На снимката: Проф. Величко Минеков със скулптурен портрет на Анна Машева изработен от него

Автор на снимката: Ниикола Колев

На 93-годишна възраст днес ни напусна големият скулптор и човек проф. Величко Минеков. Въпреки своята слава и известност, той никога не се е дистанцирал от родния край и по тази причина Пазарджик и пазарджишко са най-големият музей на негови творби. Най-известната композиция на Минеков може да се види  „Хлябът“ пред сградата на Международната организация на труда на ООН в Женева (1975), тя може да бъде видяна пред и пред сградата на Информационния център под пленарната зала на Общинския съвет в Пазарджик.

Заради своя огромен принос към развитието на културата и изкуствата в Пазарджик проф. Величко Минеков бе удостоен и със званието „Почетен гражданин на Пазарджик“ още през 1979 г.

 

Статуята на Иван Вазов в Рим

Статуята на Вазов е в цял ръст, излята е от бронз, висока е 2,60 м и е монтирана върху постамент с височина 2,20 м.

Автор на паметника е скулпторът проф. Величко Минеков, който също бе там, заедно с бизнесмена Божидар Петракиев, дарил средствата за родолюбивото дело.

Паметникът се издига на площад „Торвалдсен“, който носи името на датския скулптор от епохата на неокласицизма Алберт Торвалдсен (1770-1844), живял и творил няколко години във Вечния град.

Това е забележителна част на Рим, в която са разположени Музеят на модерните изкуства и паркът Вила Боргезе със световноизвестната си галерия.

Идеята за паметник на Иван Вазов се ражда през октомври 2009 година, на разговор в София между Берлускони и министъра на културата Вежди Рашидов.

На 19 януари 2010 г. Римската община одобри българския скулптурен проект. Така паметникът бе открит в навечерието на Деня на славянската писменост и на българската просвета и култура през 2015 г.

 

 

Историята на Величко Минеков започва през 1928 г. той се ражда на 13 октомври в пазарджишкото село Мало Конаре.

Той завършва пазарджишка гимназия и през 1948 г. вече е студент в Художествената академия. Дипломира се шест години по-късно, като негови учители са двама от класиците на българската скулптура – Андрей Николов и проф. Любомир Далчев.

На снимката: Паметник на антифашистката борба с фигура на партизанин, с. Мало Конаре (1969)

През 1964 г. Величко Минеков става преподавател в Художествената академия, а през 1976 г. е избран за ректор на учебното заведение, заема поста до 1983 г. По-късно преподава във Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“.

Сред учениците му са скулптори като Александър Хайтов, Димитър Борисов, Димитър Найденов, Живко Дончев, Иван Русев, Рая Георгиева, Светлин Николов, Спас Киричев, Христо Харалампиев.

Величко Минеков е носител на множество награди, звания, ордени и медали: 1956 – лауреат на VI Международен младежки фестивал в Москва, 1979 – почетен гражданин на Пазарджик и носител на почетния знак на София, 2005 – става първият художник, удостоен със званието „Доктор хонорис кауза на НХА”.

Носител е на орден „Стара планина” I ст. за цялостен принос към изкуството. 2015 – първият носител на Национална награда „Константин Величков“ за цялостен принос за развитието на град Пазарджик. Реализира множество монументални паметници в страната и в чужбина.

Сред първите му изяви е представянето на Първото световно младежко биенале в Париж през 1958 г., на младежкия световен фестивал в Москва.

Прави още куп изложби из цялата страна.

Първата значима задача, която получава младият Величко Минеков, е архитектурното оформяне на площада в Търговище. През 1955 г. той спечелва конкурс заедно с арх. Иван Николов. Двамата изграждат пред градския театър композицията на фонтана „Орфей“ и „Делфини“.

Така се ражда първата от общи трите скулптури по темата Орфей. Четиринадесет години по-късно се появява и Орфей, когото днес виждаме на входа на ДКТ „Константин Величков“ в Пазарджик. По нареждане на тогавашния градски комитет на БКП, той бил задължен да прави и за града всички скулпури, които му били заръчвани от други места в страната и в чужбина.

Така заради тази приумица на някогашното партийно ръководство, днес ние можем да се радваме на творчеството на професора от Мало Конаре. Изящният Орфей, когото можем да видим в София е бил отлят през 1969 г., а след като получил адмирациите на публиката, проф. Минеков трябвало да го пресъздаде отново и за родния си град. Така девет години по-късно пазарджишкият „Орфей“ заел своето място пред сградата на ДКТ „Константин Величков“ през 1978 г.

До 1980 г. Величко Минеков има над 10 престижни награди, а негови творби достигат чак до Иран. В пешеходното пространство на центъра на Пазарджик, в малкия парк между Младежкия дом и ДКТ „Константин Величков“ можете да видите „Нестинарка“, (1972), Фигура (1956) и Марица, „Майчинство“ (1957).

В края на 80-те години на миналия век Величко Минеков преподава във Великотърновския университет . Сред учениците му са скулптори като Александър Хайтов, Димитър Борисов, Димитър Найденов, Живко Дончев, Иван Русев, Рая Георгиева, Светлин Николов, Спас Киричев, Христо Харалампиев.

Сред пазарджишките произведения на Минеков е и „Септемвири 1923“, Пазарджик (1973), известен като „шевната машина“. Паметникът е посветен на загиналите въстаници през 1923 -та година и се намира на брега на Марица до бензиностанция „Шел“.

