Български имигранти от Пловдив са основали един от футболните отбори в уругвайската столица Монтевидео, това разказаха дигиталните номади Ангел и Диана от Пазарджик, които в момента се намират в Южна Америка. Те научили любопитната история от екскурзовода си по време на туристическа обиколка на града.

В знак на признателност към българските си корени, през 2019 г. екипът на клуба „Данубио“ е с цветовете на българския трикольор. Клубът е основан през далечната 1932 г. от двама братя от български произход Мигел (Михаил) и Хуан (Иван) Лазарови.

Името на екипа, което означава Дунав – на испански, е предложено от Мария, майката на братята, която заедно с бащиния си род напусна България и вместо в Аржентина, се озовава в Уругвай.

Нейната мечта била отборът да се нарече Марица, но синовете ѝ настояли за Дунав. Данубио играят домакинските си мачове на стадион, който се нарича Jardines del Hipódromo (Градините на Хиподрума) – след квартала в Монтевидео, в който се намира мястото.

През 2017 г. по желание на футболните фенове е именуван на Мария Минчева Лазарова, кръстницата на клуба. Стадионът е построен през 1957 г. и има капацитет от 18 000 души.

През 2017 г. членовете на клуба гласуват в памет и за отдаваане на почит на майката на основателите на Danubio, Михаил и Иван Лазарови. Това става първият футболен стадион в Уругвай, който носи името на жена. „Данубио“ играе в уругвайската първа лига.

Но особено интересна е историята на семейство Лазарови и начинът, по който те се озовават отвъд океана, тя е разказана от правнучката им Солидад Кастро Лазаров.

 

 

Съпругът на Мария Лазарова – Георги е участник в Първата световна война. По това време тя вече има три деца. Един ден от фронта пристига писмо, че Георги е загинал. Вдовицата била прокудена от дома на свекър си и се върнала в бащиния си дом, заедно с децата. След около година обаче, „мъртвецът“ се прибрал жив и здрав. Бащата на Мария забранил на дъщеря си да се връща с него у дома му.

Така Георги станал „заврян зет“. Това не му допадало особено, защото бай Минчо, тъст му давал нареждания, които той трябвало да изпълнява. Самата Мария също била с доста авторитарен характер. Така един ден през 1931 г. цялата фамилия се натоварила на кораб в Гърция и поела към Южна Америка.

Първоначалната идея била да се установят в Буенос Айрес. Пътьом корабът минавал през Монтевидео. Мария и Георги слезнали да разгледат пристанището, докато пътниците слизали и разтоварвали багажа им. Там на Георги му хрумнало, че този чудноват град е неговото спасение и предложил на жена си да останат заедно с децата си. Така се освободили от тъста и тъщата.

Но младото семейство не разполагало с много пари. Тогава съдбата за втори път помогнала. Георги купил лотариен билет и спечели достатъчно, че да могат да си купят къща, в някой от кварталите на Монтевидео. Така Лазарови остават в Монтевидео, а Минчеви продължават към Буенос Айрес.

Търговският нюх на Георги му подсказал и кой е най-добрият квартал, така заедно с Мария, дъщеря си Пенка и синовете си – Иван и Михаил се отправят към Гражданския регистър за да търсят уругвайско поданство. Те са единствените българи в града. Тук се ражда и четвъртото дете – Апостол.

Правнучката си спомня, че бабата била твърде люта. Когато Георги не харесвал гозбите ѝ тя ги изхвърляла през прозореца заедно с чинията. Но съвместният им живот не продължил дълго. Той се споминал млад, а Мария отказвала всички предложения за брак с местни мъже.

Тя била научена сама да изкарва прехраната си и заради това създала шивашка работилница. Именно там се ражда и името на футболния отбор.

Мария настоявала той да се нарича Марица, но синовете ѝ я парирали, че това е женско име, заради това избрали Дунав.

В отбора влязли децата от „Тигре“ и „Унион“. Така те образуват новия отбор, Мария Лазарова освен, че става негова кръстница ушива и първите екипи на отбора.  През 1941 година “Данубио” става член на уругвайската федерация. Клубът има четири титли в историята си – 1988, 2004, 2007 и 2014 година, но е считан за един от най-добрите за работа с млади таланти.

От този клуб са тръгнали имена като Алваро Рекоба,Рубен Соса, Марсело Салайета, Рубен Оливейра, Рубен да Силва-Полилита, Хавиер Шевантон, Фабиан Карини, Ричард Нунес, Валтер Гаргано, Карлос Гросмюлер, Игнасио Мария Гонсалес, Единсон Кавани, Кристиан Стуани Хосе Хименес, Камило Маяда, Нери Кастийо и Диего Форлан.

На снимката: Най-малкият син на Мария и Георги Лазарови – Апостол, дядо на Солидад Лазаров.