско социално законодателство, добри практики на държавни, общински и неправителствени организации при решаването на социалните проблеми на хората.

Ето и част от предложенията дадени от представители на различни институции в сферата на социалните услуги в областта.

Цветелина Арапова – Чавдарова, директор на Регионалната дирекция за социално подпомагане – Пазарджик.

„Община Пазарджик е с много добре развита мрежа от социални услуги, те са достъпни на ниво област и са готови да подкрепят хората във всеки един труден момент…Много важни са дневните центрове, за рехабилитация и интеграция. Предвид застаряващото население все повече имаме нужда от социални услуги за възрастни. 200 са местата за деца – резидентна грижа, като част от тях са свободни, а това означава, че колегите си вършат добре работата. Ковидкризата беше изпитание за абсолютно всички и се предприеха адекватни решения от правителството и министерството, като подпомагане на родителите, които са останали вкъщи да си гледат децата, еднократни помощи за първокласници без изискване за доказване на доход, а през ноември – допълнителни средства за допълнителна подкрепа от 300 лв. за отопление, има неща, които се правят и те следват линията на ковидпандемията. Оперативната програма за храни също е с доста широк аспект, тя се разви в още 4 посоки, обяд, помощи за семейства с деца и пакети за новородени.“ – заяви Арапова. Тя припомни, че в региона няма институции за деца, но има за възрастни хора – три дома за стари хора и три дома за хора с увреждания. По стратегията за възрастните хора те трябва да бъдат преструктурирани, да бъдат по европейски модел, за да се предостави по-качествена грижа за всеки възрастен човек и да се направи всичко, колкото е възможно по-малко от тях да попадат в институции. С приемането на новата карта и година след преброяването на населението в България Арапова очаква да има много по-ясна представа и много повече яснота за общините, което са основен доставчик на социални услуги по презумпция и по закон.

Мария Недялкова, директор на Дом за деца с увреждания в Ловеч

Директорката на дневен център за деца с увреждания в Ловеч, посочи като неправилно разпределението на средствата – издръжка на калпак. „Трябва да има индивидуален подход, при определянето на помощите от държавата. Освен това липсват работни места за децата, които напускат центъра. За 22 години Агенцията по труда не е предложила нито едно работно място, тези хора искат да работят като останалите, в Ловеч има младеж от институция, настанен в защитено жилище, наемаме го по национална програма и той получава заплата, за да помага на хора, които са неграмотни да си напишат молбите.“ По думите на  Недялкова, ако „искаме да приготвяме храна за кетъринг, от мен се очакват набор документи все едно ще отворя ресторант, трябва да има облекчения при социалните предприятия.“

Димитрия Церова, директор на Дирекция „Социално подпомагане“ в община Пазарджик

Община Пазарджик е с една от най-добре развитите системи от социални услуги в страната, като имаме почти целия спектър на ниво община и в селата към нея Церова добави, че през последните няколко години общината се стреми да развие и разшири аспекта и обема на социалните услуги, като се разкриват дневни центрове, центрове за хора с увреждания на територията на цялата община, като акцентът са селата към нея.

Церова подчерта, че най-труден за общините е бил периодът в началото на пандемията по отношение на осигуряване със защитни и предпазни средства, на присъствие на персонала, който работи в социалните услуги. Всеки, по думите й, е мислил как ще се справи на работното си място и не са били малко случаите, когато служителите са се замисляли дали да останат на това работно място. Защото хората от този бранш не могат да минат дистанционно да работят, а трябва да са „на терен“, тъй като хората трябва да бъдат обслужвани, обгрижвани, нахранени, подчерта Церова.

Димитрия Церова посочи като проблем ниското заплащане в сферата на социалните услуги и липсата на среден медицински персонал, заради което част от услугите остават необгрижени. Според нея те са се справили благодарение на неправителствения сектор, като са делегирани за управление над 30 социални услуги на външни доставчици. Тя изрази надежда, че с промените в Закона за социалните услуги и с новата нормативна рамка ще бъдат регулирани отношенията държава – общини, ще бъде коригирано заплащането на персонала от социалната сфера, защото, според нея, има опасност социалните услуги да останат без персонал. Церова смята, че трябва да се реши кой ще управлява тези услуги и кой ще носи отговорност за тях, кой ще възлага управлението им, кой ще делегира права на тези хора.

