Никола ИВАНОВ, литературен критик

„Мегдан за пъртина“ е поетически сборник билингва на български и руски език и включва български и руски поети. Включени са стихотворения от десет български поети – Велин Георгиев, Никола Инджов, Андрей Андреев, Надежда Захариева, Георги Миланов, Илко Капелев, Атанас Капралов, Владо Любенов, Елена Алекова и Виолета Христова. Изборът на включените автори е на съставителя на сборника Елена Алекова. Неколцина от тях са възпитаници на Литературният институт „Максим Горки“ в Москва.

Включените руски автори са също десет – Мария Вагатова, Людмила Петрова, Владимир Волковец, Виктор Козлов, Сергей Козлов, Дмитрий Мигулин, Ирина Рябий, Андрей Тарханов, Павел Черкашин и Татьяна Юргенсон. Изборът е на съставителя Михаил Рябий.

Българските автори в сборника са подредени по възрастов принцип, докато при руските поети подредбата не е хронологична. В последна сметка подредбата не е от важно значение, по-важна е стойността на включените поетични творби.

Съставители на сборника са Елена Алекова от българска страна и Михаил Рябий от руска. Сборникът с българска и руска поезия се издава по инициатива на писателите на Югра – северният край на Западен Сибир. Изданието е осъществено с подкрепата на Литературен фонд „Пътят на живота“. Сборникът е свързан с 90-годишнината на Ханти-Мансийски автономен окръг. Книгата несъмнено поддържа доброто творческо сътрудничество между поетите от двете страни. Във встъпителните думи към сборника  Михаил Рябий споделя: „Главното е да се знае, че във всяко кътче на земното кълбо има поетическо братство, богатство по дух! Българските поети са ни два пъти братя… В Русия помнят и за това, че именно в България получава разпространение и подкрепа азбуката, създадена от солунските братя – светите Кирил и Методий.“

Трябва да се отбележи и това, че сборникът е първи опит за подобно колективно двуезично издание на български и руски поети. От руска страна са включени поети, сред които са и представители на местните народи, населяващи Ханти-Мансийският автономен окръг и пишат на езика на хантите и мансите. И българският читател ще има възможност да се запознае с поезията на авторите от северните провинции на Русия.

За подготовката на сборника решителна е ролята на Елена Алекова, която освен съставителската дейност и подборът на включените български поети и в известен смисъл на техни творби, нейни са и всички преводи на стиховете на руските поети. Освен това тя е подготвила и подстрочниците на руски език на стихотворенията на българските поети, чрез които са осъществени преводите на руски език. Но докато преводите на руските поети на български са изцяло дело на Алекова, то преводачи на българските поети на руски език са няколко: Л. Ветрова, В. Волковец, И. Рябий, П. Черкашин. Използвани са и преводи на стихотворенията на Андрей Андреев от А. Руденко и на Н. Инджов на М. Синельников, О. Дмитриев и Ев. Винокуров. А стихотворението „Вълк“ на Илко Капелев е преведено на руски език от А. Бахнев.

В сборника са включени знакови, емблематични творби от всеки автор, които го ситуират в литературата. Впечатляващ е финалът на „Мегдан за пъртина“ на Велин Георгиев, както и „Непотребен сонет“:

 

Тези наши деца, дето гледат в хоризонта на своя компюютър,

     както ние сме вгледани във душите им стръмни,

     те не знаят как търсим надежда за тях в неясното утре,

     как се молим по първи петли дано да се съмне. 

 

Стихотворението е силно драматично, защото и проблемът е драматичен, несигурността в живота на децата ни тревожи. Или пък великолепното стихотворение на Никола Инджов „Възпоменание за снега“, което напомня с ритмиката и поетиката си на Пастернаковото „Свещта гореше“: „Валеше оня сняг през март/ и през април валеше./ И виното, и пепелта/ миришеха на сняг.“ Или пък забележителният финал на „Познах вкуса на хляба черен“:

 

            Аз оглушах от барабани,

            одрипавях от знамена!

 

Или пък „и аз със бяла риза/ минавам по света.“

Незабравима е Русия за авторите, които са учили в Литературния институт. Затова Андрей Андреев в „Ще се завърна в Русия“ споделя: „а от моите шепи все така упорито/ към Русия два жерава нощем летят.“ Силна е екзистенцията в много от стиховете не само на Андрей Андреев: „никак не е ново да умираш,/ но и нищо ново да си жив.“ Социалност и екзистенция съжителстват в стиховете на Георги Миланов не само в „Зимна нощ“:

 

        До среднощ декемврийският вятър на двора вилня

        и скимтеше пред прага, но нямаше кой да отключи,

        сякаш пристан си търсеше чувството ми за вина,

        както бъдещ стопанин си търси бездомното куче.

