Проблемът на малките селца, които сега отварят портите си за екотуризъм е, че в повечето случаи не могат да предложат нищо повече от чист въздух и приятни гледки. Случаят с Равногор не е такъв, защото местното население е решено да предложи на своите посетители много повече от уханни ливади пълни с разнородни билки. Първата крачка в тази посока вече е направена.
На центъра на селото ви очаква огромна карта на местностите край него. Винилът носи информация за екопътеки, които ще ви изведат на самия връх на Родопите. Хубавото е това, че всички забележителности отстоят на около час и половина път от центъра на най-високото изцяло християнско село в областта.
Лично мен ме привлече тракийската куполна гробница, която е открита от тракологът проф. Георги Китов в местността Чемериката, край селото. Но не си мислете, че той е грабнал кирка и е тръгнал да копае, за да намери посланието на бесите. Не. Това както винаги станало случайно. Собственик на картофена нива решил да я разоре, когато се натъкнал на подредените камъни. Явно е осъзнал, че това са останки от древността и така се стигнало до появата на проф. Китов и неговия екип през 1987 г. Имало защо. Гробницата е част от няколкото открити край селото. За разлика от куполните гробници като тази в Казанлък, тази е без таван. От нея са останали стените и входът. Тук са живели жреците на племето беси. Най-вероятно покривът на откритата гробница е бил направен от греди или друг дървен материал, който с течение на времето се е разградил. Самите зидове вече се нуждаят от сериозна реставрация, но пари за тях така и не се намират.
В района са разкрити 20 гробници, строени в периода ІV-ІІ в. пр.н.е. В една от могилите е намерено Равногорското съкровище, представляващо девет предмета, част от украса за конска амуниция – юзда, начелник и седем кръгли апликации. На шестте от тях, групирани по двойки (използвани за набузници от двете страни на конската глава) са изобразени бюстове на богините Атина, Артемида и Нике. Богинята Атина е изобразена с шлем, щит и копие. На седмата апликация (поставяна на гърдите на коня) е изобразено крилато тракийско божество с венец на главата. Предметите са с висока художествена стойност, изработени отсребро и покрити с позлата. Равногорското тракийско съкровище се съхранява в Регионален исторически музей – гр. Пазарджик, когато не е на обиколка по света (представяно е в Белгия, Германия, Франция, Швейцария, САЩ и Япония).
Всички върхове около селото носят белезите от древните траки. Това е лесно обяснимо, районът е бил населен от най-дълбока древност, а през билото на планината минавал древен римски път, който свързвал вътрешността на днешна България с Беломорието. Защо тукашните тракийски могили не са вкопани в земята? Отговорът се налага от самосебе си – защото под педята пръст тук има само скали.
Ако не вярвате посетете Равногор до края на юли и вижте с колко мъка се копае мермерният камък под който трябва да се прекара новият водопровод в селото. Наоколо e пълно с мегалитни комплекси, където все още ясно личат местата където вероятно са се извършвали обреди и жертвоприношения.
Едно от тези места са Бековите скали.
Когато стигнете до тях ще бъдете очаровани от дивната гледка, която ще изплува пред погледа ви. В маранята пред очите си ще зърнете масленозелената повърхност на яз. Въча. Повечето от туристите залагат именно на това. Но ако не се боите от високото ще ви кажа да погледнете пред себе си в пропастта. Там ясно се откроява главата на един лъв. Нямаме представа дали природата се е заиграла сама със себе си или това място е било важно за тракийските жреци, които са направили своите вечни пазачи – лъвовете.
За да се доберете до гледката обаче, ще трябва да тръгнете по пътя, който води от Равногор към параклиса „Св. Илия“. Още в подножието на хълма ще видите чешма, тя е била построена през далечната 1949 г. от майстор на име Коста. Водата става за пиене, тя е ледено студена.
Продължавайки нагоре ще се радвате на неописуемата красота на планината, която ще ви дари с аромата на жълт кантарион, мащерка, риган и още десетки цветя, чието благоухание ще ви съпътства до самия връх.
Починете си в двора на параклиса, защото нагоре ви чака още поне четиридесет минути път. Той лъкатуши между картофените ниви и трябва зорко да следите табелите, защото иначе можете да хванете в посока, която не е правилна.
Красота! Има какво да се види около селото. Ще се възползвам от предложението и ще го посетя.