Публично се извинявам за неудобството което причиних на училището, класната, директорката, съучениците и техните родители с моят пост.
Моля всички медии да изтрият поста ми, МОЛЯ ВИ! Момчето не е попитало всичките си съученици, грешката е изцяло моя. Бях под афект,огорчена, разочарована от това което чух от момчето и действах необмислено. Не съм искала да обидя никой, съжалявам, че един мой личен статус създаде толкова тревога и нарани хора които обичам! Благодаря отново на всички които ми писаха и ме подкрепиха, но не заслужавам тази подкрепа! Моля, изтрийте поста ми от новинарските си сайтове и ме оставете да си остана скрита от света, както съм била и до сега. Благодаря! – това написа Весна Видева часове сед като постингът и за абитуриент, който бил изоставен под дъжда от съучениците си се превърна в хит за новинарските сайтове.
Интересът им бе провокиран от вече изтрит постинг в профила на Весна Видева. Всъщност ето за какво става въпрос в него:
„Бал 24. 05. 2016 г. Наблюдаваме момчето със светлосиния костюм.
Чудех се дали да пиша, но съм доста огорчена и разочарована, затова реших да споделя какво се случи.
Пред блока ни се „изсипа“ цял клас абитуриентите с луксозни коли, джипове, лимузини, коя от коя по-луксозна. Всичко беше хубаво, хората се забавляваха, брояха от 1 до 12 , абе всичко както си му е редът.
Заваля и се скрих под козирката, целият клас вече беше в апартамента на съседката ми (тяхната класна), когато пристигна пеша закъснялото момче със светлосиния костюм. Отворихме му входната врата, казахме му къде да се качи,той благодари и приключихме.
Добре де, стана време да тръгват към хотела, излизат всички, качват си се по колите… и си заминават. Изпращам ги аз като типичната клюкарка и виждам отново момчето със синия костюм да ходи пеша по улицата надолу. Питам съседа ми далече ли е паркирал човекът, който го кара, при което чувам отговор който ме шашна, стъписа: „Ами не, той е пеша, отива към метрото.“
Намерих го, тъкмо щеше да пресича, почнах да бибиткам, отварям вратата, викам: „Влизай, днеска си с мене. Къде се намира хотелът?“ Момчето влезе притеснено: „Ами хотелът е след Хемус по бул. „Черни връх…“
Викам: „Добре. Аз карам, Вие ще ме упътвате.“
Тръгнахме и питам: „Защо не питахте дали някой не може да Ви вземе с тях?
„Ами питах ги, всички ми отказаха. В едната кола били само момичета, в другата класната, а другите ми казаха: Бегай от тука бе, разкарай се“.
„Ейййй“ – викам, – „Да, няма места, а тази лимузина??? А другите джипове, как пък едно място не се намери??? Как може да са толкова озлобени и егоистични???“
И той вика: „Ами не можем да ги съдим, такива са, каквито са си.“ И се усмихна.
За момент се замислих как са го изпратили горките му родители, тихо, кротко, с метрото… Без обичайното бибиткане, балони, броене… Та той нямаше дори чадър. Добре, че спря да вали. Само защото момчето не се държеше като другите – просташки, грубо, невъзпитано и защото беше свит, срамежлив и притеснителен, никой не го покани в колите си, които бяха взели „под наем“, нали се сещаш – големите гъзари.
Та хвана ме яд на днешната младеж, как само го отбягваха… И к’во като е по-беден? Аз пък си му бях дама на бала и си го закарах до хотела! През цялото време ми благодареше… Миличкият. Почувствах се щастлива, че макар и с малко съм помогнала. Тези, с които е учил толкова години, се направиха,че не го познават, а аз, която дори не го познавах, се радвам,че се запознах с такава чиста душа, с такова възпитано момче. Колко заслепени са хората…
Спасихте от дъжда вашите скъпи дрехи, прически, грим и обувки, но оставихте момчето да ходи пеша към метрото, валейки го дъжд, ходейки с наведена глава в един от уж най-щастливите му дни, неговия бал. Поздравявам те, Кристияне, че не свали усмивката от лицето си… Нито веднъж. 🙂 Честито завършване и успех! :)“
“Всички деца бяха вкъщи с двама колеги, почерпихме се с бонбони. Никога някой в класа не е имал лошо отношение към него”, обясни за “24 часа” класната на Кристиан Антоанета Георгиева. Тя го е поела от 9-и клас, когато той е влязъл във Втора английска гимназия.
“След като тръгнах, мъжът ми звънна и ми каза, че едно дете е останало. Кристиан не ми каза: Госпожо, аз съм без кола”, казва още учителката по математика. Кристиан никого не е питал дали ще го качи. Георгиева позвънила на приятел на Кристиан, който обяснил, че колата му е пълна, но ще се върне да го вземе.
“Тогава съседката е изявила желание да го закара, за да не ходи с метрото. Класът има прекрасно отношение към детето, както, разбира се, и аз”, обясни класната.
