След като стана популярно да се пускат клипчета с крадци в социалните мрежи, пазарджишките собственици на магазини започнаха масово да ги оборудват с камери. На места, където до сега е имало по две, те вече са четири. Максимумът е дванадесет разказва продавачка от магазин за конфекция.

Много хора страдат от параноя, защото например в нашия магазин, който е три на два метра и се предлагат дрехи, ще бъде много трудно да се изнесе нещо без да се види, разказва момичето, но въпреки това имаме шест камери. Даже шефа започна да ги реди така, че да се снима лицето на клиентите. Нямам нищо против, мерките за сигурност са важни, но друга магазинерка ми разказа, че нейният шеф пък донесъл от чужбина камера, която предава и звук. Така подслушвали продавачките и изгонили две, защото плюели шефовете си, заради ниските заплати.

Според трета магазинерка, повечето от камерите били свързани с домашните компютри на собствениците и вечер, те си гледали „Биг Брадър“, докато хапвали пуканки.

С камера или не, истината е, че във всеки магазин се краде, философски обобщава собственик на хранителни стоки. Магазинчето се намира в периферен квартал и също има, но само една камера. Задигат дребни неща, халал да са им, времената са такива, че ако искаш да не те крадат трябва да врътнеш ключа, казва мъжът. Според него повечето хора крадат от немотия. Други, за да изпитат тръпката, че успели да го направят безнаказано. Рано или късно обаче истината лъсва.