На 4 юни: Културологът д-р Георги Мишев представя новата си книга

Културологът д-р Георги Мишев ще представи на 4 юни в Пловдив новата си книга „Антични следи в магическите обреди от българските земи“. Премиерата в София събра почитатели и търсещи отговорите на въпросите, които поставя научния труд от цялата страна, сред публиката имаше и представители на духовенството.

Автор на предговора е проф. Валерия Фол, с която Георги Мишев работи от много години насам. Книгата, която всъщност е докторската му дисертация е издадена от ИК“Шамбала“ и може да бъде открита в книжарници „Хеликон“, „Сиела“, както и да бъде поръчана чрез интернет книжарниците на самото издателство.

Представянето в Пловдив ще се състои в сградата на Регионалния етнографски музей, в Стария град, от 18 часа.

Книгата ни запознава с изследване на различни магически практики и тяхното развитие от античността до нашето съвремие.

В първата част авторът коментира различните научни школи, които са изследвали тази тематика. Обърнато е внимание на използвания терминологичен апарат – на понятията „магия”, магическо мислене, магически ритуал. Анализирани са, също така, действията, думите и магическия реквизит в магическата обредност. В следващата част авторът прави кратък преглед на античната история на Европейския югоизток, за да премине към анализ на митологичните персонификации на владеещите изкуството на магиката Орфей, Музей, Евмолп, Залмоксис, Резос и Траке.

Глава „Мистерия и магия” е своеобразно обобщение на връзката между мистерията и магиката. Консервативният и скрит характер на магическото знание осигурява приемствеността му през хилядолетията. Това знание е не само притежаване на техники и умения за изцеление на болести, а също и на посвещаване в знание за постигане на добро за човека, обществото и света, включително на хармония в Космоса.

Моделите на запазване на устната форма на сакралното знание и посвещението в познание са предмет на изследване в глава „Съвременното тайно знание в българската традиционна култура”. Разгледани са практики при лечителите и магьосниците. Там, където има типологически паралели от писмените извори за древността, те също са приведени.

В глава „Представата за Богинята, запазена в българската традиционна култура” Г. Мишев продължава на ново качествено ниво българската историографска традиция да се изследва фолклора като извор за древността. Авторът е представил различни извори за хипостазите на Великата Богиня като Майка на слънцето, Планинска Майка, Дева на огъня и Вълчица. Приведени са типологически паралели от древни индоевропейски култури, включително малоазийски, както и от традиционните култури на балканските народи. Приложенията към основния текст предоставят нова информация по тематиката от различни архиви и теренни изследвания, която се въвежда за пръв път в научно обръщение. Приложените изображения илюстрират текста и са анализирани като изобразителен език на магиката.

Припомняме, че Георги Мишев е от Брацигово, а в труда му са представени и много от събраните от него местни вярвания свързани с темата на книгата. Помолихме авторът да ни разкаже малко повече за творбата си.

Може ли да се говори за типично „български“ практики в магията или те са привнесени от античността?

В науката отдавна е известно, че когато говорим за обредите на българите, то неминуемо трябва да вземем под внимание античността. В този смисъл типично „българското“ има своя генезис в тези древни народи и култури, които са населявали тези земи и на които сме наследници в един или друг смисъл. Това важи в пълна сила и за магическото, т.е. за представата и вярата, че човекът може да влияе на света и съдбата, ако разполага със знание за тяхната същност.

Известно е, че траките са били добри магове, какво е достигнало до нас от тях?

Античните автори пишат, че думата магия има своя произход в религията на персите, като магията при тях е това, което древните елини например наричат богопочитане. В този смисъл тракийските магове са и учители в начините за почитане на божественото. Така митовете разказват, че чрез това свое знание и природна дарба Орфей успява да подчини на волята си стихиите, дивите зверове и дори божествата. Това знание е същевременно и послание за начин на живот, който е обвързан с божествата, с надчовешкото. В нашата традиционна култура лицата, които лекуват чрез силата на своето знание – чрез изричането на определени думи наречени баяния, чрез прилагането на определени билки и т.н., тези хора са в постоянен контакт и посредничат между човешкото и божественото. Според народната представа те са тези, които помагат да се възстанови баланса между човешкото и надчовешкото като дават съвети за извършването на определени действия – изграждане на свещени постройки (параклиси, текета и др.), даването на жертва (хляб, курбан), а също и дори чрез промяна на начина на живот като заричане да не се яде определена храна, да не се върши дадено действие и други.

Кои са школите, които са изучавали магическите практики? Може ли да се каже, че днес и сега има магически практики, които работят?

Народната ни традиционна култура е от предимно устен тип, т.е. знанието се предава устно и чрез показване. Това важи в особено пълна сила за магическите знания, които са считани за свещени и се предават от учител на ученик в поколенията, а много често това става и единствено в семейството. Така се образува прослойка от хора, за които в миналото се е вярвало, че разполагат с по-особени сили и че са способни да помагат, съотв. да вредят на общността, към която принадлежат.

Дали има магически практики, които работят, това е нещо, което всеки може да прецени за себе си и което не е обект на моето изследване.

Какво „движи“ магията и я превръща в реалност? Какво означава магическо знание, как се придобива то?

Реалността не е една, защото това, което наричаме общо реалност, то е съставено от множество реалности. Така има реалност на сънищата, на музиката, на чувствата и едното не е повече или по-малко реално от другото.

Магическото знание, така както е описвано, е всъщност активно познание за Космоса и то в такава степен, че човекът е успял да осъзнае и подчини на волята си стихиите, които движат този Космос. Затова в народната ни представа на магическите лечители се притичват на помощ светци, самодиви и други свръхестествени персонажи, когато биват повикани. По същата причина народът ни е вярвал, че магьосницата може да принуди плодородието да напусне чуждата нива и да отиде в нейната. Знаете ли, че според народните вярвания магьосницата, която иска да направи това, всъщност принуждава св. Еньо (св. Йоан Кръстител), който е християнизиран образ на Бога-Слънце. В този смисъл магьосницата чрез своето знание и действия насочва плодородната сила на Бога-Слънце за цел, която тя е избрала. За всичко това, а и за още много може да прочетете в книгата ми, а пък кой знае – може да успеете и да придобиете частица от това магическо знание…

ЗА НЕГО

Д-р Георги Мишев е завършил езикова гимназия с немски и английски език. През 2006 г. придобива бакалавърска степен по Немски и Руски език, а през 2011 г магистърска по Защита на културно-историческото наследство в Република България. През 2003 г. като стипендиант в Дрезден, Германия, изучава „Приложна лингвистика” и „Антични заклинания” (при проф. Йохан Тишлер). От тогава е научният му интерес към гръцките магически папируси, както и към хетските ритуални текстове. Настоящият текст е публикация на неговата докторска дисертация „Българската традиционна култура като информационен ресурс за магиката в Антична Югоизточна Европа”, защитена през 2014 г. Авторът има редица публикации по тематиката на български и на чужди езици и е участвал в редица национални и международни конференции (Англия, Австрия, Русия, Виетнам). Член е на международното общество за етнология и фолклор. В момента е хоноруван преподавател в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”.