Литература

Последният пазарджишки „диктатор“: Моите срещи с Горбачов

Борис ДИМИТРОВ ВИЗИТКА Борис Димитров е роден на 31 май 1935г. в Семчиново. Основното си образование завършва през 1949г. в родното си село. От 1949 г. до 191953 г. учи в ЕСПУ „А. Пиронков- Чапай”- Белово. От септември 1953 г. до април 1954 г. работи като нередовен учител, а от май до септември 1954 г. е строителен работник в „Горстрой-Пловдив”. През септември 1954г. постъпва в Педагогическия институт „Тодор Самодумов” –

Валери Иванов се върна с награда от Казанлък

Пазарджишкият поет Валери Иванов е отличен с трета награда от международния конкурс „Белоцветните вишни“, който се провежда в Казанлък. От прочетените 212 творби, представени за участие в Международния поетичен конкурс през 2015-та жури в състав: Председател – Георги Драмбозов-поет и членове: Палмира Никленова –издател и Бойка Пиргова –литератор и член на СНЦ“Вишнев цвят“ отсъдиха две втори и две трети награди. Тази година първа не се присъжда.  С втора награда от

Коментар: Правата за бели и черни

Следобедната сесия днес трябва да даде отговор на въпроса – ще спрат ли тържествата на открито или не? Но всъщност въпросът е, след като бъде приета Наредбата ще спрат ли ромите да си правят сватбите под терасите на „Ябълките“? Защото си мисля, че – не. Те ще си плащат глобите и тормозът ще продължава. Столовете на хората ще вибрират под задниците им на вечеря, а те трябва да си купуват

21 март Световен ден на поезията: Живата вода на Борислав Петров

Световният ден на поезията се отбелязва ежегодно на 21 март, това е и поводът да ви срещнем с поета Борислав Петров, който може да се похвали с нова стихосбирка. Тя е издадена със спомоществователството на община Пазарджик. Ето и поканата на Борето към всички искрени почитатели: Приятели, близки и далечни познати, обичащи поезията хора. Нека отдадем почит на тази магия на 26-ти март, четвъртък, в Малката зала на „Маестро Георги

Баба ми, Гъркинята

В понеделник, шести юли с Ирини седнахме на двата люлеещи се стола под смокинята. Там винаги е хубаво, защото сянката е рехава, а от дувара лъха хлад. Между бръшляните плъзнали по него се крие таралеж. Той излиза само нощем и първия път, когато го чух се изплаших ужасно, защото стъпките му са тромави и звукът е почти като от човешки. С баба ми си говорим за много работи, като се