Пред новата паметна плоча на Осман Ефенди, създаването на която е инициирано и е лично дарение от кмета Георги Козарев се събраха много пещерци и гости на града. Слово за живота и делото на бележитият предшественик произнесе Зехра Алиш. Към събралото се множество се обърна и народният представител от ДПС Марияна Георгиева. Цветя пред новата паметна плоча на Осман Ефенди поднесоха кметът Георги Козарев,  народният представител от ДПС Марияна Георгиева, от името на народният представител от ГЕРБ Десислава Костадинова, Председателят на Общински съвет – Пещера Анастасия Младенова, Районният мюфтия Абдулах Салих , Областният председател на ДПС – Пазарджик Юмер Хамза, Общинската организация на БСП, Общинската организация на ДПС, Юксел Яшаров от Партия Новото време и признателни граждани.

Днес се навършват 175 г. от рождението на видния пещерски гражданин  Осман Нури Ефенди. Личност, която е вплетена в съдбата не само на Пещера, но и на Батак, Брацигово и Радилово в славните и трагични дни на Априлското въстание от 1876 г. Десетилетия наред  ние се прекланяме пред неговия героизъм, а именно спасяването на българското население в Пещера от нападението на башибозука.

Осман Ефенди е роден в Михалково през 1840 г. в семейството на местен първенец – мютевелия. Съдбата му отрежда живота на мюсюлмански духовник. Учи в духовно училище в Пловдив, след което е начело на медресето в Пещера, където е директор, учител и имам в продължение на деветнайсет години.. Придобива голямо влияние и уважение в града заради образованието и почтеността си.

Хуманизмът му се проявява тогава, когато трябва да избира на чия страна да бъде – на тези , които искат да подложат на безчинства българите в Пещера или  да запази мира и добрите отношения между българи и турци тук. Събитията през април и май 1876 г. са драматични. Българският народ се вдига на въстание, което е потушено. Известно е , че пещерци не участват във въстанието с оръжие в ръка, но “пожарът” пламнал в съседните селища не отминава нашия град. След  опожаряването в Батак идва ред и на Пещера. Тогава Осман  Ефенди въоръжен само със своя авторитет, висок морал и популярност сред мюсюлманите от  Пловдив до Неврокоп застава срещу една от най-черните фигури в българската история – Ахмед ага Барутанлията, за когото американския журналист Макгахан пише, че е един от най-бруталните палачи на онова време.И срещу него се изправя крехката фигура на Осман Ефенди, смело заявил: “ Ще влезете в Пещера само през трупа ми! Огън тук няма да внасяте!”

Така българската махала  била спасена от клане подобно на Баташкото. Благодарение намесата на  Осман Ефенди  пред мюдюрина на Пещера  Хафъз паша било отменено башибозушкото нападение срещу Брацигово, а въстаниците от Радилово, които били по това време там били пуснати да се върнат в селото си.

Голяма е заслугата  на Осман Ефенди за спасяването на около 700 жени, деца и старци от Батак, останали живи след вестанието и укриващи се гладни , голи и боси в гората. След неговото настояване пред пещерските власти тези хора са приети и настанени в Пещера и по този начин спасени. И въпреки, че е имал две дъщери и двама сина той осиновява едно баташко момиче,останало сирак по време на тези драматични дни на1876 г

След Освобождението Осман Ефенди остава в  Пещера. Заради заслугите му при спасяването на града от башибозуците по време на Априлското въстание и заради  авторитета му той е включен в Пещерското градско управление, като представител на мюсюлманите. Скоро идва и първото признание от  младата българска държава – за смелостта  и полезната му дейност е награден с орден  “ Св. Александър “ – V степен.

Целият му живот след Освобождението е отдаден на изграждането основите на Българската държава – 10 години работи в правосъдието, 4 години  в мюфтийството. От Пещера той се премества в Пазарджик, а след това в Пловдив на работа в окръжните съдилища, в които прилага своите богати познания в областта на шериатското и османското право.Близки и сърдечни са отношенията му с големия български  държавник  и политик Петко Каравелов.

Огромното влияние и авторитет на Осман Ефенди го прави и първия главен мюфтия на България в периода 1884 – 1888 г. Той ръководи Висшия духовен съвет, контролира духовните съдилища и районните мюфтийства.

През 1893 г. с решение на VІІ-то Народно събрание Осман Ефенди  е обявен за поборник и е единствения представител на мюсюлманите в пантеона на българските поборници.

 Като главен мюфтия на България всяка година посещава Пещера на 19 януари – денят на освобождението на града , за да поздрави своите съграждани. Винаги пристигал официално облечен, декориран с ордените си. Присъствал на водосвета и на военния парад при Кавака, където поднасял поздравленията си на видните граждани. Умира в София през 1896 г., погребан е в двора на  Имарет джамия в Пазарджик.

След смъртта му неговия портрет, като спасител на града, като човек извършил рядко благороден жест в такова жестоко време, стои десетилетия наред в кабинета на пещерския кмет.