Костадин ПАМПОВ

 Овчите хълмове (Коюн тепе) са най-южните разклонения на Панагюрска Средна гора. Това са пет на брой хълма, отстоящи на 15 км на север от град Пазарджик. Върху един от тях (Острия връх) се намират руините на средновековна крепост. Върхът е с конусообразна форма и е разположен точно в средата на споменатите възвишения, т. е. от двете му страни има по още два хълма.

Около Овчите хълмове са разположени пет селища: на изток от хълмовете – село Овчеполци и село Тополи дол, на юг – село Черногорово, на запад – село Росен, и на север – село Цар Асен. До Освобождението (1878) в близост до Овчите хълмове е имало две изцяло турски села – Емирлий, което се е намирало на десния бряг на река Луда Яна, срещу Черногорово, и Алифаково, което се е намирало на североизток от Черногорово.

Първото писмено известие за крепостта на Острия връх е направено от Стефан Захариев (1810–1871) в неговото „Географико-историко-статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза”. Описанието е издадено за първи път във Виена през 1870 г. Има и второ (фототипно) издание в София от 1973 г.

Известието за крепостта се съдържа в легенда, намерила място в посочената книга на Ст. Захариев. В легендата се говори за войводата Георги, който със своите воини защитавал крепостта и загинал по време на османотурското завоевание през втората половина на XIV в.

Към повечето от селищата, на които Ст. Захариев прави описания в книгата си, той добавя „потребни забележвания” (необходими забележки – б. м. К. П.) за изяснение”. Към описанието на село Черногорово, което е на с. 33, е посочена 34–та забележка. Тя е поместена на с. 74 и с. 75. Тук именно Ст. Захариев разказва легендата, за която вече стана дума: „Половин час на север от селото (Черногорово – б. м. К. П.), в подножието на Коюн тепе, има един исполински гроб, дето селяните на всеки Гергьовден отивали вседомовно, та клали овни върху гроба, в жертва на героя, и се гощавали за спомен. За този Български герой доказват, че бил някой си войвода Георги, който при завоеванието вардил крепостта, която е на средния връх на Коюн тепе, сега развалена.

Той като излезнал с воините си на Гергьовден да отблъсне турското нападение, в сражението му отсекли главата и той без глава припкал, докато паднал на това място, дето после го заровили, и за чест му принасяли жертва Черногоровци. Но преди 70 години със силата на Каванозовци, турците го отнели и го нарекли: Ялѫнъсча Гази, та сега е дервишко теке.”

На с. 3 в своето Описание на Татар-Пазарджишката кааза Ст. Захариев пояснява, че в качеството си на наместник на Пловдивския митрополит, от 1840 до 1851 г., е събрал по-голямата част от материалите  за бъдещата си книга. Това предполага, че до средата на XIX в. той вече е записал Черногоровската легенда.

Какво всъщност е нейното съдържание ?

В нея се говори преди всичко за гроба на войводата Георги, загинал при османотурското завоевание през 70–те години на XIV в. Оттогава, в продължение на четири века, всяка година на Гергьовден, черногоровци  отдавали почит на войводата Георги. Преди 70 години обаче (има се предвид 70 г. преди средата на XIX в. – б. м. К. П.), т. е. приблизително през 1780 г., турците от околните на Черногорово села, с помощта на управляващите в Татар–Пазарджик Каванозовци, отнели гроба на героя и го превърнали в дервишко теке, като му дали името Ялѫнъсча Гази (Самият, Истинският Воин – б. м. К. П.). От текста на Ст. Захариев се разбира, че гробът на войводата Георги, преди да бъде превърнат в теке, е бил всъщност и черковище. Топосите, които той посочва за мястото му са съвсем ясни: половин час на север от Черногорово, в подножието на Коюн тепе.

Тези координати стават още по–ясни, когато внимателно се разгледа руска КАРТА НА ЧАСТИ ОТ БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ от 1878 г.

По-долу е показана тази част от въпросната карта, където се намира региона на село Черногорово.

карта

Вижда се, че съвсем близо до пътя, който свързва Черногорово и Овчеполци, вляво, в подножието на един от Овчите хълмове (Дългия хълм), е отбелязано следното: „Раз. турец. мон”. Този надпис категорично потвърждава, че на посоченото място през 1878 г. все още е имало руини от  „турски манастир”. Това всъщност е т. нар. „дервишко теке”, за което говори Ст. Захариев.

Нека сега отново се върнем към легендата !

Във времето от 1840 до 1851 г. черногоровци са я разказали на Ст. Захариев. Тогава все още е имало хора в Черногорово, които са помнели ритуала по отдаването на почит на войводата Георги на неговия гроб. Помнели са и отнемането на гроба от турците от околните селища и превръщането му в дервишко теке. Легендата обаче става особено популярна в Черногорово по време на Възраждането. Ето защо веднага след Освобождението (1878 г.), ритуалът по отдаването на почит към войводата Георги е възстановен. Към този ритуал се приобщават и околни селища (Балдюво и Ферезлий) и той съществува до първите няколко години след Втората световна война, когато вероятно по атеистични съображения, властите го преустановяват. Ритуалът не би могъл да се създаде след Освобождението (1878 г.) и да се изпълнява до средата на 40-те години на XX век, при положение че не е съществувал преди 1780 г.

Тук обаче трябва да се отбележи и нещо друго, което е особено важно. Всяка човешка общност (това важи и за българите) има сакрално отношение към смъртта и гроба. Недопустимо е било в миналото, както и днес, по отношение на смърт и гроб да се съчинява.

            В този смисъл в продължение на столетия черногоровци са пазели и препредавали легенда, която е била отзук на реално случили се събития.

Разбира се всичко това не променя факта, че във всяка легенда има елементи и на народно творчество. Близка е до мита с необикновените герои и дори с фантастиката, но се различава от тях по това, че в основата й стоят действителни исторически събития. Тези обстоятелства са валидни и за черногоровската легенда.

Разгледана обаче в светлината на посочената руска КАРТА НА ЧАСТИ ОТ БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ от 1878 г., легендата за войводата Георги и защитата на крепостта на Острия връх през втората половина на XIV в., получава своята несъмнено по–голяма достоверност.