Земеделски съюз „Александър Стамболийски“ ще почете днес от 11 ч. паметта на своя патрон, в местността Янини грамади, край септемврийското село Славовица. Съборът ще започне с панихида, след това ще си припомним делото и направеното от Стамболийски, а също и за това как ние виждаме в следващите месеци мястото на Земеделския съюз в политическия живот на страната ни и участието ни в местните избори наесен, каза лидерът на политическата формация Спас Панчев.
Александър и Милена Стамболийски с двете си деца Надежда и Асен. Снимка ДА „Архиви“
Запокитеното в планината село е дало на България един от най-емблематичните мъже в нейната необичайна и противоречива история. По ирония на съдбата Стамболийски е убит в родната си къща, едва на 44 години.
Александър Стамболийски учи в земеделското училище в Садово (1893–1895) и завършва Лозаро-винарското училище в Плевен (1895–1897). В Плевен е ученик на основателя на Българския земеделски съюз (БЗС) Янко Забунов. През 1899 г. участва в учредителния конгрес на БЗНС. През следващите години учи философия в Хале и агрономия в Мюнхен, но прекъсва образованието си, поради заболяване от туберкулоза.
След завръщането си в България се занимава с политическа дейност. През 1908 година Александър Стамболийски е избран за народен представител от БЗНС. Той се превръща във фактически водач на БЗНС и под негово влияние съюзът е преобразуван от съсловна организация в политическа партия. Народен представител в XIV (1908-1911) и XVI-XX (1913-1923) обикновено и в V (1911) Велико народно събрание. Под негово въздействие БЗНС провъзгласява лозунга за самостоятелна селска власт, която трябва да защитава „общоселските интереси“.
Стамболийски оглавява българското правителство през есента на 1919 г., а на 27.11.1919 г. подписва Ньойския договор, след което, според някои медии, счупва писалката. След проведените парламентарни избори, от 21 май 1920 г. правителството е съставено само от представители на БЗНС.
Правителството на Александър Стамболийски се опитва да изведе страната от международната изолация след Първата световна война, чрез активно участие в дейността на Общество на народите и установяване на приятелски отношения с Кралство на сърби, хървати и словенци. Подкрепя идеята за създаване на федерация на славяните. Това води до изостряне до краен предел отношенията между земеделското правителство и ВМРО. В борбата си срещу ВМРО правителството се ползва от услугите на македонска организация. Изпратени са допълнителни войскови, жандармерийски и полицейски части в Петрички и Кюстендилски окръг за ликвидиране базите на ВМРО.
Към началото на 1923 г. режимът на Стамболийски губи влияние извън средите на българското селячество. Подписването на Нишката спогодба от 23 март 1923 година с Кралството на сърби, хървати и словенци за „обезопасяване на границата“ между двете държави, прелива чашата на търпението. Носят се слухове, че са водени тайни преговори за Балканска федерация, в която България ще е под егидата на Сърбия. Срещу него са настроени голяма част от интелигенцията, македонските организации, белогвардейците, военните, буржоазните партии, комунистите. На девети юни 1923 г. срещу правителството на Стамболийски е извършен военен преврат, организиран от Военния съюз, с подкрепата на буржоазните партии и царя.
Още на 10 юни военният министър Иван Вълков дава устна заповед на капитан Иван Харлаков, Стамболийски да бъде заловен и убит и той заминава с група военни за Пазарджик, където операцията по залавянето се ръководи от полковник Славейко Василев. Стамболийски прави опит да се добере до двореца в Кричим, но на 13 юни е заловен при село Голак, след което е отведен в Пазарджик. Тук го предават на групата на капитан Харлаков, който го завежда във вилата му в Славовица. Там той е убит от група членове на ВМРО, водена от скопския войвода Величко Велянов. Родната къща на Стамболийски, както и вилата му в село Славовица са музеи. И до днес на една от стените посетителят може да види кървавия подпис на земеделския водач направен от него часове преди да бъде убит.
В неделния ден по същия повод на Янини грамади ще бъде съборът на ПП“Обединени земеделци“ с лидер Петя Ставрева.
Няма коментари!
Все още няма коментари.