Иконата на Кирил и Методий, рисувана от Станислав Доспевски се намира в храма „Успение Богородично“ в Пазарджик
В продължение на два дни от 23 до 25 май 2022 г. в София ще пристигнат и ще бъдат изложени за всенародно поклонение светите мощи на равноапостолните братя Методий и Кирил, съобщи Светият синод на Българската православна църква. Мощите на българските светци ще бъдат донесени в България от Негово Високопреподобие архимандрит Вартоломей, игумен на светогорския манастир Есфигмен. Светинята се пази в Есфигменската света обител, в седалището на обителта – столицата на монашеската република, Карея.
Програма на Патриаршията
23 май – понеделник
12:00 ч. – Посрещане на светите мощи на кръстовището на бул. „Христо Ботев“ и бул. „Александър Стамболийски“, които с литийно шествие по булеварда ще бъдат пренесени в митрополитския катедрален храм „Света Неделя“
12:20 ч. – Посрещане на светите мощи в митрополитската катедрала „Света Неделя“
12:30 ч. – Молебен пред светите мощи
13:00 ч. – Всенародно поклонение пред светините
17:00 ч. – Тържествена архиерейска вечерня с петохлебие в памет на светите равноапостолни братя Методий и Кирил
18:00 – 23:00 ч. – Всенародно поклонение. (При необходимост храмът ще бъде отворен през цялата нощ.)
24 май – вторник
09:00 ч. – Архиерейска света Литургия в чест на светите равноапостолни братя Методий и Кирил
08:00 – 18:00 ч. – Всенародно поклонение пред светините
17:00 ч. – Вечерня в митрополитския катедрален храм „Св. Неделя“
18:00 ч. – Маслосвет за здраве и благословение на вярващите пред светите мощи
19:30 – 23:00 ч. – Всенародно поклонение. (При необходимост, храмът ще бъде отворен през цялата нощ.)
25 май – сряда
09:00 ч. – Архиерейска света Литургия в митрополитски катедрален храм „Св. Неделя“;
12:00 ч. – Изпращане на светите мощи за Света Гора.
В учебниците по история пише, че свети Константин – Кирил Философ е погребан в базиликата Сан Клементе в Рим, но това не е съвсем вярно. Нека да проследим историята.
Снимка: Катя Калеева
Преди да достигнат до Рим, двамата братя живеят в Солун. Според Пространните жития те са родени там – Методий около 815-816 г., а Константин–Кирил през 827 г. в семейството на византийския сановник Лъв – помощник-стратег на солунската област. За майка им Мария се предполага, че е славянка.
Методий е управител на област, населена със славяни. Константин завършва най-висшето училище – Магнаурската школа, където изучава „елински изкуства”: граматика, поезия, геометрия, диалектика и „всички философски науки”: риторика, аритметика, астрономия и пр. с най-добър успех.
Като библиотекар на Патриаршеската библиотека в църквата „Св. София” и преподавател в Магнаурската школа Константин проявява блестящите си философски, ораторски и полемични способности, заради което е изпратен на духовна мисия при арабите (сарацините) в Багдадския халифат (850).
Към 855 г. в манастира „Полихрон” двамата братя сътворяватславянската азбука – глаголица, създават книжовна славянска лексика и започват превода на свещените книги. В основата на новия книжовен език лежи солунското българско наречие, което те познават отлично. През 860-861 г. Кирил и Методий отиват на мисия при хазарите в Кримския полуостров, а след това при аланите и навсякъде проявяват блестящи способности.
През 863 г., по молба на Великоморавския княз Ростислав, Кирил и Методий са изпратени във Великоморавия. Тук те подготвят духовници, превеждат богослужебни книги и за 40 месеца създават славянската литургия. В Блатненското княжество за шест месеца обучават 50 ученици.
Във Венеция ги обвиняват, че са нарушили триезичната догма, създавайки книги на славянски език. Константин Философ с блестящо красноречие защитава правото на всеки народ да има свой книжовен език.
Отношенията с Римската църква се подобряват и през декември 867 г. братята пристигат в Рим, тържествено приети от папа Адриан ІІ. В една от трите папски базилики „Санта Мария Маджоре“ папата освещава славянските книги и е отслужена литургия на славянски език.
