Брацигово и Пазарджик са тясно свързани с катедралния храм на софийската митрополия – „Света Неделя“. Това не е първото ѝ име, наричали са я „Свети Крал“, заради мощите на сръбския крал Стефан Урош II, пренесени в църквата през 18 в. По това време тя била с каменни основи, а нагоре – дървена. Такива са били всички български храмове до тогава. Чувайки за брациговските дюлгери, духовниците решили да ги цанят, за да изградят целия храм от камък. След като получили нужните тапии от официалните власти, започнали и строителните дейности по градежа. Първият крайъгълен камък бил поставен на седми май 1856 г. Тя е трикорабна базилика с дължина 35,5 метра и ширина 19 метра.
Архитект на внушителния храм е първомайсторът Иван Боянин, неговите майстори успели да завършат строежа през 1863 година. Проектът напомня и катедрален храм „Успение на Света Богородица“ в Пазарджик.
След това дошъл редът на украсяването на храма. Златен олтар и иконостас бил заръчан на резбаря Антон Станишев от Крушево, Прилепско. Той се трудил по него в продължение на две години, а иконостасните икони са дело на пазарджишкият живописец Станислав Доспевски. когато и той приключва с работата ти си, църквата грейва в целия си блясък и е осветена тържествено на 11 май 1867 г.
При временното руско управление (1877-1879) княз Александър Дондуков – Корсиков подарява на храма комплект от 8 камбани с различна големина. Малките камбанарийки се оказват непригодни за тях и през 1879 г. се изгражда нова камбанария в южната част на храмовия двор.
В края на XIX век във връзка с мащабните градоустройствени промени в центъра на столицата църковното настоятелство решава да укрепи околния терен и да придаде по-представителен външен вид на храма. Проектирането е възложено през 1898 г. на карловският архитект, завършил в Париж – Никола Лазаров. За три години е извършено грандиозно преустройство. От западната страна на храма изграждат величествена камбанария. Постепенно били свалени трите купола и покривът, като на тяхно място били поставени пет нови купола – един голям централен, фланкиран от четири по-малки. Всички храмови стени били облицовани с тухлена зидария. Укрепена била и терасата, на която се оказала църквата след регулиране нивото на околните улици. Били изградени широки стълбища откъм север, запад и юг.
Храмът приема княз Фердинанд и жена му княгиня Мария Луиза, когато те пристигат в София за да приемат управленито на България. За целта пред храма е издигната величествена арка.
Църквата е разрушена на Велики четвъртък – 16 април 1925 г. при комунистически атентат по време на опелото на генерал Константин Георгиев. Убити са 193 души, ранените са около 500. Смята се, че това е най-тежкият терористичен акт в историята на България, а по това време и в света. С това пъклено дело за жаост отново се свързва Пазарджик. Човекът донесъл експлозивите в храма е Петър Абаджиев. Целта на набиращото все повече поддръжници движение е да бъдат убити колкото може повече военни и политическият елит на страната, а също така и цар Борис III.
Покойникът е ликвидиран два дни по-рано също от комунистите.
Абаджиев успява да убеди клисаря на църквата, че делото им е в името на народа и благодарение на него, на тавана на църквата са разположени общо 25 кг експлозив. Той е монтиран в един пакет над една от колоните на основния купол, разположена при южния вход на сградата. Експлозивът трябва да бъде взривен с бикфордов шнур с дължина 15 m, с което да се даде на атентаторите възможност да избягат. Между взривното устройство и кубето на храма е поставена бутилка със сярна киселина, която да усили поразяващия ефект от взрива чрез отделяне на отровни газове.
Планът за атентата предвижда първо да бъде убит достатъчно високопоставен човек, чието опело да събере политическия и военен елит в църквата „Света Неделя“, за да може взривът да предизвика по-голям ефект. Сред разглежданите варианти са директорът на полицията Владимир Начев и членът на ръководството на Военния съюз и на Демократическия сговор – Кимон Георгиев. Поради засилената охрана на Начев, Военната организация решава да избере друга жертва, чието погребение да послужи като примамка за атентата. В 20 часа на 14 април 1925 г. , Велики вторник о.з. генерал Константин Георгиев, депутат и председател на софийската организация на управляващия Демократически сговор и гарнизонен водач на Военния съюз, е убит от Атанас Тодовичин пред църквата „Св. Седмочисленици“, където отива за вечерната служба заедно с внучката си.
Неговото опело се състои два дни по-късно. Траурното шествие влиза в църквата в 15 часа. Службата се ръководи от софийския митрополит Стефан, бъдещ екзарх Стефан. Първоначално ковчегът е поставен до колоната, която трябва да бъде взривена, но след това е преместен по-напред, поради големия брой хора, дошли на церемонията. Така по случайност най-видните присъстващи са отдалечени от мястото на взрива. Шнурът към взрива е запален около 15:20 часа. Експлозията събаря главния купол на църквата, затрупвайки вътре множество хора. Взривната вълна в затвореното помещение нанася допълнителни поражения.
Загиват 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9-ма капитани, 3 депутати ( д-р Н. Колушев, адв. Н. Рачев и Хр. Цанев) и множество граждани, включително деца. По случайност, всички членове на правителството се отървават само с леки наранявания. Цар Борис III не е в църквата, тъй като присъства на погребенията на убитите в атентата срещу него в прохода Арабаконак два дни по-рано.
Част от организаторите на атентата – Димитър Златарев, Петър Абаджиев и Никола Петров – успяват да избягат в Съветския съюз. Заговорниците се опитват да ликвидират своя съучастник – клисарят Петър Задгорски, но той успява да се предаде на полицията и прави пълни самопризнания.
Делото за атентата е гледано от военен съд от 1 до 11май в казармите на Четвърти артилерийски полк в София. Марко Фридман, най-високопоставеният от обвиняемите, признава, че организацията получава финанси „през Виена“ от Съветския съюз, но прехвърля отговорността за атентата върху Коста Янков и Иван Минков, които според него са действали без съгласието на ръководството на БКП. Смъртни присъди получават Петър Задгорски, подполковник Георги Коев, в чиято къща се укрива Иван Минков, и Марко Фридман, ръководител на секция във Военната организация на БКП. Задочно на смърт са осъдени и Станке Димитров, Петър Абаджиев, Димитър Грънчаров, Николай Петрини и Христо Косовски, като последните трима вече са убити през предходните седмици. Смъртните присъди на Петър Задгорски, подполковник Георги Коев и Марко Фридман са изпълнени публично чрез обесване на 27 май.
Вечерта на 16 април 1925 г. в страната е обявено военно положение, което остава в сила до 24 октомври. По време на военното положение правителството предприема репресивни действия срещу крайната левица, известни като Априлски събития.
Малко след извършването на атентата, ЦК на БКП официално го обявява за „необмислено действие, гибелно за антифашисткото движение“, като по-късно в комунистическата литература извършителите му са определяни като „леви сектанти“, действали срещу волята на партията.
Всъщност брациговските строители са автори на две емблематични църкви в България. Те носят името „Света Неделя“ и са свързани с огромни кръвопролития – тази в София и храмът в Батак. В родопската „Света неделя“ са заклани и избити от турския башибозук около 2000 българи, жени, деца,старци.
Няма коментари!
Все още няма коментари.