“Потресена съм. Децата са прекрасни. Ако той беше попитал децата, съм сигурна, че поне 10 щяха да му предложат да го качат в колата. Една-единствена лимузина беше наета за момчетата и класната, всички останали бяха с личните си коли”, каза Силвена Увалиева, майката на ученичка от класа. Тя допълни, че всички момичета от класа се редували да танцуват с Кристиан, за да не му е скучно и да не се чувства изолиран. Завели го на дискотека “Децата не са такива изроди, за каквито ги представиха във всички сайтове. Знаете ли колко ми е болно”, каза още майката.
Тя е категорична, че всеки би се върнал да го вземе, ако знаеше, че ще тръгне пеша. Кристиан е останал без баща на 8 години. Той е бил офицер, завършил е военноморското училище във Варна, разказва той. Майката на Кристиан Юлиана Гатева е завършила икономика и журналистика. Едва успяхме да купим костюма за бала, в затруднена ситуация сме, обясни жената. Тя разказа, че едва успяла да намери по-евтин костюм. Всички вървели от 350 до 500 лв. Псевдонимът ми е Sunny, казва майката. Може би точно затова абитуриентът поискал “слънчев” костюм. Тя е работила в НОИ и Агенцията по заетостта. “Бях изключително тъжна и се почувствах изключително самотна, като разбрах, че синът ми е тръгнал сам на бала. Както се чувствам непрекъснато”, каза Юлиана Гатева.
Кристиан Неделчев: Съучениците ми са мили с мен
– Как се почувства, когато всички тръгнаха с колите, а ти остана сам?
– Огледах се да видя дали е останала още някоя кола, която да ме вземе, след което видях мъжа на моята класна г-жа Антоанета Георгиева. Той ме попита дали ще ме вземат. Аз казах, че не виждам кой би ме взел, и му обясних, че ще се запътя към метрото. Оттам завих в другата пресечка и една жена ме настигна. Тя е негова съседка. Представи се като Весна. Принудих се да се кача, защото тя бибиткаше. Реших – какво пък толкова, ще се кача. Преди това разговарях с моя съученик Андрей, който не беше длъжен да ме кара, но ми беше казал, че ще ме вземе. Но той беше със семейството си, а колата беше 4-местна.
– Не ти ли стана мъчно, че сам ще вървиш към хотела?
– Не. Знаех, че метрото спира точно пред хотела. Не ми стана мъчно, напротив, аз обичам да пътувам с транспорта. Не обвинявам нито класа си, нито класната си. Всички са били много мили и дружелюбни към мен. С голямо внимание са се отнасяли. Благодарен съм и на жената, която ме закара. Е, аз предварително бях отишъл с баба до хотела, 2 дни по-рано Исках да видя къде се намира хотелът, какви са залите. Искам още веднъж да ви кажа, че наистина моите съученици не са виновни. Не желая хората да се настройват срещу съучениците ми. Никой не е виновен и не ми е бил длъжен.
– Как се прибра от бала?
– С метрото с моя съученик Андрей. Беше доста късничко и се прибрахме с последния влак. – Във фейсбук прочетох за момчето със светлосиния костюм. – Преди малко едно момиче от Карлово, приятелка от фейсбук, ми прати есемес, че не ѝ харесал. Бил пенсионерски. Но костюмът си е истински, италиански. Мама го избра. Помолих я да избере нещо слънчево и семпло, да не е тъмно. Костюмът струва 190 лв. Много приятна цена. Италиански костюм на българска цена. В интернет намерих много по-скъпи костюми, за 500 лв. Като казах на мама, тя се ядоса, защото тя е работила за 600 лв. в държавна институция.
– Сега без работа ли е?
– Да, от няколко месеца. – Останал си без баща на 8 години. – Да, почина от рак на белите дробове Паднал е в трюм на голям кораб, който е превозвал товари, и е отговарял за целия строеж на кораба и за всички съоръжения на него. Така ми е разказвала мама.
– Какъв искаш да станеш?
– Бих искал да бъда консул в някоя страна, да представлявам нашата страна в друга държава. Искам да следвам международни отношения в Юридическия факултет на Софийския университет. Записал съм се на кандидатстудентски изпити през юни. Преди исках да стана министър-председател, но си дадох сметка, че това е много сложна професия. Може да те оплюят, може да има конфликти на интереси. – Добре ли се представи на матурите? – Доста полезно ги изкарах. – Как си с английския? – С английския съм на “ти”.
– Добър ли е успехът ти?
– Да, добър е за университет. Мога да говоря, мога да се доказвам, ако видя, че човекът, който ме изслушва, заслужава. Ако видя, че просто иска да ме чуе за негова изгода, да му направя или проекта, или интервюто, или реферата, говоря само еднократно. Бих искал да споделям с хора, които разговарят непрекъснато с мен, т.е. ще поддържат контакт занапред, когато видят, че мога да общувам и съм открит. Аз се боря с живота и правя необходимото, както всеки.
След като през целия ден постингът бе споделян от стотици хора, а те защитаваха момчето, авторката на историята се отметна от нея. Или и се е наложило да го направи?
Няма коментари!
Все още няма коментари.