На 5 април 1962 г. – Политбюро на ЦК на БКП тихомълком взима решение за закриването на лагерите край Ловеч и Скравена. Изслушан е доклад на партийна комисия начело с Борис Велчев, която констатира убийствата и издевателствата, извършвани без съд и присъда в „Трудовата група” край Ловеч.
Тя е създадена веднага след закриването на лагера в Белене през лятото на 1959 г., като първоначално в нея са въдворени 166 души с криминални прояви от Белене. Лагерът край Ловеч обаче бързо се превръща в място за разправа с всякакви хора, дръзнали да се съпротивляват на комунистическото управление, включително и оцелели от репресиите политически опоненти като бивши депутати земеделци.
През лагера минават над 1500 души, а през 1990 г. прокуратурата на въоръжените сили установява, че 151 лица са намерили смъртта си в него. За лагера отговаря дясната ръка на Живков в МВР – ген. Мирчо Спасов, по това време зам.-министър на вътрешните работи, който получава само партийно наказание.
На заседанието Тодор Живков заявява:
„Това е безобразно досаден случай. Трябва да не допускаме такива случаи в бъдеще. Ние с нашето решение сме заложили основите за тези действия. Трябва за напред да ликвидираме заведения от подобен род. Ако е хулиган, да го съдим.
Да се ликвидира! Да не се шуми! Крадците трябва да се задържат! Има изроди, които нищо няма да ги оправи.
На времето сме се увлекли. Лагерът да се разпусне! Виновни за това има – и другарят Цанков, и Мирчо Спасов. Мирчо трябва да отиде на друга работа. Но трябва да се види къде.
Той е дисциплиниран човек. Този случай го е съкрушил. Аз разговарях с него много сурово, питах го: „Ти идиот ли си, та допускаш такова нещо?!“ Той е златен човек, много предан, но бе малко стихиен. Да му запишем партийно наказание.”
28 години по-късно пред военната прокуратурата Тодор Живков обяснява: „Тогава съществуваха погрешни доктрини за врага в страната, за отношението ни към западния свят. Ползвахме и съветския опит”.
Според архивите на МВР между 1945 г. и 1962 г. в 86-те трудови лагери на комунистическа България са въдворени 28 530 „врагове на народа”. В годините на Втората световна война през трудовите лагери на българското царство са преминали около 2 000 комунисти, анархисти и леви земеделци.
Няма коментари!
Все още няма коментари.