 

Разбира се, че става дума за самота, за бездомност. За безсмъртието на Изкуството, Литературата става дума в „Достоевски във Висбаден“, където поетът размишлява за съдбата на гения: „обща цел, наклонява различно везните: тук един я заплаща с каторга в Сибир, а/ друг – посмъртно – с наследство, което събира/ вечността във Монетния двор на звездите.“ Или пък финалът на „Балада за стареца и Об“ на Илко Капелев:

              Един живот, живян като по ноти,

              приключи и изчезна – яко дим.

              Но лодката на стареца боботи

              и още обикаля за налим.

 

За устойчивост и борба за живота става дума в „Надежда“ на същия поет. Много прочувствен е финалът на „Мама бди“ на Атанас Капралов: „Понякога от болки и беди/ не виждам утре…/ Свят,/ висиш на косъм!/ Но няма страшно – мама горе бди/ и на самия Господ вяра носи.“ Дори за мъртвите майки, майчината любов е  всеотдайна до жертвоготовност. Силно е стихотворението „Адвокатът“ на Владо Любенов. Главното послание се открива в конфликта между адвокатското задължение и сърцето на адвоката.

„Борба 2018 на Елена Алекова е по мотиви на Ботевото „Борба“. Затова се откриват и сходни послания, както и сходна лексика. За прошката става дума в „Сред великата хорска пустиня“.

Силен е финалът на „Какво ми каза тази нощ на тръгване“ на Виолета Христова:

           Смъртта е само малък таен джоб

           и ново обещание за тяло.

           А утрото е влага, скрита в мен.

           Ще се събудиш и ще ме забравиш…

           Това ми каза тази нощ на тръгване.

 

Както беше споменато, включените руски автори живеят и творят в Ханти-Мансийска област. Макар че не живеят в Москва, Санкт Петербург или други големи градове, те са наясно с високата руска поезия. Не казвам, че са съвременни класици на руската поезия, но творбите им са достатъчно художествено защитени. Известно име е Дмитрий Мизгулин. В „Така е просто“ поетът споделя мъдро:

Така е просто в Рус, нали,

             и да се жив, и да си в рая.

             Не се страхувай, не моли,

             на земни вождове не вярвай.

Със силната си екзистенция се откроява  „Самотна и чужда“. С любов е изпълнено „Тундрата – родина моя“ на Мария Вагатова: „Колко свобода в покоя,/ в тундрата – родина моя!“ Бог закриля, отваря очите и показва пътя на Владимир Волковец във „В безлистното време“. За любимите жерави и техния волен полет, един от символите на руската поезия и душа, ни напомня Виктор Козлов в „Жерави“. Волност и свобода, любов към родния Сибир струи от „Из сибирските волни простори. В „За миг земята се събуди“ Сергей Козлов ни предупреждава за възмездието, което е неминуемо и ще платим за извършени грехове и престъпления. Като „Комета на скърби“ се определя Ирина Рябий в „Самотна и чужда“. Андрей Тараханов отправя посланието колко важна в човешкия живот е прошката и това  е част от хуманистичния патос на стиховете му. Покланя се пред величествената родна природа в „Мотив за ливадения троскот“. „Делниците пишат участта ми“ – споделя екзистенциално Павел Черкашин в „Не живея – вижда Бог“. За Смисъла на живота е главното послание в „Чувството глупаво не знае“ на Татьяна Юргенсон:

                  …Аз страдам, но сърцето ми

                  бие радостно, повярвало в смисъла на живота.

А в едноименното стихотворение си задава драматичния въпрос: „Готова ли съм да приема природата на Смисъла?“.

Специален акцент искам да поставя върху стихотворението „Отпуск“ на Людмила Ветрова. В него се открива сходна чувствителност с тази на Белла Ахмадулина, защото както при забележителната поетеса и в творбата на Ветрова предметите са живи и одухотворени – със сърца и души. А посланието в „Четете“ на същата поетеса съветът й е да четем Гогол, Пушкин или Чехов според душевното си състояние. А винаги можем да четем Библията.

Както се вижда от краткия поглед върху сборника, темите и мотивите и при българските поети, и при руските от Ханти-Мансийската автономна област се припокриват и носят сходни послания, съответни на националната и индивидуалната чувствителност на всеки автор. Сборникът показва, че поетите разговарят на общия универсален език на Поезията.

Освен всичко друго, сборникът е великолепно луксозно полиграфическо издание.

 

„МЕГДАН  ЗА  ПЪРТИНА“, Сборник с руска и българска поезия, Издание на Литературен фонд „Пътят на живота“, Санкт Петербург, 2020 г.