Радослав Станчовски, уредник на къщата музей „Райна Княгиня” в град Панагюрище
Сто и шестдесет години от рождението на Райна Княгиня ще отбележи днес борческо Панагюрище. Райна Попгеоргиева Футекова е първородното дете на свещеник Георги Футеков и Нона Налбантова. Семейството има шест деца: Райна, Анастас, Мария, Васил, Пена и Захари. Знаменоската на Априлското въстание израства в семейна среда, изпълнена с родолюбив дух и възрожденски идеали.
Райна Попгеоргиева завършва девическото училище в град Панагюрище. След това, по препоръка на нейните учители, баща й се съгласява тя да продължи своето образование в известното Класно девическо училище в град Стара Загора, което тя завършва с отличен успех и придобива завидни умения за изработка на изящни ръкоделия. Това ще й помогне малко по-късно да създаде не просто знаме, а символ на желанието за свобода и борбения дух на българския народ.
През есента на 1874 г. Райна Попгеоргиева е назначена за учителка в девическото училище в Панагюрище. По това време в него се обучават над 300 ученички. Освен девическото училище, в града има и две мъжки училища с над 500 ученици.
Паралелно с преподавателската си дейност Райна Попгеоргиева взема дейно участие и в обществения живот на Панагюрище. Тя активно членува в създаденото през 1873 г. девическо дружество „Китка” и в женското дружество „Надежда”. Тези организации развиват просветна, благотворителна и родолюбива дейност в града.
Благодарение на отличната си работа в училището и активното си участие в обществения живот на града, Райна Попгеоргиева успява да спечели уважението и симпатиите на панагюрци. Това е една от предпоставките именно на нея да бъде възложена тази изключително трудна и отговорна задача – ушиването на знаме. Поръката за изработката на знамето, с което да се обяви въстанието в Панагюрище, Райна Княгиня получава от Георги Бенковски и членовете на революционния комитет в града. Това се случва в края на месец март 1876 г. Няколко дни по-късно Райна Княгиня вече усилено работи върху поставената задача.
Материалите, необходими за изработката на знамето, са закупени в град Пловдив от Иван Джуджев, член на революционния комитет в Панагюрище. Знамето е скроено и съшито от панагюрския моден шивач Деян Белишки. Мария Джуджева, Мария Нейчева и Цвета Зографска са приятелки и сподвижнички на Райна Попгеоргиева, които й помагат при изработването на знамето.
Знамето на панагюрските въстаници е двуцветно – фонът на едното лице е червен, а на другото – зелен. В центъра на знамето, под сакралните думи „Свобода или смърт”, е разположен разярен коронован лъв, който тъпче полумесеца със задните си лапи. На 22 април 1876 г., когато е осветено знамето, Райна Княгиня му пришива специално изработени за него пискюли.
Докато Райна Попгеоргиева е в пловдивския затвор „Имам Евине”, в регионите, засегнати от Априлското въстание, пристигат множество чуждестранни журналисти и дипломатически лица. Тяхната задача е да се запознаят със събитията около въстанието и неговото потушаване. Те научават за смелостта и доблестта на младата панагюрка, а някои от тях се застъпват за нея пред турските власти. В тази посока работят и редица панагюрски първенци, сред които с дейното си участие се отличава Тодор Манев. Няма как да не споменем и приноса на руския консул в Пловдив – княз Церетелев, който също се застъпва за освобождаването на Райна Княгиня. Сериозният натиск върху турските власти дава желания резултат. Райна Попгеоргиева е освободена от пловдивския затвор, това се случва на 31 юли 1876 г.
След пристигането си в Русия Райна Княгиня е настанена в Страстний манастир, тогава намиращ се в покрайнините на град Москва. Там младата панагюрка възстановява своето здравословно състояние, което е силно влошено от престоя й в пловдивския затвор. По време на престоя си в Русия Райна Попгеоргиева продължава своето образование като придобива акушерска правоспособност и става първата дипломирана българска акушерка – една хуманна професия, която отлично приляга на нейния милосърден и човеколюбив характер. Паралелно със своето обучение Райна Княгиня развива активна обществена дейност в Славянския благотворителен комитет. Тя успява да издейства стипендии за множество български деца, осиротели след потушаването на Априлското въстание. През 1877 г. тя издава и своята автобиография на руски език.
