Традиционният събор на „Обединени земеделци“ в местността Янини грамади, край Славовица ще се състои в недея, от 11 ч. , съобщи днес по време на пресконференция местният лидер на партията Емил Йончев. Той каза и това, че неговите съпартийци вече са почели в София седемдесет годишнината от смъртта на Мара Рачева, която е помогнала при бягството на Г.М.Димитров.

Коя е била Мара Рачева?

12mara

Мара Рачева родена на 29.06.1920 г. в София в офицерско семейство. Следва право и защитава докторат „ Проблема за ненамесата в гражданската война от международно правно гледище” през 1943 г. Земеделка отпреди 9-и. Лична секретарка на д-р Г.М.Димитров, а след неговата оставка през януари 1945 г., и на Никола Петков. Нейната лична трагедия и жестоката ù участ се дължат на нормалното човешко желание да помогне на човек в беда. На 23.05.1945 г. д-р Г.М.Димитров, под домашен арест в апартамента си на ул. Граф Игнатиев, успява да го напусне и потърсва убежище в апартамента на семейство Рачеви. Посрещат го майката Ружа (по-късно тя е споменавана като деятелка на Обединената Опозиция), а по-късно идва дъщеря ù Мара и леля ù, които му предлагат пари и готовност за помощ.

Д-р Димитров замолва Мара да го придружи до жилището на един британски дипломат. Там тя го оставя и той я изпраща при неизвестен земеделец и като се завръща тя му донася, че трябва да иде в жилището на един друг английски дипломат. Не е ясно да ли тя го е придружавала и до това жилище.

Мара Рачева е арестувана още на следващия ден. Това показва че комунистическата държавна сигурност много бързо е била информирана за нейната роля. От кого? От нейни съседи, от срещнали ги на улицата познати, от земеделеца при когото е била изпратена от д-р Г.М.Димитров или самата тя вече е била под наблюдение – до сега няма публикувано нищо сериозно по този въпрос, нищо и в спомените на д-р Г.М.Димитров. Още повече, че не са практикувани масови арести на геметовци свързани или заподозрени че имат пръст в бягството на д-р Димитров.

Още в деня на нейната смърт, четири дни след арестуването ù, Трайчо Костов съобщава на Георги Димитров, че тя била започнала да дава интересни сведения относно организацията на бягството на Гемето и участието на англичаните в него. Но днес, пише той, „се хвърлила от четвъртия етаж на Дирекцията на милицията и се е самоубила”.

По повод убийството на секретарката на земеделския водач д-р Г. М. Димитров, Мара Рачева, в Дирекцията на милицията в София, служителят на Британската тайна служба в София полковник С. В. Бейли изпраща съобщение до Министерството на външните работи на Великобритания:

„ … Уведомен съм от лекаря, който е обслужвал майката на момичето, че когато е бил отворен ковчегът, освен рани от куршум и нож, са били установени и следните наранявания: 1. Всички нокти и на двата крака са били отскубнати.2. Трите пръста на лявата ръка са били отрязани до втора става.3. Двете уши са били отсечени.4. Дясната гръд е била нарязана.5. Езикът е бил раздран и всичките зъби извадени. 6. Одрана е била ивица кожа с ширина от около два инча на кръста…”

Официалното съобщение на милицията за смъртта на Мара Рачева е, че се е самоубила 4 дни след арестуването ù, хвърляйки се от прозореца на четвъртия етаж на сградата…

Подложена на разпит и инквизиции, Мара Рачева умира. „Някои немного високопоставени служители във Форин Офис – пише проф. Мозер – заявили още на 26 май намерението си да насърчат огласяванато на бягството на Димитров, но Антъни Идънблокирал подобно намерение до второ нареждане с резолюцията: „Това е опасно и не трябва да се прави без мое разрешение.“ Въпросът остава висящ в продължение на няколко дни, докато Уинстън Чърчил не вижда една телеграма на британския представител Ламбърт, в която се докладват събитията, станали в София. На 2 юни Чърчил пише една остра бележка на Идън, в която предлага публично огласяване смъртта на Рачева и споменава за д-р Димитров като за „британски агент“:

„Какъв е целият този ужас за изтезанието на секретарката на Петков? – пита той. Ако Димитров е бил британски агент, ние трябва да го защитим с целия авторитет на британския флаг.“

На 5 декември 1946 г. във Великото народно събрание Никола Петков ще пита народния представител на БРП (к) Катя Аврамова: „Да кажете нещо за Мара Рачева, която се хвърли в Дирекцията на полицията – защо се е самоубила, или по-право, кой я „самоуби”?” След голямата разобличителна реч на Никола Петков на 3.ХII.1946 г., в която доказва, че в България се гради тоталитарна система, подобна на хитлеристката, че зад паравана ОФ стои само една личност – Г. Димитров и нищо друго, след въпросите му за повсеместния терор и кървавите убийства на нар. представител Замфир Филипов и Мара Рачева и прочитането на писмото на депутата Петър Коев за мъченията в следствения арест на ДС, в Народното събрание се разиграва потресаваща сцена.

Приведените факти са ужасяващи със своя трагизъм. Една обикновена млада жена попада в бурята на развихрила се омраза и жестокост и загубва живота си след неописуеми изтезания. След смъртта си, Мара Рачева е вече име и знаме. Тя става достойна да бъде споменавана наред с Ал. Стамболийски и Никола Д. Петков. Времето в което тя е живяла е било жестоко и безмилостно, но и време когато и обикновения човек е можел да се издигне до шеметни висини ако в службата си на един идеал заложи и живота си.