В първия ден на жаркия месец юли отбелязваме Деня на Светите Безсребърници и чудотворци Козма и Дамян. Те се почитат от древни времена заради способността им да изцеляват от недъзите и да оказват лечебна помощ. Култът към двамата братя чудотворци бил изключително разпространен през III в. на пределите на Източната Римска империя. Те живели в околностите на Рим. Били възпитани в духа на християнско благочестие и доказали изключителни интелектуални умения и високи нравствени добродетели.  Не случайно ги наричат покровители на книжовното учение. Освен това те били почитани и като покровители на ковачите.

Благославяйки двамата лекари, които не търсели земна слава, величие и богатства, Иисус Христос ги надарил с чудотворна целебна сила. Те давали здраве на душите и телата, лекувайки всяка болест и недъг, помагайки не само на хората, но и на животните. Братята били много скромни. Те не вземали от излекуваните болни нито пари, нито дарове, изпълнявайки строго съветите на Спасителя към апостолите. Избавяли от болестите не толкова с билки, колкото с името на Господа, изпълнявайки Христовата заповед: „Даром получихте, даром давайте”. Затова получили от вярващите името безвъзмездни лекари, безсребърници. Над гроба им по-късно е построен храм, в който ставали чудеса.

Църковният празник е известен в народния календар с името „Свети Врач”. Днес храмов празник отбелязват и в едноименния Кукленски манастир (над Пловдивското село Куклен), място, което със сигурност си струва да посетите. И нещо интересно – Църквата почита още една двойка братя лечители Козма и Дамян, които са различни от тези, които почитаме днес. Те живели няколко века по-късно и били родом от Асирия, Мала Азия. Тяхната памет се почита на първи ноември.

               Днес е голям празник и на Рилския манастир. На тази дата Българската православна църква празнува и едно от значимите събития в духовната история на България – връщането на мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рилската света обител. След смъртта си през 946 г. Йоан Рилски е погребан в Рилската обител, скоро след това обаче цар Петър нарежда мощите на светеца да бъдат пренесени в Средец. Вероятно тогава този първи и най-велик български светец е и канонизиран. През 1195 г. цар Асен тържествено ги пренася в столицата Търново. Едва през 1496 г., след като получават разрешение от султана, монасите от Рилската обител връщат мощите на светеца от Търново в Рилския манастир.