Пенсионерите в Пазарджик масово закриват дебитните си карти, заради борчове. Причината е теглени кредити, неплатени сметки за ток или данъци.

По едни или други причини голяма част от пенсионерите в областния град получават своите пенсии по дебитна карта към клон от някоя тукашна банка. Пластиката се оказва доста полезна, но в същото време води и до запори на пенсии. Как става това?

Всяка пенсия се изплаща от НОИ, до своя собственик тя стига по два начина, чрез дебитна карта със сметка в банката или чрез местния пощенски клон.

Дядо Никола е на 78 г. Той получава 480 лв. пенсия, преди време синът му го убедил, че ще му бъде по-удобно да получава парите си с дебитна карта, с която също така може да плаща в магазина. Възрастният мъж се съгласил. Преди три години той теглил кредит, в размер на шестотин лева, за да си купи дърва и въглища за зимата. После се разболял и спрял да внася вноските, които се трупали и в един момент се оказало, че банката е блокирала картата и всички пари от нея вървят за погасяването на дълга.

На практика банката има правомощия, тъй като вратичка в закона дава шанс при наличие на дълг да се запорират вашите банкови сметки. В случая сметката на дядо Никола. По Закон от неговата пенсия кредиторът може да прибира парите, които са над минималната работна заплата. Т.е. сто лева, за да покрива борча на стареца. Но тъй като никой не му пречи да наложи запор на сметката по която се получава пенсията, той го прави и оставя дядо Никола без пукната стотинка.

Това накарало дядото да закрие сметката и картата и в момента получава парите си от Пощата.

ЗАКОНЪТ

Два са нормативните актове които регламентират случаите, начините и размерите на сумите, които могат да бъдат запорирани/удържани от пенсиите и заплатите на длъжниците. Това са Гражданският процесуален кодекс и Данъчно-осигурителният процесуален кодекс. В ГПК има изричен текст, който се опитва да даде определение за „несеквестируем доход“, казва адвокат Ростислав Венчев. От текста на чл. 446 се разбира, че не може да бъде удържан доход, който е под размера на една минимална работна заплата. Това важи, както за заплатите, така и за пенсиите. За доходите над този размер, законът определя сума, която зависи от броя на членовете на семейството на длъжника и може да бъде удържана от заплатата му. 

ДОПК регламентира възможността за удръжки по по-различен начин, като несеквестируеми, заедно с единственото жилище на длъжника, вещите му за всекидневна употреба, обезщетенията и социалните помощи, Кодексът посочва сумите по сметки в банки, в размер до 250 лв. от всеки член на семейството. Това обаче много често не се съблюдава, както от органите на публичното изпълнение, така и от банките, които де факто удържат сумата и я изплащат на публичния изпълнител.