Иванка СТЕФАНОВА

 Този град, в който аз съм роден

за мнозина навярно е скучен,

разпиляваш се ден подир ден

просто няма какво да се случи…

Александър Петров

Животът е като едно огромно огледало. Отразява времената, хората и техните дела. Селищата се оглеждат в него. Градът е голямо населено място, обикновено много по-голямо от селото. Насаждано е мнението, че градското население, за разлика от селското, се занимава с промишленост и търговия, а не със земеделие, животновъдство и други селскостопански дейности. Броят на населението е важен, но не и определящ показател за това дали едно населено място ще получи признание на град или село. В много части на света, като например Индия, едно голямо село се населява от няколко пъти повече хора, отколкото малък град. Но в цялост гъстотата на населението е много по-голяма в градовете. Те имат изградена управленска и обслужваща, законова, здравна, жилищна и политическа структура, както и добре осъществена транспортна система.

В древността става въпрос за група от свободни хора (които могат да имат роби), обединени в независимо общество, със свои закони, вяра и законодателство. Тези хора се обединяват, за да построят града. Подредбата му е основана на особеностите на дейности, които да озволят търговията и съществуването на отделните единици. Създава се войска за защита на хората и тяхното имущество. Започва добивът и преработката на метални руди (олово, мед, злато) в пещи, раждат се средища на занаятчийска дейност за метални сечива, оръжия, съдове, накити, производство на платове и керамика. Градът е развит сбор със струпване на сградни и инженерни съоръжения, обезпечаващи жизненоважни отребности на населението. Той не е просто съвкупност от жилища, а самостоятелен многолик организъм.

С изучаването на правилното устройство на града се занимава специална наука – градостроителство или градоустройство. В България Министерският съвет има право да дава или отнема статута на териториалната единица, а президентът определя наименованието. Преди Освобождението статут на град в България имат 88 селища, в средата на 20-и век – 106, докато днес градовете наброяват 257 с общо население 5 000 496 жители. Това означава, че в селата живеят не по-вече от милион и половина жители. Най-големите градове в България са София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора и Плевен.

В проектоизменение на Закона за устройството на територията, одобрено от МС на 26 март 2009 г., градовете се разпределят в категории според броя на населението. Те се класифицират в следните пет групи: – „много големи градове“ – с население над 200 хил. жители; „големи градове“ – с население от 100 хил. до 200 хил. жители; „средни градове“ – с население от 30 хил. до 100 хил. жители; „малки градове“ – с население от 10 хил. до 30 хил. жители; „много малки градове“ – с население под 10 хил.жители. Селището е Брацигово. Разположено е в котловините на Западните Родопи. В него днес живеем около 3 628 жители. Градчето е тихо и безмълвно. Улиците са пусти, но дворовете са пълни с добре поддържани цветни лехи.

Със своята 130-годишна история Брацигово никога не е излизало от последната група градове, тъй като винаги е имало под 10 хиляди жители. В най-добрите си години градът ни е наброявал около 5 539 души. Въпреки това винаги е носел характерните особености на териториалната единица. Легендите разказват, че тук се заселили родовете на най-добрите майстори строители. През Възраждането градът бележи невероятен разцвет. И днес Брацигово е добре устроено селище по законите на градоустройството със своята уникалност и самобитност.

Територията е урбанизирана и разполага с канализация, електрификация и пътна инфраструктура. Казано на прост език, градчето ни има общо 90 улици. Всички те, електрифицирани и канализирани, имат собствени имена. Най-дългата улица, по която се движат брациговци и която всъщност ги отвежда до промишлената зона, е бул.“Трети март“. На нея са регистрирани 94 адреса. Тази улица, в едно с булевард „Освободители“ и ул.“Ген. Никола Генчев“, извежда жителите и гостите към съседните селища. Следващата по големина улица е „Брациговска комуна“ с регистрирани 90 адреса, а на трето място е ул. “Васил Петлешков“ с общо 71 адреса. В Брацигово са обособени няколко площада.

Под този термин битуват малки по площ територии и като изключим площад „Централен“, намиращ се в сърцето на града, с гръмкото звание се кичат площад „Костур“, местенце, намиращо се пред градския исторически музей, площад „23 септември“ или както си го знаем местните Капията, и площад „Синджирли бунар“. Имаме си и Градска градина или официално парк „Априлци“. Много от уличките на градчето ни са малки и без изход или както с термин ги наричат техниците – улици тупик.

Такива са улиците „Търпо Гендов“, „Ангел Вълев“, „Ангел Джинджифоров“, „Пета“, „Шеста“. „Васил Левски“, „Братя По-пови“ и др. Много от улиците в старата част на града ни са калдъръмени сокаци без тротоари, по които две коли не могат да се разминат, а къщите са еднокатни, носещи приятните мигове на уют и спокойствие, бавно овехтели и с мирис на старо, попили в зидовете си столетия и много преживени животи. За разкош и съвременен облик имаме и високо строителство.

Това са многофамилните жилищни сгради, блокове, както простичко ги наричаме, на улиците „Слави Дишлянов“, “Ангел Попов“ и „Трети март“. Първата сграда от този тип е така нареченият „Военен блок“, който и днес приютява живущите на бул. “Трети март“ 18. Всеки град си има своите забележителности и Брацигово – също.

Имаме си най-високата самостоятелна часовникова кула с камбанария на Балканския полуостров, построена през далечната 1885 г., и уникалната сграда на НЧ „Васил Петлешков-1874“, известна като Културния дом, строен между 1954-56 г. Денят ни започва и свършва с камбанния звън на църквата „Св. Йоан Предтеча“ от 1848 г.,която е паметник на Брациговската архитектурна школа от Възраждането.

Посетителите на градчето ни приветливо са посрещани от стари архитектурни комплекси със съвременно предназначение – къщи за гости като „Поп Соколовата къща“, механа „Илинден“, и др…

Въобще новото и старото така са се вклинили едно в друго, че придават особена атмосфера на населеното място, в което днес има не само първа и втора програма, но и днес – освен да се влюбиш друго няма какво да се случи…