Невероятен размах на въображението показва в изложбата „55+55“, която ще открие на връх рождения си ден художникът Петър Бажлеков. На втори юни, в рамките на фестивала „Арт идея, арт алея“ в първа зала на ХГ „Станислав Доспевски“, от 18 ч., ще е тържественото представяне на вернисажа.

Вълнението при съприкосновението с картините на Петър Бажлеков е обяснимо, защото посетителите ще бъдат изненадани от огромния брой произведения. Те ще могат да видят петдесет и пет негови работи, които са създадени през последната година по повод на юбилея му.

Храмове, ангели и демони витаят в платната, които издават невероятна творческа мощ. В тази самостоятелна изложба Петър Бажлеков „избухва“ по много респектиращ за зрителя начин.

Картините му носят толкова силен емоционален заряд, че те карат да изпадаш в различни състояния, провокирани от хармонията на цветовете и формите. Мистика, тъга, спокойствие, копнеж, мечтание, вдъхновение, спомени, носталгия, екстаз възпламеняват, затаяват дъха и очароват зрителя.

Изкушавам се да кажа, че абстрактното изкуство е станало още по-богато с тези картини, а за да го обясня по- точно, нека припомним, че основоположникът на този стил е Василий Кандински.

Много хора не проумяват същината на абстрактното изкуство. Неговата роля е да формира нови светове, а не да отразява действителността като ѝ подражава.

Ето защо Кандински създава своя теория, за разчитане на формите и цветовете в неговия стил.  Той им приписва смислени асоциации и ги подрежда в противоположни двойки:

  • синьо (студ, небе, метафизичност, безкрайност, спокойствие, концентричност) срещу жълто (топлина, земя, агресивност, ексцентричност)
  • черно (тъмнина, безнадежност) срещу бяло (светлина, възможност)
  • червено (живот, възбуда, сила) срещу зелено (спокойствие, неподвижност)
  • оражево (иритация, движение) срещу виолетово (охладено червено)
“ Точката е първоначалният елемент на празната площ. Хоризонталата е студена, носеща основа, тиха и черна. Вертикалата е активна, топла, бяла. Свободните прави са подвижни, сини и жълти. Самата площ е горе лека, а долу – тежка, вляво като „далечна“, а вдясно – като „дом“. ”

Освен това Кандински се опитва да свърже някои цветове към определени форми, като например синия цвят с кръг, червения с квадрат и жълтия с триъгълник.

Надявам се с помощта на този кратък пътеводител всеки, който посети и види изложбата да преоткрие своя собствен нов свят в нея. Изложбата е фантастична, тя е достойна за националните галерии, а защо не и международни.

Петър Бажлеков оставя своята огромна следа в духовния живот на Пазарджик и трябва да сме горди, че го имаме. И Петър, и духовния живот, който диша благодарение на хора като него.

 Малко инфо

През 1981 г. Петър Николов Бажлеков завършва художествено училище в Пловдив.

Член на СБХ, секция „Дизайн“. Работи в областта на живописта, скулптурата и дизайна.

Самостоятелни изложби: 1996 – Варна, 2001 – Пазарджик. Групови изложби – Пазарджик, София, Варна, Бургас, Гърция, Турция. Награди: 2009 г. – ДПХ- за живопис, 2002 г. – ДПХ- за живопис, 1996 г. – ДПХ- награда „Георги Машев“, 1988 г. – Първа награда за филмов плакат.

Художествена галерия „Станислав Доспевски” Пазарджик притежава две живописни творби и една рисунка от автора.