Гюргевският таен революционен комитет решил датата на въстанието да бъде 1 май и изработил план, пише в книгата си „Из миналото на Брацигово“ – Христо Гюлеметов – Чибис.

„Търновци трябвало ако е възможно да турят ръка на складовете и да се въоръжат с пушките на ония войници и заптии, които поробят и затрият. Врачани по същия начин, като се разправят в града си, трябвало да нападнат Видин от една страна, а от друга да турят ръка на София, като и да затворят проходите към Балкана.

Телеграфните линии трябвало да бъдат прекъснати на всякъде, мостовете, които можели да послужат на неприятеля трябвало да бъдат съборени, а железниците, където ги имало – разрушени.

Сливенци и панагюрци, гърбът на които трябвало да бъде пазен от предходните окръжия, имали други задачи. Те играли ролята на авангард, пред турските сили, идещи от Азия. Така че, тяхната задача се определяла да прекъснат пътищата идещи от Цариград. Одрин трябвало да бъде изгорен, мостът на Арда – съсипан. Пловдив щял да бъде нападнат и обезоръжен, а Пазарджик – запален и изгорен. Най-после една голяма чета…или няколко чети българи от Влашко да минат Дунава под предводителството на Филип Тотю или други опитни войводи.“

За тая цел на 4 април 1876 г. с окръжно писмо били извикани представители на местните комитети да се явят на 10 април в Панагюрище. Още от 8 и 9 заприиждали пратениците, но тъй като били много и започнали да бият на очи, местният революционен комитет наредил събранието да се състои на „Оборище“. Местността  се намира на час и половина ход от Панагюрище в пазвите на Средна гора.

Представителите се събрали на десети, но чакали до 13 април идването на апостолите, които имали разправии с местния комитет начело с Павел Бобеков, който със своите хора се опитвал да изтика Бенковски от ръководното му място и да се наложи със своите схващания.

Съборът се открил на 14 април сутринта. Делегатите положили клетва за вярност към Родината и строго пазене на тайната. След това се пристъпило към проверка на пълномощията. По време на заседанието Бенковски поискал апостолите да получат неограничени пълномощия и да имат право да решат да вдигнат въстанието. Всички разпореждания по делото, трябвало да изхождат само и единствено от тях. Това предизвикало негодуванието на Бобеков и неговите поддръжници.

Насъбралите се делегати обаче изцяло подкрепили исканията на апостолите. По този повод станали горещи препирни, пише Гюлеметов. Не след дълго обаче, апостолите били подкрепени единодушно с гласуване, а пълномощията им били разписани от присъстващите. Пръв сложил подписа си аптекарят Васил Петлешков от Брацигово.

Друг брациговец Ангел Юруков, също член на комитета в бунтовното село, пише в спомените си:“ Разбрах, че има триене между Бенковски и панагюрските членове на комитета – дори конфликт и неприятелство…“ От Брацигово на събранието пращат за делегат чорбаджийският син Данаил Юруков, близък приятел на Бобеков и Константин Величков, но когато Бенковски го видял, го върнал с думите: Аз искам от Брацигово да дойде човек, комуто главата се пука от акъл.

Така Петлешков заел мястото на пратеник. Първия въпрос, който апостолите задали към делегатите, след като били гласувани правомощията им бил: Да има въстание или не? Всички отговорили утвърдително.

Бенковски предложил всички села от един район да се укрепят в най-голямото село или в селото, което може да им гарантира най-голямата сигурност и превес в битката с поробителите. Решението, кое село къде да бъде евакуирано обаче, оставили за после.

Дискусия имало и по отношение на датата на въстанието, тя не била прогласена публично, а станала ясна от ухо на ухо. Въпреки, че се боели от предателство и се пазели от него, не успели да се увардят, разказват историците. Датата била 1 май. Бенковски предложил и било взето решение, датата да бъде променена в случай на предателство, арести и преследвания на първите хора от съзаклятието и комитетите.

Десет души пък били включени в комисия, която трябвало да разработи подробния план на самото въстание. След приключването на събранието, тези десет души, сред които бил и Васил Петлешков се прибрали в Панагюрище, за да заседават. Три дни им били нужни, за да вземат решенията си.

На 25 април трябвало да се разпратят вестители по всички комитети, че въстанието ще избухне на 1 май. Решено било да бъдат изгорени Одрин, Пловдив и Пазарджик, освен тях трябвало да бъдат запалени и селата, съществуването на които можело да попречи на общото дело. За турските села се решило, че те трябва да бъдат превзети с огън и меч, а населението в тях да бъде принудено да се подчини на въстаниците.

Всички жители на села от Перущица до Костенец, трябвало да се изтеглят в Доспат през Батак, в Батак трябвало да бъдат приютени жителите на 12 села от разложкия край.

Комисията изготвила и текста на т.нар. Кърваво писмо. То било преписано по отделно за всеки революционен комитет и трябвало да бъде оповестено навсякъде на 1 май. Комисията приключила работата си на 19 април. Предателството на Ненчо Балдювеца обаче ускорило събитията.

След предателството на Ненко Терзийски властите в Па­зарджик и Пловдив решават да действуват. Пловдивският мютесариф Азис паша заминава за Пазарджик и на 18 април изпраща две жандармерийски конни групи за Копривщица и Панагюрище. Самото това обстоятелство доказва, че турската власт има най-точни данни за подготовката на въстанието в двете по-големи селища в района.

Жандармерийските групи прлучават задача да арестуват заподозрените местни ръководители. С това се цели да се предизвикат останалите революционни центрове да въстанат преждевременно и още от самото начало, преди подготовката да е завършена, да се сподави въстанието. Властите веднага съобщават в Одрин и в Цариград за подготовката на мюсюлманското население за борба срещу бъдещото българско въстание.

Начело на конната полицейска група която пристига на 19 април 1876 г. в Копривщица, е енергичният и опитен полицейски началник Наджип ага. За местните революционери пристигането на групата полицаи означава, че властите са в течение на комитетското дело.

Незабавно комитетът се събира, за да реши какво да предприеме.3а всички е ясно, че има предателство и че е необходимо да се действува енергично. На съвещанието присъстват Тодор Каблешков, Петко Кундурджията, Нешо Брайков, Цоко Будин, Георги Шулев и Лука Гьотлийски.

И първата пушка пукнала на 20 април в Копривщица.