След едногодишен престой в Рим Константин се разболява тежко, приема монашеското име Кирил и умира на 14.02.869 г. Погребан е в римската църква „Св. Климент”.
Методий е ръкоположен за архиепископ и назначен за папски легат за Среден Дунав и Панония. Това настройва немското духовенство враждебно. На църковен съд в Регенсбург го осъждат на заточение в манастира „Елванген” в Швабия. След две години и половина е освободен по застъпничество на папата и през есента на 873 г. отново е архиепископ на Великоморавия.
През последните години от живота си Методий завършва превода на Библията и сътворява проповеди, молитви и песнопения на славянски език, като продължава неравностойната борба с немското духовенство. На 06.04.885 г. великият славянски проповедник Методий издъхва. Погребват го в централната църква на Велеград.
Кирил и Методий създават азбуката, но и много молитви, полемични трудове, църковни служби и песнопения, догматични съчинения и преводи. Най-известното стихотворно произведение на Константин-Кирил Философ е „Проглас към Евангелието”, а на Методий – „Канонът на св. Димитър Солунски”.
Просветната мисия на солунските братя оставя дълбока и трайна следа в историята на Европа. Българската църква ги канонизира за светци и заедно с учениците им се създава култът към „Светите седмочисленици”.
Мощите на Константин – Кирил му са пазени в саркофага му до началото на 19 век, когато фамилията Винчеци ги прибира в къщата си, а по- късно и в замъка си, за да ги спаси от разграбване от френската армия на Наполеон. През 60-те години на ХХ век игуменът на манастира Сан Клементе ги прибира и оттогава са отново в църквата, зазидани в олтара на светите брята на първия етаж, а не в криптата със саркофага.
Няма никакви данни някой някога да е поставял мощите в реликварии и после те да са били раздавани. Според спомените на свещенника, който го е върнал, във въпросното ковчеже има само една кост, предполага се от дясната ръка. Това което идва сега е друга част от мощите, пазена в Солун и по-късно дарена на въпросния манастир в Атон.
Ето каква е историята разказана пред „Епицентър“
През 1809 г. Наполеон навлиза в Италия, обявява я за своя и достига Рим. Тук той решава да построи триумфална арка около Колизея и от нея да започва голям булевард, който да води към Неапол.
В плана той минавал точно през базиликата „Сан Клементе“
Работата започнала. Ватиканът дава разрешение римските аристократи да спасят по домовете си всичко ценно от манастира и от църквата. В италианската кампания обаче Наполеон търпи поражение и френската армия се оттегля. Част от спасените реликви са върнати, а друга част не.
Падре Бойл е назначен за игумен на манастира през 1962 г.
Обикалял антикварните книжарници в Рим и събирал всичко, свързано с базиликата „Сан Клементе“. Така попада на литография с изображение на базиликата и я купува. На гърба й той открива надпис: „Фамилия графове Винченци, от базиликата „Сан Клементе“ – инвентарен номер 7″. Решава, че в графското семейство може да има и други предмети от базиликата. Оказва се обаче, че семейството отдавна е напуснало Рим и адресът им е неизвестен. От възрастен портиер разбира, че графското семейство е заменило къщата срещу замък около градчето Канобио, до езерото Лаго ди Комо. Когато посещава семейството, те го водят в малка църквица извън замъка. Покрай други предмети от „Сан Клементе“ той се натъква на ковчеже с надпис: „Reliquie di San Kirillo“ – мощи на Св. Кирил!
Дни след това специална група от Ватикана прибира сандъчето с мощите и ги връща в „Сан Клементе“.
В момента те не са долу, в криптата, където българските делегации поднасят своите цветя. Те са зазидани в олтара на светците Кирил и Методий, вляво от вратата на първия етаж, под стенописа на светите братя.
Падре Бойл открива само част от мощите на светеца, разказва приживе Асен Марчевски. Запазена е не само костна фаланга от пръста, както твърди Ватиканът, а ръка на светеца
Има предположения за това, че останалата част от мощите на светеца са в Гърция. Първоначално са били съхранявани в богата гръцка фамилия от Солун, а след това били предадени за съхранение в някакъв манастир.
Всеки опит на българската държава да получи макар и частица от мощите на Св.Кирил Философ досега претърпява неуспех. От страна на Ватикана официалният отговор е, че има само една костица от ръката на светеца.
Няма коментари!
Все още няма коментари.