Цвети Николова: Нужно е едно поколение, за да се оправи България

Цветелина Николова е преподавател в ЕГ“Б.Брехт“ – Пазарджик. Тя е етническа българка и е родена година преди семейството и да отиде в САЩ, където завършва бакалавърска степен в Cornell през 2011 с Политология и Руска литература. Тази есен и предстои да постъпи за магистратура в Йейл. Цветелина от две години работи за децата на областта, като освен обучението по английски език, води и Клуба по речи и дебати към училището. Тя е любимка на своите ученици, които изключително много държат на нейното мнение като се започне от чисто тийнейджърските неща и се стигне до глобалната политика. 

Интервю на Александър ВЕНЧЕВ

Къде живяхте преди да се преместите в Щатите, може ли накратко да опишеш града  и причината да се преместите ?

Родителите ми и аз сме от София. През 1990- та след падането на социализма, родителите ми получиха възможност да следват магистратура в Америка. И просто решили да останат там.

Разкажи ни за себе си, къде израсна и по-различен ли беше животът ти като емигрант ?

Израснах във Вирджиния, първо в малко градче наречено Чесапийк, а после в по-голям град наречен Вирджиния Бийч. Щатските граждани винаги са приветствали мен и семейството ми, въпреки че сме емигранти. Всъщност повечето хора си мислеха, че е готино и екзотично да си от България. Въпреки добротата на хората, животът на родителите ми беше труден в началото. Както доста емигранти, първите си години те прекараха в извършването на евтин труд, преди да преминат към нещо по-добро. Освен това брат ми, сестра ми и аз бяхме доста малки, като се преместихме и това допринасяше доста към товара на родителите ми.

 За първи път ли се връщаш в България, какво и как те накара да се върнеш ?

Не, за първи път се върнах в България на 16, бях изненадана от красотата и. Базирайки се на това идване, се върнах отново тук с програмата Fulbright, очаквах да харесам България, но бях изненадана колко се влюбих в нея, особено в Пазарджик.

А какво е Fulbright ?

Fulbright е програма за културен обмен, спонсориран от американското правителство. „Фулбрайт-ъри“ като мен са разпръснати в почти всяка страна. Също така организацията дава възможност на хора от различни страни да отидат в САЩ.Фондация БЕСТ – български турнири по английска реч и дебати е неправителствена организация, която насърчава развитието на дебатите и речите сред българската младеж. Според мен, турнирът събира хората с най-голям потенциал заедно на състезания. Повечето от състезанията се състоят от над 300 ученици.

Как е работата със средношколци?

Изпитвах несигурност относно работата ми със средношколци, но отново, бях приятно изненадана колко ми допадна занаята.

Какво е за теб Пазарджик, с какви чувства ще го запомниш и може ли да опишеш неговите плюсове и минуси?

Пазарджик е любимият ми град в България и времето ми тук ще е нещото, което ще ми липсва най-много, когато напусна страната. Живяла съм в три държави и множество градове след като завърших университет, но само в Пазарджик, България, се чувствам у дома. Градът има доста плюсове – не е прекалено голям или малък, центърът е прекрасен, времето е меко и има всичко, от което един човек се нуждае, за да живее удобно. А минусите са присъщи и на всеки друг град, няма нещо особено негативно в Пазарджик.

Ти си приета в Йейл, как се влиза там?

Чувствам се малко некомфортно да отговоря на този въпрос за себе си, затова ще говоря като цяло. Американските университети в Бръшляновата лига(Харвард, Йейл, Принстън, Колумбийският университет, Универстът в Пенсилвания, Дартмут, Корнел и Браун) търсят хора, които са впечатляващи личности, не просто добри ученици. Всеки, който кандидатства в тези училища, има изключителни оценки и резултати на изпитите. Поради тази причина, за да изпъкнеш, ти трябват малко по-различни интереси извън училищната среда. Дали това ще е спорт, доброволческа дейност, изкуство или нещо друго, те искат да видят какво друго можеш да им предоставиш в добавка към академичния си потенциал.

Като имаш поглед върху младите хора, част от BEST или не, как виждаш бъдещето на България? 

С поглед върху младите хора от ЕГ „Бертолд Брехт“ и турнирите по речи и дебати на фондация БЕСТ се убедих, че България след 20 години ще е място, на което ще искаш да живееш! Проблемът идва от това, че хората не виждат потенциала си. Трябва да разберат, че от тях зависи бъдещето, а не просто да казват, че нещата само се влошават или че нищо няма да се промени. Според ООН България е на място 57 по развитие. Има повече от 200 държави в света, което означава, че българите са едни от най-големите късметлии. Това, от което България се нуждае е едно поколение което да каже“ Аз съм българин и ще се отдам на това активно да подобрявам България!“ Едно поколение е нужно, за да се оправи държавата.

И последно, вярваш ли в истинското приятелство ? Ще поддържаш ли приятелствата, които създаде през последните две години, прекарани тук?

Трудно е да използвам думи, за да опиша тези силни чувства, които карат стомаха ти да се свие- чувствата на радост, тъга, вдъхновение и оптимизъм, които изпитвам, когато си помисля за всички в отбора. Разбира се, че вярвам в истинското приятелство и считам всички ви за истински приятели. Също така знам как работи животът и как, щом замина, животите ни ще се променят и връзката ни ще е много, много по-различна.