Иконата на Кирил и Методий, рисувана от Станислав Доспевски се намира в храма „Успение Богородично“ в Пазарджик

В продължение на два дни от 23 до 25 май 2022 г. в София ще пристигнат и ще бъдат изложени за всенародно поклонение светите мощи на равноапостолните братя Методий и Кирил, съобщи Светият синод на Българската православна църква. Мощите на българските светци ще бъдат донесени в България от Негово Високопреподобие архимандрит Вартоломей, игумен на светогорския манастир Есфигмен. Светинята се пази в Есфигменската света обител, в седалището на обителта – столицата на монашеската република, Карея.

„Приканваме честния клир, монашеството и верния народ на Софийска епархия и всеки желаещ да вземат участие в това историческо събитие“, призовават от Светия синод.

Програма на Патриаршията

23 май – понеделник

12:00 ч. – Посрещане на светите мощи на кръстовището на бул. „Христо Ботев“ и бул. „Александър Стамболийски“, които с литийно шествие по булеварда ще бъдат пренесени в митрополитския катедрален храм „Света Неделя“
12:20 ч. – Посрещане на светите мощи в митрополитската катедрала „Света Неделя“
12:30 ч. – Молебен пред светите мощи
13:00 ч. – Всенародно поклонение пред светините
17:00 ч. – Тържествена архиерейска вечерня с петохлебие в памет на светите равноапостолни братя Методий и Кирил
18:00 – 23:00 ч. – Всенародно поклонение. (При необходимост храмът ще бъде отворен през цялата нощ.)

24 май – вторник

09:00 ч. – Архиерейска света Литургия в чест на светите равноапостолни братя Методий и Кирил
08:00 – 18:00 ч. – Всенародно поклонение пред светините
17:00 ч. – Вечерня в митрополитския катедрален храм „Св. Неделя“
18:00 ч. – Маслосвет за здраве и благословение на вярващите пред светите мощи
19:30 – 23:00 ч. – Всенародно поклонение. (При необходимост, храмът ще бъде отворен през цялата нощ.)

25 май – сряда

09:00 ч. – Архиерейска света Литургия в митрополитски катедрален храм „Св. Неделя“;
12:00 ч. – Изпращане на светите мощи за Света Гора.

В учебниците по история пише, че свети Константин – Кирил Философ е погребан в базиликата Сан Клементе в Рим, но това не е съвсем вярно. Нека да проследим историята.

Снимка: Катя Калеева

Преди да достигнат до Рим, двамата братя живеят в Солун. Според Пространните жития те са родени там – Методий около 815-816 г., а Константин–Кирил през 827 г. в семейството на византийския сановник Лъв – помощник-стратег на солунската област. За майка им Мария се предполага, че е славянка.

Методий е управител на област, населена със славяни. Константин завършва най-висшето училище – Магнаурската школа, където изучава „елински изкуства”: граматика, поезия, геометрия, диалектика и „всички философски науки”: риторика, аритметика, астрономия и пр. с най-добър успех.

Като библиотекар на Патриаршеската библиотека в църквата „Св. София” и преподавател в Магнаурската школа Константин проявява блестящите си философски, ораторски и полемични способности, заради което е изпратен на духовна мисия при арабите (сарацините) в Багдадския халифат (850).

Към 855 г. в манастира „Полихрон” двамата братя сътворяватславянската азбука – глаголица, създават книжовна славянска лексика и започват превода на свещените книги. В основата на новия книжовен език лежи солунското българско наречие, което те познават отлично. През 860-861 г. Кирил и Методий отиват на мисия при хазарите в Кримския полуостров, а след това при аланите и навсякъде проявяват блестящи способности.

През 863 г., по молба на Великоморавския княз Ростислав, Кирил и Методий са изпратени във Великоморавия. Тук те подготвят духовници, превеждат богослужебни книги и за 40 месеца създават славянската литургия. В Блатненското княжество за шест месеца обучават 50 ученици.

Във Венеция ги обвиняват, че са нарушили триезичната догма, създавайки книги на славянски език. Константин Философ с блестящо красноречие защитава правото на всеки народ да има свой книжовен език.

Отношенията с Римската църква се подобряват и през декември 867 г. братята пристигат в Рим, тържествено приети от папа Адриан ІІ. В една от трите папски базилики „Санта Мария Маджоре“ папата освещава славянските книги и е отслужена литургия на славянски език.

