Литература

Баба ми, Гъркинята

В понеделник, шести юли с Ирини седнахме на двата люлеещи се стола под смокинята. Там винаги е хубаво, защото сянката е рехава, а от дувара лъха хлад. Между бръшляните плъзнали по него се крие таралеж. Той излиза само нощем и първия път, когато го чух се изплаших ужасно, защото стъпките му са тромави и звукът е почти като от човешки. С баба ми си говорим за много работи, като се