Проф. Величко Минеков работи в съавсторство със скулпторите Секул Крумов и Димитър Даскалов, по изграждането на мемориалния комплекс „Априлци“ в Панагюрище. Архитекти на комплекса са Богдан Томалевски и Иван Николов. Мемориалът е изграден за три години в памет на стогодишнината от избухването на Априлското въстание. Той се намира на историческия хълм Маньово бърдо в центъра над града, където на 30 април 1876 г. са се водили кръвопролитните сражения по време на въстанието. Тъй като трябва да започне работа по скулптурата  за ротондата на Централна гара в София Минеков изгражда два фрагмента от композицията – „Конницата“ и „Клетва“.

„Конницата“ от мемориал Априлци в Панагюрище

Проф. Величко Минеков е създателят на паметника на Васил Левски в Пазарджик. Това се случва през 1976 г. по поръчка на тогавашното градско управление, по случай 100-годишнината от Априлското въстание (1876 г.). Паметникът е изработен от бронз. Фигурата на Апостола стои в цял ръст върху постамент и надхвърля три метра височина.

Първоначално паметникът е монтиран пред сградата на Областната дирекция на МВР, а от няколко години е преместен на площада пред едноименната спортна зала на Пазарджик. Съвсем скоро там ще бъде преместена и друга известна скулптура на проф. Минеков, лъвът, който сега се намира пред сградата на Държавен архив. Вече е готов проектът на арх. Сарамбелиев, според който лъвът ще бъде разположев вдясно от постамента на Апостола. Проектът беше отличен и на годишния архитектурен преглед на регионалното представителство на Камарата на архитектите в България.

Лъвът пред сградата на Държавен архив в Пазарджик също е дело на проф. Величко Минеков. Той е уголемен, иначе можете да го видите на входа на Съдебната палата в София. 

Историческата легенда разказва, че някъде в околностите на днешния град Сандански е роден и израсъл храбрият тракийски вожд Спартак. Днес този легендарен тракиец, и неговият произход от тези земи са увековечни с мемориален комплекс „Спартак”, който посреща и изпраща гостите на Сандански на самия вход на града. Същият паметник, но в умален размер имаме и в Пазарджик. Той се намира пред сградата на Регионалния исторически музей и Художествена галерия „Станислав Доспевски“.

Величко Минеков е майстор с голям диапазон – от малката пластика и портрета до внушителните монументални паметници, между които са Арката на свободата, Беклемето (1977), Сердика (1977), Паметникът на Ивайло (1978), скулптурният ансамбъл Спартак в Сандански (1979), Паметникът на хан Аспарух (1981) в Добрич, Паметникът на Съединението в Пловдив (1981) и др.

Проф. Аксиния Джурова за проф. Величко Минеков

Суров и първичен, той минава през живота с оформени и твърдо устоявани през годините разбирания, със своя лична позиция, независимо от последиците й. Скулптурите, освен рисунките, са също част от този негов характер, като че ли родени от директния досег със земята, по която той стъпва и днес твърдо и тежко, въпреки годините си. Те са мощни и едновременно приканващи да ги докоснеш и прокараш ръката си по овалните форми, затворили мощни обеми. В ръцете му материалът е буквално послушен, оставен безпрекословно да го вае, доверявайки се на умението му да изтръгне от него светлина, така че да му придаде една чисто негова, пластична партитура.“

Негови творби се намират в Националната художествена галерия в София, в Софийската градска художествена галерия, художествените галерии на Пловдив, Пазарджик, Варна, Враца, Стара Загора, Русе, както и в Италия, Германия, Русия,  САЩ, Белгия, Египет, Иран…

Творби на Величко Минеков са в колекциите на Световната организация по изхранването – Женева, Кенеди Център – Вашингтон, Кметството на Антверпен, Юго Вутен – Белгия, Петер Лудвиг – Кьолн.

Награди и звания:

1956    II-ра награда на ОХИ за фигурата „Спартак“ –
–  лауреат на VI-ти младежки световен фестивал в Москва за същата фигура
1957    I-ва награда, златен медал, на ОХИ за творбата „Почивка“
1958    I-ва награда на ОХИ за творбите „Майка” и„Жажда“
1960    удостоен с орден „Кирил и Методий“ II-ра степен
1969    присъдена му е наградата „Иван Лазаров“
1971    удостоен със званието „заслужил художник“
1975    става лауреат на Димитровска награда
1976    удостоен с орден „Георги Димитров“
1976    удостоен със званието „народен художник“
1979    удостоен с орден „Червено знаме на труда“ II-ра степен
1979    обявен за почетен гражданин на Пазарджик
1979    връчен му е Почетният знак на София
1980    присъдена му е наградата на Съюза на архитектите в България за принос в българската архитектура
2006    удостоен с награда „Оборище“
2006    удостоен с орден „Стара планина“ I-ва степен
2006    удостоен с почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на НХА
2010 – почетен гражданин на София

През 2011 г. проф. Величко Минеков е удостоен с наградата „Константин Величков“ на Община Пазарджик, тя се присъжда за изключителен принос в развитието и утвърждаването на община Пазарджик като духовно и културно средище. Връчването на наградата стана в рамките на Величковите дни на 15 май, 2011 г. в Драмататично-куклен театър „К.Величков” – Пазарджик.

ПРИЯТЕЛИТЕ В ПАЗАРДЖИК

Проф. Величко Минеков има много приятели и почитатели в Пазарджик, сред тях са художникът Борис Резов, изкуствоведът Татяна Вучева, историкът Илия Стефанов, Радка Попова, директорът на ХГ“Станислав Доспевски“ – Леон Бабачев, скулпторът Спас Киричев, скулпторът Марин Кузев, художникът Константин Анастасов и стотици други ценители, познавачи и любители на неговото творчество.

Художествената галерия „Станислав Доспевски“ в Пазарджик притежава 74 скулптурни творби от автора. 22 монументални скулптури на Величко Минеков оформят постоянната експозиция в парковото пространство пред сградата на галерията.