След едногодишен престой в Рим Константин се разболява тежко, приема монашеското име Кирил и умира на 14.02.869 г. Погребан е в римската църква „Св. Климент”.

Методий е ръкоположен за архиепископ и назначен за папски легат за Среден Дунав и Панония. Това настройва немското духовенство враждебно. На църковен съд в Регенсбург го осъждат на заточение в манастира „Елванген” в Швабия. След две години и половина е освободен по застъпничество на папата и през есента на 873 г. отново е архиепископ на Великоморавия.

През последните години от живота си Методий завършва превода на Библията и сътворява проповеди, молитви и песнопения на славянски език, като продължава неравностойната борба с немското духовенство. На 06.04.885 г. великият славянски проповедник Методий издъхва. Погребват го в централната църква на Велеград.

Кирил и Методий създават азбуката, но и много молитви, полемични трудове, църковни служби и песнопения, догматични съчинения и преводи. Най-известното стихотворно произведение на Константин-Кирил Философ е „Проглас към Евангелието”, а на Методий – „Канонът на св. Димитър Солунски”.

Просветната мисия на солунските братя оставя дълбока и трайна следа в историята на Европа. Българската църква ги канонизира за светци и заедно с учениците им се създава култът към „Светите седмочисленици”.

Мощите на Константин – Кирил му са пазени в саркофага му до началото на 19 век, когато фамилията Винчеци ги прибира в къщата си, а по- късно и в замъка си, за да ги спаси от разграбване от френската армия на Наполеон. През 60-те години на ХХ век игуменът на манастира Сан Клементе ги прибира и оттогава са отново в църквата, зазидани в олтара на светите брята на първия етаж, а не в криптата със саркофага.
Няма никакви данни някой някога да е поставял мощите в реликварии и после те да са били раздавани. Според спомените на свещенника, който го е върнал, във въпросното ковчеже има само една кост, предполага се от дясната ръка. Това което идва сега е друга част от мощите, пазена в Солун и по-късно дарена на въпросния манастир в Атон.

Ето каква е историята разказана пред „Епицентър“

През 1809 г. Наполеон навлиза в Италия, обявява я за своя и достига Рим. Тук той решава да построи триумфална арка около Колизея и от нея да започва голям булевард, който да води към Неапол.

В плана той минавал точно през базиликата „Сан Клементе“

Работата започнала. Ватиканът дава разрешение римските аристократи да спасят по домовете си всичко ценно от манастира и от църквата. В италианската кампания обаче Наполеон търпи поражение и френската армия се оттегля. Част от спасените реликви са върнати, а друга част не.

Падре Бойл е назначен за игумен на манастира през 1962 г.

Обикалял антикварните книжарници в Рим и събирал всичко, свързано с базиликата „Сан Клементе“. Така попада на литография с изображение на базиликата и я купува. На гърба й той открива надпис: „Фамилия графове Винченци, от базиликата „Сан Клементе“ – инвентарен номер 7″. Решава, че в графското семейство може да има и други предмети от базиликата. Оказва се обаче, че семейството отдавна е напуснало Рим и адресът им е неизвестен. От възрастен портиер разбира, че графското семейство е заменило къщата срещу замък около градчето Канобио, до езерото Лаго ди Комо. Когато посещава семейството, те го водят в малка църквица извън замъка. Покрай други предмети от „Сан Клементе“ той се натъква на ковчеже с надпис: „Reliquie di San Kirillo“ – мощи на Св. Кирил!

Дни след това специална група от Ватикана прибира сандъчето с мощите и ги връща в „Сан Клементе“.

В момента те не са долу, в криптата, където българските делегации поднасят своите цветя. Те са зазидани в олтара на светците Кирил и Методий, вляво от вратата на първия етаж, под стенописа на светите братя.
Падре Бойл открива само част от мощите на светеца, разказва приживе Асен Марчевски. Запазена е не само костна фаланга от пръста, както твърди Ватиканът, а ръка на светеца

Има предположения за това, че останалата част от мощите на светеца са в Гърция. Първоначално са били съхранявани в богата гръцка фамилия от Солун, а след това били предадени за съхранение в някакъв манастир.

Всеки опит на българската държава да получи макар и частица от мощите на Св.Кирил Философ досега претърпява неуспех. От страна на Ватикана официалният отговор е, че има само една костица от ръката на светеца.