В Пазарджик има ул. „2-ри януари“, която днес би трябвало да празнува, заради името си. Поне на пръв поглед. Вероятно много пъти сте минавали по тази улица, на нея са разположени „ВиК в ликвидация“, както и Пенсионен отдел.

Потърсихме мнението на историка Хачик Мардиросян, който даде отговор на въпроса – защо улицата е именувана по този начин? Отговорът е – защото тогава по стар стил през 1878 г. се освобождава Пазарджик. Как се е случило това, вижте от текста на:

ХАЧИК МАРДИРОСЯН, историк

02хачо

Една героична страница от руско-турската война /1877-1878 г/ е освобождението на Пазарджик от близо пет вековното турско иго. След падането на Плевен на 28 ноември 1877 г, задачата на руските войски е била да преминат Балкана /Стара планина/, за да освободят София и през Средна гора да навлязат в Горнотракийската низина. Тази задача е била възложена на западния руски отряд под командата на генерал Йосиф Владимирович Гурко /1828- 1901 г/.

Срещу себе си този отряд имал 50-хилядна турска войска под командата на Сюлейман паша. При ужасяващите условия на тежката зима, руските войски успяват да премина Балкана и да освободят бъдещата българска столица София. Пред тях вече е била Северна Тракия. Генерал Гурко още на 15 декември дава заповед за настъпление с пет колони към важния опорен пункт на османската отбранителна полоса – град Пазарджик.

Той планирал в началото на януари да обкръжи турците, да освободи града и плени всички османски войски по левия бряг на река Марица. Разбитите турски войски отстъпвали панически, но по заповед на Сюлейман паша, решили да дадат отпор на руските части. Преминали към палежи, грабителства, насилия и опустошения на селища.

Известният Куршум хан в Пазарджик бил запален, а част от него – взривена. Огънят обхванал някои райони от града, за които свидетелстват руски документи. Населението било принудено от турците да напусне града и да се оттегли на юг, в посока към с. Главиница. Целта е оттам да бъде отведено към гр. Пловдив и по пътя малтретирано, ограбено и избито. Макар на 13 януари да имал на разположение пет руски колони в подстъпите към Пазарджик, ген. Гурко отложил атакуването и освобождаването на града за 14 януари.

Това не променило положението на 20-хилядната деморализирана турска армия на Сюлейман паша и той я оттеглил към гр. Пловдив. В помощ на Фуад паша, чиито военни части останали в Пазарджик, били изпратени подкрепления за отпор на руските войски. През нощта срещу 14 януари обаче, той също бил принуден да се оттегли. Настъплението на руските военни формирования попречило на Фуад паша да изгори града и да избие населението. Не успял и да разруши моста на р. Марица.

Известна е заслугата в този критичен момент за спасяването на пазарджишките граждани от турските насилия, на доблестния арменец Ованес Савъджян /1844- 1906 г/. По това време той е началник на гара Пазарджик. С риск за живота си предупреждава свои сънародници и приятели българи да не напускат лагера край с. Главиница, защото руските войски настъпват към Пазарджик и освобождението на града е близко.

Предните части на ген. Николай Петрович Брок /1839-1919/ достигат по левия бряг на Марица до моста на реката /там днес има паметен знак, но на десния бряг/. Те влизат в Пазарджик, спасяват от изгаряне моста и потушават бушуващите в града пожари. На 14 януари /2 януари – стар стил/, град Пазарджик е освободен.

Пътят към Пловдив и предстоящия край на войната е открит. Цялостното освобож- дение на българските земи в резултат на войната става факт на 3 март 1878 г с подписва- нето на прелиминарния /предварителен/ мирен договор в градчето Сан Стефано /до Цариград/, между Русия и Турция. Границите на България според този договор се превръщат в национален идеал за няколко поколения българи.