В Градската художествена галерия във Велинград е открита изложба с оригинални графики на един от най-великите импресионисти в историята Едгар Дега.  34-те произведения от частна френска колекция, които включват пълната поредица от портфолиото на художника с хелиогравюри на монотипите, които прави за книгата на своя приятел Людовик Халеви в периода 1877-1878 г., ще радват ценителите до 23 юли 2022г., съобщиха от Община Велинград.
Изложбата гостува във Велинград след успеха си в Литва, Латвия, Словакия и Полша. Наречена „Едгар Дега – Импресионизъм: Blunt Truth (унищожителна сила)”, тя демонстрира как себеизразяването в графична форма е било важна част от духовния живот на импресиониста и е намерило израз в шедьоврите, създадени от художника. Изложбата се организира от Историческия музей –Велинград в сътрудничество с латвийската Art Expo Sia, под патронажа на кмета на община Велинград д-р Костадин Коев. Посетителите на изложбата ще имат възможност да ползват иновативен аудиогид, специално създаден във връзка с безопасността при COVID-19.
ЗА НЕГО
Илер Жермен Едгар де Га, или Едгар Дега, е френски живописец, график и скулптор, един от най-видните представители на импресионизма. Останал в историята на изкуството предимно със своите изключителни картини на балерини. Смята се, че общият брой произведения, посветени на балерините, е около 1500 – платна, скици, склуптури. Използва техника масло, пастел, молив, восък, акварел. Художник, който се счита за един от най-оригиналните и ярки творци на импресионизма. Оставя след себе си повече от 2000 пастелни и маслени картини, акварели, както и повече от 150 скулптури. Роден на 19 юли 1834 г. в Париж. Починал на 27 септември 1917 г. Париж.
Желанието му да рисува се проявило още в детството му. През периода 1845 и 1852 учи в лицея Лудвиг Велики. Баща му иска той да стане юрист и през 1853 Дега учи в юридическия факултет на Парижкия университет, но няма особено желание да се занимава с право, а и доброто материално състояние на семейството му позволява той да се занимава с живопис без да се притеснява за препитанието си. През 1855 г. се записва в Школата за изящни изкуства в класа на Луис Ламот, но намира курса му за много безполезен. През 1856 г. неочаквано за всички той зарязва учението и заминава за Италия. В този период негов кумир е Веронезе. Дега пътува из Европа, за да изучи платната на Дюрер, Рембранд и Гоя.
По време на своя живот той посещава няколко пъти Италия, където имал роднини по бащина линия и имал възможността да се запознае със шедьоврите на италианските ренесансови майстори. Особен интерес у него предизвикват платна на Белини и Джото.

Въпреки стремежа си да познава класиците обаче, Дега не се стреми да следва класическия шаблон. Неговите фигури са малко ъгловати, движенията им резки, а формите далеч от съвършените. През 1860 той открива свое студио в Париж. Рисува портрети както и много исторически сюжети, които били особено популярни теми сред клиентите на художниците по това време. Към този период се отнася и знаменития му автопортрет с цилиндър и ръкавици. Бързо се установява в арт средите в Париж, като не изпитва финансовите затруднения на своите съвременници. През 1866 изоставя историческите сюжети. В началото на 60-те, по време на едно негово посещение в Нормандия, Дега бил очарован от конете и те се превръщат в една от неговите любими теми, заедно с балета.