Г-н Попов, каква е оценката Ви за изминалата година и какво да очакваме от тази?
2014 –та беше добра за Пазарджик, имам предвид във всеки един аспект. Успяхме да направим няколко важни неща, които от години чакахме. Първо, новата автогара, разбира се, за нея мненията не са еднопосочни, както за всяко ново нещо в нашия град, но мисля, че решението за нейното позициониране беше правилно и единственото възможно. Предстои през тази година да бъде облагородено и благоустроено цялостното пространство около нея. Това ще оформи изцяло различен облик на тази градска част. Пазарджик вече има собствена автогара, това е важно, защото до сега бяхме зависими от външни фактори, от някого или нещо. Второ, ремонтът на ЖП-гарата. От гледна точка на това, че от там ежедневно минава голям човекопоток, а тя беше в окаяно състояние. Обновяването и е плод на общи усилия, защото това беше стара наша тегоба. Когато тук заседаваше Министерски съвет благодарение на нашата упоритост и личната ангажираност на Ивайло Московски в качеството му на предишен министър, Пазарджик вече се радва на новата си придобивка. Това са двете фундаментални неща по отношение на транспортния сектор. Важно е, че променихме облика на два градски квартала, това си беше супер предизвикателство, да отидеш, да се ровиш там да се разправяш с хората, да премахнеш незаконните им гаражи си беше разправия, често се сблъсквахме с недоверие, с недоволство, но това не е ново, вече го бяхме преживели по време на ремонта на центъра. Но добре се справихме и в „Устрем” и в „Запад”. Благодарни сме на нашите партньори от фирмата, която направи тези ремонти, защото те извършиха успешно и техническата, и логистичната част на проекта. Сега тези квартали и денем, и нощем не можеш да ги познаеш. Хората, които живеят там го заслужават. Друг акцент е, че през миналата година успяхме да подготвим и проектите за още три квартала – „Марица”, „Болнична” и „Мостът на Лютата”. Тази година ще сключим договорите и ги започваме. Важно е и това, че вече имаме изработен проект за ново Депо. Оправихме и пътя към магистралата, по публична програма, ние сме от малкото градове за които тази програма има ефект, защото сме оправни. Другите пропуснаха.
По отношение на културата миналата година за първи път се състоя „Фестивал плюс”, изцяло направен от млади хора. Продължихме си „Арт идея – арт алея” само със собствени средства, това е важно, защото обезпечихме всички дейности. Ние сме единственият областен център извън София, който си поддържа Симфоничния оркестър и успешно провежда ежегодния си фестивал „Зимни музикални вечери”. Наша гордост е и „Ансамбъл Пазарджик”, миналата година направихме национален преглед, всички ансамбли ни дойдоха тука на крака. Правим и най-големия мажоретен фестивал в България. От години издаваме и творбите на местните автори. Всичко това говори за нашето отношение към културата, ние го правим не, за да се харесаме на някого, а защото вярваме и знаем, че културата има изключително важно значение за живота на един град. Това е отношение. Местните творци трябва да усещат нашата подкрепа. Ние се гордеем с най-големата открита експозиция на скулптури в България, говоря за Острова, новата част е изработена от Марин Кузев, отделно ще продължим да населяваме с произведения на изкуството пространството край канала Паша арк, както и парковете на града в центъра и периферията. Това са част от основните неща, които ние направихме през изминалата година. Само част от щрихите, които правят града по-приветлив и по-хубав, част от нещата, които сме успели да развием и надградим.
По-важен разбира се е утрешния ден. Квартал „Младост” е започнат и тази година ще го завършим. До лятото. Продължаваме територията около новата автогара, също до лятото. Там заедно с партньорите от „Тролейбусен транспорт” ще го развием, ще се оправят тротоарите, те ще си оправят и вътрешните пространства, ще има пазарче, ще бъде благоустроено по европейски стандарт. „Стройпрогрес” също вече работят, „Крез” също ще започне строителство. Скоро тази територия ще има такъв облик, че няма да я познаем. За тази година основният ни акцент ще бъде Депото за битови отпадъци. Готов е проектът, трябва да има заседание до осми март на ПУДОС, на което да ни одобрят отпускането за 16 милиона лева, за изграждането на първата клетка. Документите вече са в Агенцията за обществени поръчки за съгласуване на процедурата, до края на март я одобряваме и до края на май започваме работа. Държа да отбележа, че дължим извинения на всички тези хора, които живеят в този район – в Алеко Константиново и Капитан Димитриево, знам, че през последните години направо ги издушихме, но за съжаление – това е положението. Проблемът стои пред нашата община от 1986 – та година насам и не е бил решаван.
