В днешния 30 август имен ден празнуват всички, които носят името Александър /означава – мъжествен, защитник на мъжете/, Александра, Александрина, Александрия, Алекси, Алеко.

На този ден Православната църква чества ден на Цариградския патриарх Св. Александър, а Българската православна църква – пренасяне на мощите на Св. Александър Невски.

В България свързваме името му с патриаршеския катедрален храм в София.

Решението за „изграждане паметник за светлия подвиг на Освобождението, в който се сля кръвта на освободителите с кръвта на освободените“ е взето още през 1879 г. от Великото народно събрание в Търново, по предложение на Петко Каравелов. Дадени са няколко предложения за място на паметника и първоначално е избрано Велико Търново, но след като за столица е избрана София, първото Обикновено народно събрание решава храмът да се построи в столицата. Княз Александър се обръща с възвание към българите и храмът е вдигнат с народни дарения. Събрани са доброволни вноски на обща сума 1 900 000 лв. Основният камък е положен с изключителна тържественост на 19 февруари стар стил /3 март/, 1882 г., четвъртата годишнина от подписването на Санстефанския мирен договор. В основите на храма е вградена метална кутия, в която са записани имената на членовете на правителството.

Храмът е по проект на руския архитект проф. Александър Померанцев , италиански възпитаник, с помощници руските архитекти Александър Смирнов и Александър Яковлев и е издигнат на най-високото място по онова време в София – 552 м.н.в. Строежът ът на храма започва през 1904 г. и е завършен през 1912 г., като цялостното изпълнение възлиза на обща стойност 5,5 милиона лева. Храмът е осветен на 24 август 1924 г.

Шрапнелите и ударните вълни от бомбандировките на София, повреждат сериозно катедралата „Свети Александър Невски“. Засегната е най-много северозападната част. Медната обшивка е пробита на много места, разрушени са всички мозаични икони от подвратните тимпани, а стъклата на иконостасните икони са счупени. Повредена е живописта в северозападната галерия, както и някои картини от сводовите проходи.

С решение от 1 октомври 2014 година на служебния кабинет на проф. Георги Близнашки собствеността на храма се предоставя на Светия синод на Българската православна църква