Райна Попгеоргиева се установява в град Търново след лична покана от Васил Друмев /това е светското име на митрополит Климент Търновски/ (Митрополит на Търновската духовна епархия, два пъти е бил министър-председател на България). По време на своя престой там Райна Княгиня подготвя десетки млади момичета за учителки. На тях тя предава не само своите знания и опит, а и родолюбивия си дух.
Вероятно знамето, изработено от Райна Княгиня за Априлското въстание, изгаря в хасковския конак. През 1901 г., по случай първото официално честване на годишнина от въстанието, Райна Попгеоргиева възпроизвежда Главното въстаническо знаме. То е изработено от нея в град София, където тя живее и практикува акушерската си професия. Първоначално знамето е съхранявано от панагюрския поборник Павел Койчев. Специалният дървен сандък, в който е било скътано знамето, е запазен и в момента е част от веществено-документалната експозиция в къщата музей „Райна Княгиня” в Панагюрище. По-късно безценната реликва е поверена на председателя на Поборнико-опълченското дружество в град Панагюрище – Иван Кузмов. След неговата смърт знамето е съхранявано в панагюрското читалище до 1950 г. Именно тогава къщата музей „Райна Княгиня” посреща първите си посетители и знамето е изложено в нея.
В историческия музей на град Панагюрище посетителите могат да видят множество ценни експонати. Един от тях е сребърният кръст от църквата в село Поибрене, който е съпровождал Хвърковатата чета на Георги Бенковски и е бил с него до сетния му дъх.
За Априлското въстание в Панагюрище, Иван Зографски изработва дванадесет изрисувани знамена. Едно от тях, знаме № 12, заслужено е част от експозицията на историческия музей в града. Знамето е изработено от зелено памучно платно, което е импрегнирано с восък. Има правоъгълна форма, а в краищата му са пришити три цветни пискюла от вълнена прежда. В средата е изрисуван разярен коронован лъв, над него е изписан девизът „Свобода или смърт ”, а под него стои „ № 12 ”.
В историческия музей е поставена и златната кокарда на Георги Нейчев, член на революционния комитет в Панагюрище. Върху нея е изработено релефно изображение на разярен лъв, тъпчещ с лапи знаме с полумесец и звезда. Над главата на лъва е изработен следният надпис „Л.Б.СВ.ИЛ.СМ.”, което означава „Любима Българио, свобода или смърт ”.
Нашите гости могат да видят и знамето, с което на 2 септември 1885 г. смели младежи обявяват в град Панагюрище Съединението на Княжество България и Източна Румелия – едно събитие с изключителна важност за консолидирането на българския народ, което променя плановете на сформирания в Пловдив БТЦРК, ръководен от Захари Стоянов.
Също така посетителите биха могли да разгледат множество ценни археологически артефакти и отлични образци на хладно и огнестрелно оръжие, както и много други движими културни ценности от фондовете на музея.
Родната къща на Райна Княгиня е една от най-старите запазени постройки в град Панагюрище. Първата част от къщата е построена през 1673 г., за което свидетелства съхранен надпис, намиращ се на една от гредите на голямата дървена порта. На 3 май 1950 г. е открита първата експозиция в къщата музей „Райна Княгиня”. Тя и до днес посреща своите гости, дошли да се преклонят пред знаменоската на Априлското въстание. Трябва да спомена и за високо патриотичната постъпка на наследниците на Райна Попгеоргиева, които през 1992 г. потвърждават на Община Панагюрище дарението на къщата, за да може и в наши дни хиляди посетители да се докосват до родолюбието и идеалите на една велика епоха.
Текст под снимка:
Скулптурата на Райна Попгеоргиева, която се намира в родния й дом, е изработена от панагюреца Делчо Пъков през 1986 г. През 2006 г., по случай 150-годишнината от рождението на Райна Княгиня и 130-годишнината от обявяването на Априлското въстание, в Панагюрище официално беше открит нов паметник, посветен на Райна Княгиня. Паметникът е изработен от същия автор, а средствата са събрани от местното население.
Няма коментари!
Все още няма коментари.