Наложителни са промени в комисиите, които оценяват уврежданията, при прегледите не се оитчита интелектуалният капацитет на лицата с увреждания, трябва да има промяна в начина на оценка на степента на увреждания, да се изготвя и експертиза за загубения капацитет, и възможности за лична реализация. В системата на ТЕЛК са влезли хора, но нищо повече не се случва с тях след това. Трябва да има оценка от социална комисия, защото много заболявания предполагат интелектуално развитие на личността, въпреки физическото заболяване. Церова посочи, че има две деца с аутизъм, които се развиват изключително добре в областта на математиката и в сферата на технологиите. „Сред хората с увреждания има и такива с висше образование, тези хора имат нужда от реализация.“ – ката Димитрия Церова. „Не говоря за старите предприятия за хора с увреждания, но с промяна в законодателството хората могат да бъдат подпомогнати, като сами се реализират и бъдат полезни в обществото.“

Иван Нейков, директор на Балканския институт по труда и социалната политика

„Системата ТЕЛК казва, какво не може човекът. Тя докарва човека до пенсия, но големия смисъл е – пенсията да е последното нещо от системата, потребителят на социална услуга трябва да бъде подкрепен за да реализира капацитета си“. – заяви Нейков. „Какво трябва да се появи в българската социална политика – застаряваща нация сме, обществото започна да приема това като катастрофа, в Балканския институт по социална трудова политика събрахме информация и се оказа, че по-застаряващи са Япония, Германия, Дания и Швеция, ние сме пети, а това са държави от елита на човешката цивилизация. Увеличаването на възрастта на една нация не е катастрофа, това е капацитет, който трябва да бъде използван, ще настояваме пред обществото да се мине към действия с въвеждане на нов осигурителен риск. Това е рискът дългосрочна грижа. Може да дойде момент, в който да не можем да се грижим за себе си, пенсията не е достатъчна или парична помощ, този човек има нужда от много широк кръг услуги ако иска качествен живот. Би трябвало да се направи малко звено, което да събира информация да следи непрекъснато за набиране на база данни за броя на хората с увреждания. За да може да се вземат адекватни решения по отношение на тях, това е предизвикателство към местната власт и новото социално министерство. За да се вземат добри решения.“ – заяви Нейков.

Йордан Димитров, Балканския институт по труда и социалната политика

„Предстои развитие на цели подсектори в социалната сфера – заетост на хората с увреждания и ние от 4 г. работим в сферата за оценка на работоспособността, сега е ред на политическата воля, която да защити подобна реформа. Мерките и инструментите са налични – с акцент личните интелектуални качества на човека, пръво и второ да се обърне внимание върху хората, които са с вродени увреждания и срещат сериозни трудности през целия си трудов път. Да се даде възможност работодателите да използват хората с увреждания, които така или иначе са в състояние да работят. Има и наети такива хора. Но има много, които никога не са работили, а биха могли. В Европа ако един човек може да прави нещо, го прави, иначе му се отнемат социалните придобивки. Системата е такава, че имат оценка за работоспособността по рождение или придобити, най-тежко болните са в центрове, следващата стъпка е да се създадат центрове за защитена заетост – субсидиране на заетостта на тези хора и второто е, те да бъдат подкрепяни от асистиращи услуги – коучинг и услуги свързани с обучението му, медицински услуги. Ако човек има сили би могъл да мине на следващо ниво – в обичайна специализирана работна среда, където отново да ползва подкрепящи услуги. Преди 2-3 г. бяха създадени центрове за защитена заетост, но вече втора година при наличие на ресурс, няма търсене от потребителите на тази услуга. Два центъра се разкриха, но няма интерес за нови. 100 000 са хората с увреждания, които спорадично са или не са били на пазара на труда.“ – каза Димитров.

Втората засегната от него тема бе за застаряващото население. „Възрастното население ще продължи да нараства. Затова е необходимо и увеличаването на броя на социалните работници, няма да бъде панацея, те също не са достатъчни като брой.“ – каза Димитров. „Неразорана нива обаче е интензивно вкючване в социалните технологии, които ще позволят на един социален работник да обгрижва 10, а не трима в Домовете за настаняване. Трябва да има програми за разработването на такива технологии, другото е да дадем възможност за развитие на такива технологии. Към момента над 90% от парите за социални услуги отиват за заплати на соц.работници, но не се инвестира в развитие на технологии свързани с тези услуги.“

Дочка Динкова, директор на БТ – Пазарджик , заяви, че пандемията е оказала въздействие на пазара на труда, но в момента нивата на заетост се стабилизират. Според нея качеството на работната сила е много важно и непрекъснато трябва да се подобрява. В момента има програми за повишение на нивата на квалификацията на безработните, но има необходимост от допълнителни.

Социалното предприемачество и неговата роля бе тема на изказването на Илиян Кузманов и Борислава от фондация „Арт Ангел“. Според Кузманов в България неправителственият сектор живее с подкрепата на държавния бюджет чрез финансирането на социални услуги. По думите му ролята на държавата трябва да е на партньор, като намалява тежестта за социалните предприятия, за да се намали и цената на социалната услуга. Той обясни, че един от ефективните начини е да има социални продукти, които се предлагат на пазара, а част от средствата от продажбата им да е за социални дейности. Борислава Георгиева от фондацията обърна внимание на това, че след приключване на финансирането социалните услуги се прекратяват и ползвателите им остават без подкрепа. Затова, според нея, трябва да се работи в посока на устойчивост.