Пазарджик на рапорт пред Апостола

С богослужение и панахида в памет на дякон Игнатий, Васил Иванов Кунчев – Левски започна денят посветен на отбелязването на 143 години от гибелта на българина, който венча себе си за Свободата. Човекът, който обиколи надлъж и шир България, за да я превърне в кошер от революционни комитети и който всеки от нас носи дълбоко в душата си.

Петдесетина души присъстваха в катедралния храм „Успение Богородично“, а сетне с шествие се отправиха към паметника на Васил Левски, който се намира на площада пред едноименната спортна зала в града.

Странен надпис, който гласи „Или с нас и народа, или ще ви пратим при черните души“ посрещна жителите на града дошли да се поклонят пред делото на Апостола. Транспарантът е създаден от фен-клуб „Левски“, а за да държат надписа бяха нужни петдесет човека, разказаха организаторите. Според тях това е мисъл на Левски, която била документирана.

Посланието звучи малко зловещо, но пък е актуално, коментираха посетителите на събитието.

Всъщност оригиналният текст е – „Решили сме се вече — или с нас и народа, или ще ви пратим при черните души!“ — до чорбаджи Ганчо Милев в Карлово, 10.V.1871 г.

Детски хор „Слава Русева“ изпълни известни революционни песни, а след това последва „Насаме с Апостола“ на големия пазарджишки поет Борислав Петров.

Насаме с Апостола
1

Време е за теб, Апостоле,
ето стол, и -заповядай,
няма да ти вдигам тостове,
дай сетрето-просто-сядай.
Ще те слушам до разсъмване,
вече ни видя държавата..
белким кажеш нещо в тъмното,
дето сили да ми дава.
За народеца говорихме
и бесилото, и клетвата,
малко ме е срам от хората,
че ми вдигаш много летвата,
но дошъл ли си ми в къщата
няма да те върна в нищото-
и да пламне-няма връщане-
огън има ли засищане…
Разкажи ми как я карахте
с Ботева във воденицата,
два живота-два характера-
наедно в смъртта-вдовицата.
Аз съм като много българи,
грача, но не съм спасител,
плащам още дребни дългове-
към роднините, жените,
плащам още на държавата,
за да бъде чиста, свята…
Хапвам от плътта ти здравата,
пия твойта кръв пролята.
Ти мълчиш-е, тръгвай,съмна се
вън е светло-ето, дрехата…
Ние ще останем в тъмното
и сполай ти-за утехата..

2.

Погълнати от дребни дертове,
за някои си отживелица,
нелепа им се вижда жертвата-
ей там-в софийската виелица.
И чинно стегнали тирантите-
на новия живот бесилото,
рисуват за пари пазвантите
лика ти, Дяконе Василие.
И кичат с него за величие
стените си по стаи битови.
Жълтиците си с теб накичиха
без страх и свян от Джингибито.
Записват стриктно по тефтерите
къде са всъщност твойте кости.
Които гарвани намериха,
да изкълват за Бог да прости.
Прости им тяхното безсилие,
те пак слугуват на султана.
Със злато, Дяконе Василие,
отдавна скриха ятагана.
Ще кажеш-е въпрос на вярване.
Ще кажеш-е въпрос на публика.
И винаги ще има гарвани
на чисто-святата Република.
Бесилото ти без усилие
бледнее пред зова на хлебеца…
Прости им, Дяконе Василие-
ей там-в софийската виелица.

И след това те тръгнаха на рапорт. Пред исполина, който винаги е давал и не е искал нищо в замяна. Нито пост, нито облаги. Изправен и горд като Балкана.