Както вече споменах подготвяме за основен ремонт и трите квартала. Там сме зависими от оперативна програма, която трябва да бъде одобрена през лятото, така че сигурно ще ги почнем наесен.
Продължаваме и тази година с фестивалите.
Санирането е новото ни предизвикателство, искаме да направим поне десет блока за тази година. Ползите като цяло са ясни – Това ще придаде нов облик на града, а най-важното е, че хората ще разполагат с жилища, които ще пестят енергията потребявана от тях, а също така ще бъде удължен и животът на панелките. Но хората също трябва да свършат своето. Ние имаме достатъчно опит и сме осигурили ресурс за Пазарджик.
Има ли опастност общината да фалира, както пророкуват някои общински съветници?
Нормално е в предизборна година да започнат да се превъзбуждат „основни”, според тях политически играчи, според тях – пак повтарям. Те никога няма да бъдат основни, с този манталитет, който имат. Дълбоко искам да подчертая, че задълженията на общината са посочени в отчета и в проекто-бюджета. Те са в рамките на три до три милиона и половина. Те са такива в последните седем – осем години. Не защото ние не можем да ги намалим, а защото считам, че така е по-полезно по отношение на оперативното управление. И на мен лично ми омръзна да слушам разни идиотски спекулации от хора, които нищо не разбират от бюджет, а си мисля, че не разбират и от публично управление. Те смятат, че това им носи някакъв девидент. Най-глупавото нещо е да се плашат хората, от десет години до сега слушам как ще фалира общината, а все още не сме фалирали. За Пазарджик такава опастност няма, не е имало и няма да има. Това го коментирам за последен път, защото е много несериозно, а да имаш такова несериозно отношение към този проблем, каквото имат моите опоненти в последните десет години, говори, че те не са подготвени за тази си работа. Аз не мога да падам до такива нива, защото първо съм съвсем различен човек от тях. Нито са на моя мащаб на мислене, нито са на моя манталитет. Ние сме коренно различни хора с тях и аз не искам да имам нищо общо с тяхното мислене. Това е последният път, в който коментирам тези откровени глупости, които се приказват за задълженията на общината. Така че нашите съграждани могат да спят спокойно. В общината всичко си е ОК и ще продължи да бъде така. Защото всички тези лостове, които ние използваме са лостове за управление, инвестиционните заеми, публично-частните партньорства, това е нещо, което го има в целия свят. Всеки успешен мениджър ги използва. Но това пак казвам е въпрос на мениджърски умения, манталитет и класа.
При Вас все по-често идват хора, които очакват да решите личните им проблеми, успявате ли?
При мен идват много хора с лични проблеми. В публичното управление човек трябва да вижда и дърветата, и гората, не може да вижда само дърветата или само гората, за съжаление. Това не е добър подход, защото аз съм длъжен освен да мисля глобално, да действам и локално. Изслушвам проблема на всеки един човек, който ме е потърсил. Проблемът на всеки един човек е важен, погледнато от неговата камбанария. Ние помагаме ежедневно на десетки, да не кажа стотици хора за техните неща, но те са важни за тях, така че ще продължим с тази практика. Всеки поне веднъж в живота си има нужда от подкрепа, независимо какъв е постът, който заема. Никой не знае в каква посока ще го отнесе животът му. Така че това е важно. Още повече, че това показва какъв човек си.
Какво очаквате за себе си в публичен и личен план от 2015 – та?
2015 – та трябва да ни донесе малко смирение. Последните дни бяха много тегави. Във втория мандат съм работил с пет премиера, пет правителства и министерски екипа. Няма как да има устойчивост, защото докато се запознаеш с едните, идват нови. С нови виждания за това как трябва да се случват нещата. Това за мен беше супер голямо предизвикателство и не полезно като цяло. Заради това ми се иска годината на „дървената овца” да бъде спокойна. Демокрацията заради това е измислила мандатите. Дава ти се определен преиод от време, в което можеш да покажеш на какво си способен. Ако си сменяме всяка година президента, премиерите и правителствата или кметовете, това определено няма да води до разтеж и развитие. Ние вече навлизаме в новия планов период, в който трябва да сме още по-умни и ефективни при усвояването на европейски средства и да вземем малко да си повярваме, че можем да се справяме сами. Да чакаме все някой друг да ни реши проблемите е нелогично в днешно време. Това ми се иска да се случи в публичен план.
