Поклоническо пътуване на тамплиерите до гроба на цар Самуил

Албена БОЯНОВА

Заминаването. Ден първи

Групата се събра на няколко километра преди границата с Гърция. Последни въпроси, уточняване на маршрута, има настроение, има очакване, е има „малко„ повече багаж, все пак четиринадесет българи, за шест дни ще изминат 1700 км. Крайна цел на пътуването: Да се поклоним пред гроба на цар Самуил, на остров Свети Ахил в малкото Преспанско  езеро.

След 300 км. Преход спираме пред пещерата „ Алистрати“, Серес. Първата природна забележителност за днес. Тя е една от най- големите и най- красивите пещери в южната ни съседка, дълбока е около километър, добре осветена, обезопасена и посреща около 120 000 посетители годишно. Впечатлява по скоро с количеството и разнообразието на сталактитите, сталагмитите и сталактоните, отколкото с уникалност/ извинете за субективното мнение на една българка /.

На 500 м. от пещерата можем да се насладим на съвсем различно преживяване. Чист въздух, зеленина, цъфнали диви ириси в ярко жълто и наситено лилаво. На ръба на дълбок каньон сме, в дъното има река. Глътка прохлада, снимки за спомен и тръгваме за езерото Керкини. Тази спирка е за фотографите, които „ отстреляха“ няколко птици в прекрасни кадри.

Близо до езерото е хотелът за първата нощувка. Кафе на чист въздух, планове за утре и докато мъжете се опитваха да изядат това което изпекоха на барбекюто,  жените боядисахме великденските яйца в червено, жълто, синьо и зелено. Традицията е спазена. Страхотни сме

Добро утро,  петък е. Ден втори

Тръгваме към град Пела, столицата на древна Македония. Тук е царувал Филип  II и е роден Александър Македонски. Богат, добре уреден, с водопровод, канализация, собствени водоизточници, павирани занаятчийски и търговски улици. Докато разглеждаме останките ни прави впечатление, че и тук го има тъй наречения „ бутафорен строеж“, широко дискутиран напоследък у нас. Но пък музеят е впечатляващ. Архитектурното решение за представяне на богатата експозиция е уникално, съвременно и оригинално.

Малка почивка, всички сме гладни и потегляме за Вергина. Типично гръцко село, чисто, красиво, светло с много, много цветя. Става известно през 1977г. когато тук е открит гроба на Филип II, владетел на Македонската държава от 359 г. пр. Христа до смъртта му. При разкопките е открит погребален комплекс от четири гробници, в две от които са намерени богати царски погребения, с изобилие от сервизи за хранене, вещи от бита, ювелирни фигурки от слонова кост, бижута, оръжия, платове.

 Най-ценни са експонатите принадлежали на владетеля. Златен венец с невероятна изработка, с 318 бр. златни лаврови листа, личното снаражение на царя, ризницата, златен нагръдник, шлем, меч и златни медальони.

 Всички находки са изложени във витрини, а гробниците са реставрирани във вида, в който са намерени.

След това е възстановена могилата в първоначалния й вид, всичко това е под огромен купол в реални размери. Тъмно, хладно, мистично, сякаш се пренасяш в онези времена. После излизаш на вън, преглъщаш, наоколо алеи, пейки, зеленина и без да искаш се сещаш за Старосел с дървените навеси , найлоните и …И може би сега е моментът за едно ледено фрапе.

Ден трети. Събота.

Пътуваме за Каламбака. Селище в подножието на Метеорите. Там  ще отседнем. Подготвена съм за очакваната гледка и все пак единствената ми мисъл е : „  Това е нереално “.

Изкачвайки десетките стъпала към Големия Метеор, не мога да спра да си повтарям, че без божията подкрепа това няма как да бъде сътворено. Бог е бил в телата, ръцете, очите и душите на тези , които са го построили.

Не знам кое е по- трудно за обяснение, 400 метровите отвесни  каменни стълбове или съществуването на манастирските комплекси отгоре им. Поклон пред това чудо сътворено от Бог, природата и човека. Спомените за църкви, икони и стенописи бледнеят пред ефекта на „ помитащия Метеор“

Ден четвърти. „Христос Воскресе“

Посрещнахме Великден в двора на църквата на Каламбака, заобиколени от празнично облечени хора, които се поздравяваха със светнали лица и се целуваха, всеки с всички останали. А сутринта рано се чукахме с яйца, по няколко пъти, за здраве и за да разберем, чие яйце е най – яко.

И отново по колите. Към Едеса, града на водата. Навремето българите са му дали най – точното наименование – Воден!

Казват, че това е гръцката Венеция и имат право, само, че тук е чисто, зелено водата е бистра и студена, въздухът  ухае на свежо, а мостчетата са пред всяка къща. Многото пешеходни зони дават възможност посетителите да разгледат  града, махалата „ Варош“ с колоритните стари къщи , тесните улички, джамията и разбира се водопадите. Най големият е „ Каранос“ . 70 м. красота, дантела от  милиарди водни капчици на фона на страховит грохот и впечатляваща мощ. Водата действа омагьосващо, едно фрапе на панорамната тераса и отново на път.

Рязко сменяме надморската височина. Тук е февруари, природата още спи. Хотелът насред нищото. Вила „ Роза“ . Посрещат ни с „ Македонско девойче“ изпълнено на живо от три хлапета.  В стаята  камина, халище на пода и бабините карета, тук  не е Гърция, на село съм си , у дома! Е, някои спаха в мезонет, но пък всички заедно правихме скара, гръцко месо върху български въглища, стана много вкусна. Молитва, червено вино и ти става хубаво и обичаш всичко, и всички около теб. Великден е!

Ден пети

Понеделник сутрин. Целта на нашето пътешествие, е езерото Мала Преспа, остров Свети Ахил, базиликата Свети Ахил. 1200м. понтонен мост, впечатляващи заснежени планински върхове, синьо небе. Вървим по моста и носим един прекрасен венец в бяло и червено, който опазихме 5 дни, носим свещ от великденската нощ, носим червено яйце, носим и нашата почит, преклонение и обич, царю Самуиле.

Четиринадесет българи ще се поклонят пред не обозначения ти гроб, носейки ти дар от твоето царство, но и ще си вземат нещо от теб, малко пръст, която ще пренесем в онази България, оцеляла след на историята и политиката. Ще си я имаме за нас, ще имаме и снимки за спомен от внушителните руини на последния  ти дом.

Ще си вземем и някой камък от острова, и той си е наш. Докато описвам преживяното, по медиите обявяват , че кмета на Солун е заявил, че костите на цар Самуил ще бъдат върнати на България безвъзмезно, ако стане – заслужен поклон. Защото голямото сърце на един български цар не се заменя за нищо.

Последната нощ гостуваме на една усмихната гъркиня, говореща чист „македонски“, която успя да ни завие за из път цялата шведска маса от закуската

Ден шести.

Пътуване към България. Може би емоциите станаха повече от фактите, но историята си е там , можете да отидете и я преживеете и вие.