Иначе това е изборна година, ще има превъзбуждане у някои хора, но в крайна сметка през септември всички ще се сблъскат с реалността. Който заслужи общественото доверие – продължава напред, останалите остават да коментират. Аз никога не съм гледал развитието на града ни като мандати, мандатът просто е само една проверка на доверието. В публичният сектор най-важното нещо е доверието. Доверието. Ако имаш доверие и твоето планче за развитието на града съвпада с доверието на по-голямата част от местната общност, значи продължаваш напред. Ако не – отпадаш. Най-важно е да се разбере, че когато те избират на някаква публична длъжност, това става не защото си някакъв голям хубавец или защото си някакъв много готин пич, хората те избират, защото очакват, че ти си човекът, който ще сбъдне техните амбиции. Не мога да разбера как това е непонятно за хората, които искат с ентусиазъм да участват в този процес. Големият ни проблем като хора е дребнотемието. То ни затиска, но когато имаш една огромна отговорност за развитието на цялата общност, не можеш да се подчиняваш на дребнотемието. Трябва да имаш много открит и висок хоризонт, да си съвсем друг тип човек. Това е моето мнение.
Ще се кандидатирате ли за трети мандат?
Аз имам традиция. Всяка година на първа пролет, казваме какво смятаме да правим. Ще участваме ли в състезанието, как ще участваме, с кой ще участваме и какво смятаме, че трябва да правим в следващия четири годишен период.
Възползвам се от възможността да благодаря на всички, с които сме работили през изтеклите години като партньори, защото Пазарджик се развива успешно, не само Пазарджик, а и селата, защото това също е важно да се каже. А причината за това не е кметът, кметът е само еманацията на местната общност. Важни са хората, които работят с него, екипът от специалисти, екипите от партньори, в това число и журналистите, защото чрез вас ние виждаме и другата гледна точка. Не е нормално всички само да те тупат по рамото и да ти викат „браво”. Във всяка една критика има и по нещо градивно, стига човек да може да го види и да има способността да го разбере. Няма идеални хора, аз също допускам грешки и сигурно ще продължа да ги допускам, но за разлика от много други политици, в това число и местни винаги съм казвал: „Извинявай”. По няколко пъти. До сега не съм чул някой друг да го прави. Защото когато спорим по един проблем, на този проблем трябва да му дадеш решение. Аз до сега не съм чул в Пленарна зала, някой от опонентите ми да е дал някакво друго решение, различно от моето. Повечето от тях предпочитат да кажат „Не”. И то не защото те не искат да се случи едно нещо, а защото не искат точно Тодор Попов да го направи. Това е най-глупавият модел на поведение. Пак казвам – въпрос на манталитет и на човешки качества. Има един единствен изпит който проверява кой е прав в нашия спор. Този изпит ни предстои през октомври. Ние ще живеем такъв живот, какъвто сами си направим. Повечето живеем с очакванията, че някой ни е длъжен да свърши това или онова, но на практика ще имаме това, което сами си направим. Ще имаме града, който сами си създадем. Нищо не е даденост. Винаги може да стане по-лошо или по-хубаво. За тези години на практика ние направихме нов град и нови села, почти. Но това не е толкова важно, по-важното е, че хората тука се променят в добра посока. Сменя се техният манталитет, те придобиха самочувствие и съпричастност. Станаха по-солидарни и това са симптоми, които аз виждам постоянно и това ми дава удовлетворение. Така че се движим в правилната посока и ще продължаваме да го правим.
Как семейството ви приема вашата постоянна ангажираност?
Доволен съм, че жена ми ме търпи, понеже съм много тегав, по ред причини. Тя се занимава с частен бизнес в София, защото опита да прави бизнес тук, но не обича да бъде в светлината на прожекторите. Тук всички я знаят като „жената на кмета”, тя иска да има относителна самостоятелност. Голямата ни дъщеря учи в Американския колеж и се развива много успешно. Радвам се, че тя се справя, защото в нейното училище не се интересуват дали тя е дъщеря на премиера, на шофьора от градския транспорт или на кмета, американците са го измислили – има определени критерии и ако не отговаряш – отиваш на село. Доволен съм от детето, защото тя се справи с всичко сама в една тегава възраст, въпреки многото промени, които и се случиха – тя смени града, училището, приятелите и се справи. Малката, още е прекалено малка, за да говорим за нейните успехи. Уча ги да бъдат добри хора, да са амбициозни и последователни. Пътувам често, но живея основно в Паталеница. Живея в Паталеница, не в Париж или в „Бояна”, или „Драгалевци”. Харесва ми да живея на село. Там си почивам най-добре, сред звуците на природата. Няма щастие без жертви, когато човек се изкачи на високо място плаща и висока цена – липса на време за личен живот и да слуша какво ли не за себе си, да е постоянно в устите на хората, но аз съм свикнал и отдавна съм над тези неща, които за съжаление са се превърнали в национален спорт.
Няма коментари!
Все още няма коментари.